Решение № 184 от 01.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Стара Загора, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500049 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от В. Г. Г., чрез адв.В.

П. от АК - София, против Решение № 1121/22.12.2022г., постановено по гр.д.

№ 4150/2022г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Пълномощно в полза на адв.В.П. от АК - София е приложено към жалбата - л. 8. от същата.

Въззивницата Г. обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в тази насока. Намира изложените мотиви, с които първоинстанционния съд отхвърлил исковата претенция за неправилни. Твърди, че те са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, включително съдът неправилно е интерпретирал фактите и събраните доказателства. Счита, че в настоящия случай бил доказан фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. В тази хипотеза, при получаване на дадено благо не съществува валидно правно основание, което да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и с оглед на това очакване предприемат действия, водещи до имуществено разместване. Сочи, че според практиката на върховната съдебна инстанция, тази хипотеза е налице и в случаите, в които се дава нещо в периода на преговори за сключване на договор, а в последствие договор не се сключва. Въззивницата твърди, че в настоящия случай, 1 безспорно било установено по делото, че е предоставила на ответното дружество гаранция в размер на 7 600 евро с оглед очакваното сключване на договор за покупко-продажба на четири недвижими имота. Ответникът от своя страна се задължил да не предлага имотите на пазара преди изтичане на уговорения срок. Твърди, че безспорно било, че процесната сума била платена от нея и получена от другата страна. Безспорно било, че не бил сключен нито предварителен, нито окончателен договор, тоест тя доказала, че основанието не се осъществило. В самото споразумение изрично било упоменато, че процесната сума се предоставя на ответното дружество с оглед посредничество за закупуване на четири недвижими имота. Намира за абсурдно да се твърди наличие на друго основание, още по-малко, че било изпълнено. На следващо място твърди, че ответникът от своя страна не доказал че е изпълнил поетите задължения да осигури параметрите на бъдещата сделка. Твърди, че в споразумението страните уговорили възможност процесната сума да се счита за част от продажната цена при сключване на окончателен договор и това да бъде упоменато в него. В този случай, несключването на сделката, независимо по каква причина, обуславяло връщането на предварително дадената престация по нея на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. На последно място, съдът неправилно приел, че не била налице и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно основанието за предаване на сумата да е отпаднало с обратна сила, поради прекратяване или разваляне на договора.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „С.“ АД, представлявано от изп.директор Н.С., чрез пълномощника си адв.К. Н. от АК - Варна, в който изразява становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Намира, че изложените в текста на жалбата твърдения и аргументи не кореспондират с фактите и обстоятелствата, установени в хода на първоинстанционното производство и приобщените в преписката по делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд съобразил приложението на относимите към правния спор материално-правни разпоредби, като обсъдил всички относими към предмета на спора данни и документи, посредством които формирал и мотивирал правните си изводи.

Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

Пълномощно в полза на адв.К.Н. от АК - Варна е приложено по делото на районния съд -18 и важи до приключване на делото.

С касационно Решение под № 10 /13.01.2025 год., постановено по кас.гр. дело под № 19/24 год. по описа на ВКС на РБ, същият съд е Отменил въззивно решение с № 197/08.06.2023 по в.гр.д. под № 276/2023 г. на Старозагорския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на 2 въззивния съд, което да започне от провеждане на устни състезания по делото.

В мотивите на същото Решение ВКС е приел, че неправилно въззивният съд, както и първоинстанционният, е отказал да обсъжда доводите и доказателствата на ищцата за неизпълнението на задълженията на ответника по иска (както и доводите на ответника) по договора за посредничество и за причините за несключване на предварителен и на окончателен договор за придобиване на правото на собственост върху четирите недвижими имота, без което не може да бъде даден отговор на въпроса дали дадената сума 7 600 евро следва да бъде върната или задържана. Този въпрос е свързан с извода за основателността на иска.

Посочено е, че такива (необсъдени) са доводите, че сключването на окончателен договор е станало невъзможно поради това, че един от имотите е бил продаден преди изтичането на уговорения срок (посредничеството е уговорено за закупуването на четирите имота заедно, а не на някои от тях) и че посредникът не е предоставил необходимите документи за сключване на предварителен и окончателен договор. Тези доводи са относими към предмета на спора и съответно към предмета на доказване.

От така изложеното съставът на ВКС е посочил, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като е отказал да обсъди доводи на ищцата, относими към спора, както и на относими и допустими доказателства за релевантни за тези доводи и за спора факти и тези факти са останали неизяснени. Тези нарушения са се отразили на изводите на съда за основателността на иска, поради което са съществени, а въззивното решение е неправилно.

С оглед правомощията на Върховната касационна инстанция, предвидени в правилото на чл.293 ГПК е прието от същата, че неправилното въззивно решение следва да бъде отменено.

Делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, което да започне с провеждане на устни състезания по делото, като въззивният съд следва да тълкува уговорките на страните в сключените между тях два договора - Споразумение за гаранционен депозит и Договор за посредничество, за да установи действителната им воля и какво е съдържанието на поетите от тях насрещни задължения. След това въззивният съд следва да обсъди доводите и възраженията на страните, свързани с изпълнението на насрещните задължения, във връзка с които е дадена сумата 7 600 евро. За да се произнесе по доводите, въззивният съд следва да установи обстоятелствата, на които те се основават въз основа на преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към тези обстоятелства, поотделно и в съвкупност. Въззивният съд следва да отрази своите изводи за това кои релевантни за спора факти са се осъществили и кои не са, кои доводи и възражения са основателни и кои не и въз основа на това да формира извод за това дали искът е основателен.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се 3 произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

В тази връзка съобразно задължителните указания на ВКС на РБ по чл.293 и чл.294 от ГПК делото е било повторно насрочено за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, което да започне с провеждането на устни състезания по делото. Въззивният съд следва да тълкува уговорките на страните в сключените между тях два договора - Споразумение за гаранционен депозит и Договор за посредничество, за да установи действителната им воля и какво е съдържанието на поетите от тях насрещни задължения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 267 във връзка с чл.

266 от ГПК, във връзка с чл.293 и чл.294 от ГПК, Окръжният съд при новото разглеждане на делото следва стриктно да изпълни указанията на ВКС на РБ, които са задължителни за въззивната инстанция.

Въззивникът В. Г. Г. от гр.С.З., редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща упълномощения си представител по делото адв. В. Й. П. член на САК. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 2313/18.02.2025 год. при СТОС от адв. П., като по съществото на делото със същата молба заемат становище, с което молят въззивната жалба да бъде изцяло уважена, като бъде отменено първоинстанционното Решение и въззивният съд да постанови друго такова, с което да уважи изцяло предявения от въззивницата иск. Подробните съображения и доводи са изложени в същата писмена молба на жалбоподателката Г. и пълномощника й адв. В. Й. П. член на САК, като към същата представят и писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие за пред въззивната инстанция.

Въззиваемият „С.“ АД, гр. С., редовно и своевременно призован не се явяват, и не изпращат и упълномощен представител по делото пред въззивната инстанция.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.2. и 3. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представеното от въззиваемия, прието като писмено доказателство и неоспорено от въззивника пред първата инстанция заверено копие на Договор за посреднически услуги от 18.02.2021г., както и Споразумение за гаранционен депозит от датата 18.02.2021г., се установява, че на 18.02.2021г. страните са сключили Договор за посреднически услуги за закупуване на четири недвижими имота, а именно ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, незастроена част от ПИ с идентификатор ***, всички по кадастралната карта и кадастралните 4 регистри на с.К., ***, и ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.А., ***. На същата дата между страните е сключено Споразумение за гаранционен депозит, съгласно което ищцата е заплатила на ответника сумата от 7600,00 евро, представляваща гаранционен депозит за декларирания от ищцата ангажимент за сключване на окончателен договор за покупката на описаните имоти, като сумата представлявала 10% от продажната цена.

Първото указание на ВКС на РБ е Въззивният съд да тълкува уговорките на страните в сключените между тях два договора – горепосочените Споразумение за гаранционен депозит и Договора за посредничество, за да установи действителната им воля и какво е съдържанието на поетите от тях насрещни задължения.

Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите на сключените между страните договори и същевременно с това и факта на заплатената сума в размер на 7600,00 евро от страна на ищцата към ответника.

Страните не спорят и относно факта, че окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, предмет на договора за посреднически услуги, не е бил сключен.

И двете страни са ангажирали пред първостепенния съд и гласни доказателства - свидетелите М.Д. Г. и Н.Г.К. от страна на ищцата и свидетеля Я.К.Я. от страна на ответника, които са изложили фактите за виновно поведение съответно на ищцата и на ответника за неизпълнение на задълженията им за сключване на окончателен договор за придобиване правото на собственост върху недвижимите имоти. Съдът намира обаче, че с оглед на предявения иск и с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, съдът не може да излиза извън предмета на доказване по предявения от ищеца петитум, за който свидетелските показания се явяват несъществени.