Решение № 1068 от 29.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330111695 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. И. И. и В. В. И. срещу „Профи Кредит България” ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата А. И. И. сума в общ размер от 1814, 81 лв., от която 833, 19 лв.- възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ******************. и 981, 62 лв.- възнаграждение по клаузата от раздел VI- ти в договора, касаеща пакет от допълнителни услуги, като предадена от ищцата на ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.07.2021г./ до окончателното й погашение и иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между ищеца В. В.

И. и ответника „Профи Кредит България” ЕООД, че клаузите от раздел VI- ти от договора за кредит, касаещи заплащането на възнаградителна лихва и пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като с включването на тяхната стойност, ГПР по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и че същите са противоречащи на добрите нрави / горепосочените суми, касаещи иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „първо“ ЗЗД са описани след заявено от ищците увеличение в размера на иска- открито съдебно заседание, проведено на 02.03.2022г.- л. 76- 77 /.

Ищците поддържат, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***********************., по силата на който ответното дружество им е предоставило сума в размер от 5000 лв. Изтъква се, че ищците отговарят солидарно пред кредитора за връщането на дължимите по силата на посочения договор суми.

1

Поддържа се, че сумите по договора за заплащани единствено от ищцата А. И. И., като към момента на подаване на исковата молба тя е заплатила на кредитора сума в общ размер от 9000 лв. Изтъква се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12.

Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че по силата на договора е дължима такса за предоставен пакет от допълнителни услуги, която обаче не е включена в ГПР.

Сочи се и че кредиторът на основание чл. 10а ЗПК не следва да събира такси за услуги, които са свързани с отпускането и управлението на кредита. Възразява се и че възнаградителната лихва по договора е противоречаща на добрите нрави, доколкото превишава три пъти законната. Доколкото сумите по договора са заплащани само от единия солидарен длъжник- А. И. И., то именно същата предявява претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД за реституиране на недължимо платеното за възнаградителна лихва и пакет от допълнителни услуги по недействителния договор.

Що се касае до другия солидарен длъжник- В. В. И., то същия претендира в отношенията между него и кредитора да бъде прогласена нищожността на клаузите от раздел VI- ти от договора за кредит, с които третират заплащането на възнаградителна лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Профи Кредит България” ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че договорената възнаградителна лихва не е противоречаща на добрите нрави, доколкото ЗПК предвижда възможност годишният лихвен процент да бъде до пет пъти размера на законната лихва. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплатят длъжниците и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително, изтъква се и че на ищците им е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписите си в договора, те са се съгласили с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се изтъква се, че това е индивидуално договорена клауза с потребителите и те сами са преценили да се възползват от тази възможност. Допълнително, изтъква се и че ЗПК не предвижда забрана да се предоставят каквито и да било допълни услуги, свързани с кредитното финансиране. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи Кредит България” ЕООД и А. И. И. и В. В. И. / като солидарен длъжник / е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ************************, по силата на който на ищците е предоставена сума в размер от 5000 лв. /л. 27/. Като солидарен длъжник по договора е вписан ответникът В. В. И.. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 39, 10%, годишният процент на разходите е 46. 29%, а задължението следва да се погаси на тридесет и шест месечни вноски ( съобразно погасителен план- л. 31 ). По силата на цитирания договор за кредит, на ищците е предоставен пакет от допълнителни услуги, за който е следва да заплатят сума в размер от 4737, 24 лева ( посочената сума фигурира в договора за потребителски кредит- гл. VI- та „Параметри“).

По силата на сключения договор за потребителски кредит и споразумението към 2 него, на длъжниците са предадени погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. 71- 73 / се изяснява, че по силата на процесния договор за кредит, ищците са усвоили сума в размер от 5000 лв. Отразено е, че плащанията по договора за кредит са осъществявани от ищцата А.

И. И., която е заплатила на кредитора сума в общ размер от 7031, 44 лева. Посочено е, че при формиране на ГПР по договора за кредит са включени единствено разходите за договорна лихва. При включване на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги като разход, ГПР нараства до 116, 9395 %.

Съдът кредитира заключението в неговата цялост, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

По правните аспекти на спора:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „първо“ ЗЗД:

Преди да се пристъпи към обсъждане по същество, съдът счита за нужно да изтъкне, че в настоящия случай предявеният от ищцата И. иск е с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира връщане на сума заплатена при начална липса на основание. В тази връзка, без значение е по коя клауза от договора, ищецът претендира връщане на платеното. Претенцията се базира на един договор за потребителски кредит, за който ищецът твърди да е недействителен и предвид което претендира връщане на неоснователно заплатеното по него. В случая, интересът на ищеца е един- да получи неоснователно заплатеното по договора. Отделните възражения за недействителност на договора и дадени негови клаузи не променят основанието на иска. Те представляват единствено доводи в насока установяване на преюдициалния спрямо претенцията за връщане на паричната сума въпрос, а именноналице ли е предадена парична сума при начална липса на основание (основание несъмнено би липсвало, ако договорът за кредит е недействителен ).

Предвид изложените по –горе принципни съображения, съдът счита следното: съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и А. И. И. и В. В. И. като заематели, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищците са физически лица, които при сключване на договора са действалои именно като такива, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

За настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че договореният между страните финансов ресурс в размер от 5000 лв. е изцяло усвоен от длъжниците. В тази връзка, това е обстоятелство, което не се подлага на съмнение и от страните по делото.

Предвид това, то спорът се концетира върху върпоса, касаещ наличието на валидно 3 основание, обосноваващо осъществяването на престативните действия.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита ( арг. чл. 23 ЗПК).

Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателства се изяснява, че потребителят е положил подпис в договора за кредит, както и че е получил копие от приложимите към договора общи условия. За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че б. „Д” от документа „Декларации” / л.

27 гръб/, съдържа в себе клауза, съобразно която и при непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите условия към него и погасителния план, длъжникът дължи изпълнение на задълженията си по договора. Цитираният текст е в явно противоречие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗПК и в случай, че договорът, общите условия или погасителния план не са предадени на потребителя, то това води до извод за цялостна недействителност на договора.

Изложените в исковата молба твърдения за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са обвързани с възнаграждението в размер от 4737, 24 лв., договорено по пакета от допълнителни услуги. В тази връзка, съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се избира пакет от допълнителни услуги ( гл. V- та от договора- „Допълнителни възможност за клиента” ) не е индивидуално договорена. Същата се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на твърдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Същото се изяснява и от прочита на общите условия, приложими към договора за потребителски кредит на ответното дружество ( л. 28- 30 ). В т. 6. 4, б. “б“ от общите условия се коментира поредността на погасяване при постъпване на сума, недостатъчна да погаси текущото задължение, като е посочено, че преди главницата се погасява дори и възнаграждението по пакета за допълнителни услуги. Впрочем, обстоятелство, че допълнителните услуги не се предоставят по избор на длъжника се потвърждава и от изложеното на стр. 3- та и стр. 4- та от отговора на исковата молба (л. 17 от делото). От коментара на ответното дружество досежно естеството на услугата „приоритетно разглеждане и отпускане на кредита” се изяснява, че на практика, без да се ползва пакетът от допълнителни услуги, за длъжника би било невъзможно да получи в обозрим срок поискания финансов ресурс. От изложеното в отговора на исковата молба се изяснява, че самият кредитор обвързва предоставянето на преддоговорната информация и разглеждането на искането за отпускане на кредит с предоставянето на допълнителни услуги. Именно съобразно изложеното, то не следва да се възприеме тезата на ответника за наличието на индивидуална договореност между страните досежно споразумението за предоставяне на допълнителни услуги.