Решение № 7190 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7190 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.ЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100510963 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 11364 от 11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 5519/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31-и състав, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД следните суми:

757,31 лв. - регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № 210635046 за ПТП на 18.02.2020 г. на паркинг в гр. София, при което са причинени щети на товарен автомобил „Пежо 2008“, рег. № ****, собственост на Лизингова къща „София Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане; 250,04 лв. - мораторна лихва за периода 25.01.2021-29.01.2024 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 300 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е кредитирал единствено доказателствата, събрани по инициатива на ищеца. Намира за неправилен извода на съда за механизма на процесното ПТП, като в тази връзка поддържа, че съдът неправилно не е взел предвид показанията на свидетеля С..

Поддържа, че водачът на лекия автомобил, застрахован при ищеца е нарушил нормите на чл.

20 и чл. 21 ЗДвП, поради което е налице съпричиняване в размер на 50%. Намира за неправилен извода на СРС за липса на съпричиняване, като в тази връзка сочи и че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля С.. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна намира, че от събраните по делото доказателства се установява механизма на ПТП, 1 както и вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил. Счита, че по делото не се доказва възражението за съпричиняване. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез адвокат Н.

Л., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, чиято основателност се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вреди да са причинени от делинквента с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 18.02.2020 г., в гр. София, между лек автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** TA, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, и лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег.

№ СО **** ВН, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), като в изпълнение на договорното си задължение по силата на валидно съществуващо облигационно правоотношение ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка № 210635046 от 19.02.2020 г. в размер на 1529,62 лева за извършения ремонт в „София франс ауто-ТСК София“.

Предметът на спора, който е въведен от страните с подадената въззивна жалба и по който въззивният съд следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, се концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП и върху обстоятелството дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** TA.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Наредбата), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв се явява и процесният случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието, тъй като са причинени само материални щети, които не са възпрепятствали движението на МПС на собствен ход. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не се възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато, участниците в ПТП уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. При тези съображения в настоящия случай съставянето на двустранен констативен протокол предполага, че между участниците в произшествието е било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, респ. с вината за настъпването му.

Двустранният констативен протокол за ПТП, съставен от участниците в ПТП, в случаите, в които органите на МВР нямат задължение да посетят местопроизшествието, няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и не се ползва с 2 обвързваща материална доказателствена сила, но въпреки това не е лишен от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

За установяване на наличието на ПТП, причинено виновно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът е представил двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на участвалите в произшествието моторни превозни средства, който съдържа схема на произшествието и опис на видимите щети по автомобилите. В графа 14 „забележка“ се съдържа изявлението на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СО **** ВН, че е виновен за настъпване на произшествието. В колона 4 от процесния протокол, озаглавена „Обстоятелства“ за лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СО **** ВН е отбелязано „при излизане на паркинг, частен терен, черен път“, за лек автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** TA – „при влизане в паркинг, частен терен, черен път“.

В производството пред първоинстанционния съд по делегация е разпитан свидетелят В. С. – собственик на застрахования при ответника лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СО **** ВН. След предявяване на констативния протокол свидетелят С. разказва, че колегата му Васко управлявал автомобила. Били на един паркинг, колата потеглила на заден ход, като другият автомобил идвал отгоре и имало леко чукване на броня. Споделя, че колата е на негово име, но тъй като бил пил, дал на колегата му да я кара. Подписал се той, защото колата била негова. Разказва, че и двамата с колегата му погледнали в страничните огледала и видял, че имало много коли, имало задръстване. Когато колегата му тръгнал назад, отгоре идвала червена кола. Споделя, че “пежо-то“ не било спряло. Свидетелства, че решили те да са виновни, тъй като бързали. Чакали два часа полиция, те не дошли и затова казали, че те са виновни. Потвърждава, че е подписал протокола. Разказва, че по тяхната кола бил чукнат леко ляв заден стоп, а по другата кола била пукната решетката на бронята.

Нямало други щети и затова се разбрали без полиция. Разказва, че нямало път напред и имало много паркирани коли. Искали да върнат назад и „пежо-то“ идвало отгоре, карало много бързо и се чукнали леко и спрели. Споделя, че са се огледали и зад тях нямало автомобили, но „пежо-то“ карало много бързо и бързо пристигнало до тях. Споделя, че към момента на удара товарното МПС е било спряло, като се намирало перпендикулярно спрямо управлявания от тях лек автомобил. Разказва, че не е имало много видимост заради страничните коли. Имало един голям бус, паркиран на паркинга и нямало как да види „пежото“. Към момента, в който видял за първи път товарното МПС, били на около 20-30 сантиметра, обаче докато спрат тяхната кола подпряла неговата. Посочва, че не е имало спор относно вината, като заедно с другия водач съставили констативен протокол за ПТП.

Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля С. относно обстоятелството, че автомобилът „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** ТА е бил в движение към момента на реализиране на ПТП и се е движел с висока скорост. Не е спорно по делото, че ПТП се е реализирало на паркинг. Свидетелят споделя, че е имало много коли и задръстване, което само по себе си възпрепятства водачите на автомобили да се движат с висока скорост на паркинг. Съдът констатира противоречие в показанията на свидетеля С., доколкото посочва, че автомобилът „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** ТА се е движел много бързо, а в отговор на въпрос № 10 свидетелят разказва, че към момента на удара товарното МПС е било спряло. Показанията на свидетеля за висока скорост от страна на водача на увредения автомобил не кореспондират и със заключението на вещото лице, съгласно което констатираните деформации съответстват на установените скорости на движение и спрялото положение на увредения автомобил. Не на последно място, следва да бъде отбелязано, че в тази си част показанията не кореспондират и на заявеното от свидетеля в двустранния констативен протокол, че е виновен за настъпилото ПТП.

За установяване на механизма на ПТП по делото е изслушано и прието заключение по съдебнаавтотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено. Съгласно приетото по делото заключение механизмът на процесното ПТП е следният: лек автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** ТА, управляван от М.М., навлиза в зоната на паркинга на „Грей Уест Парк“ и спира, като в същото време лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СО **** ВН, управляван от В. С., започва излизане от реда на паркираните автомобили на заден ход, като настъпва сблъсък между 3 задната лява част на автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СО **** ВН и предната лява част на автомобил „Пежо“. Според експерта от техническа гледна точка е налице причинноследствена връзка между процесното ПТП и вредите по двата автомобила. Вещото лице посочва, че автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** ТА не е попадал в мъртвата зона за водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СО **** ВН. Според експерта автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № СО **** ВН е потеглил от нулева скорост и непосредствено преди и в момента на настъпване на ПТП е достигнал скорост от порядъка на до 11 км/час, а автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** ТА е бил в спряло положение, тоест с нулева скорост. Вещото лице е направило извод, че констатираните деформации съответстват на установените скорости на движение. Вещото лице е посочило, че дължината на опасната зона за спиране на водача на автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** ТА е била нулева, като настъпването на ПТП не е било технически предотвратимо за водача чрез аварийно спиране с максимално спирачно закъснение или чрез промяна в траекторията му на движение. Според експерта пътният инцидент е бил предотвратим чрез спешно потегляне на автомобил „Пежо 2008“, с рег. № РВ **** ТА.