Решение № 336 от 23.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Г. Стоев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514327 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20107826/28.04.2021г. по гр.д. № 65152 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 178-ми състав К. А. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* ул. „*******, ап. 21 е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. ******* на основание на чл. 79, ал.1 вр. с чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ сумите, както следва: сумата от 2242,83лв., представляващи ½ от стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******* ул.

„******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и ½ от тази по обща фактура № 0055924585/31.07.2014г; сумата от 32,18лв., представляващи стойност на такса за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 825,30лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 2242,83лв. до 2243,39лв.; иска за обезщетение за забава на плащането на главница за топлинна енергия в размер на 430,07лв. за периода от 15.09.2014г. до 01.08.2017г.; иска за обезщетение за забава на плащането на главницата за такса за дялово разпределение в размер на 7,23лв. за периода от 15.09.2014г. до 01.08.2017г.

Със същото Решение Г. А. П. , ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. ******* на основание на чл. 79, ал.1 вр. с чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ сумите, както 1 следва: сумата от 1445,35лв., за потребена топлинна енергия в апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******* ул. „******* за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 32,18лв., представляващи стойност на такса за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 536лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1445,35лв. до 2243,39лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.06.2014г включително за ½ от тази по обща фактура № 0055924585/31.07.2014г; иска за обезщетение за забава на плащането на главница за топлинна енергия в размер на 430,07лв. за периода от 15.09.2014г. до 01.08.2017г.; иска за обезщетение за забава на плащането на главницата за такса за дялово разпределение в размер на 7,23лв. за периода от 15.09.2014г. до 01.08.2017г.

С Определение № 20172734/16.08.2021г. по гр.д. № 65152 по описа за 2017г. на СРС, 178-ми състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на К. А.

П., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноските, като не се присъждат в негова тежест разноски за вещи лица и възнаграждение за юрисконсулт на ищеца.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25097266/08.06.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете –К. А.

П., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител - адв. Д., в частта, в която исковете срещу него са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било съобразено че ищецът сочел солидарна отговорност на двамата ответници , но и разделна такава, че период бил от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., а адв. З. бил направил възражение за погасяване на задълженията по давност. Вземанията били периодични и срок на погасителна давност бил три години, така погА.и по давност били главници до 30.06.2014г. Договорът следвало за бъде писмен, а такъв не бил сключен. Ищецът не претендирал стойност на реално консумирана енергия по месеци, съобщенията за фактури не отговаряли на изискванията за фактура и не били такива, а и не му били връчени, не били верни. Договорът за топлинно счетоводство бил нищожен, не бил подписан от представители на страните по него, нито от посочения в него Д.Д., нямало нотариално заверени пълномощни за същото, не бил подписал списъка на живущите. Не било установено да е потребил енергия в количества ина стойност, за които е уважен иска, данните въз основа на които било направено разпределението били неверни в имота имало уреди за индивидуално измерване, а не топломери Клаузите на Общите условия били неравноправни, не следвало да се издава лиценз на ищеца за производство и продажба на топлинна енергия, защото не отговарял на изискванията за същото. Претендирал е разноски.

Срещу така постановено определение е депозирана частна жалба вх.№ 25150960/13.10.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете –К. А.

2

П., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Изложил е съображения, че определението е неправилно. Ищецът не бил представил списък с разноски, които претендира, не бил доказал, че е платил възнаграждение за юрисконсулт. Не следвало да се поставят в негова тежест разноски за вещи лица, заключението по техническата експертиза не било представено в срок, и делото било отложено, не следвало да плаща и 200лв., защото искова претенция била една, нямало необходимост от назначаването на исканите от ищеца съдебни експертизи.

Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* след срока за отговор е оспорил жалбите. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Т.С.” ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище по жалбите.

Ответникът по исковете Г. А. П. , ЕГН ********** чрез назначения му особен представител-адв. З., в проведено о.с.з. пред СГС е посочил, че жалбата е основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2022441/15.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Г. А. П. , ЕГН ********** и К. А. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* ул.

„*******, ап. 21 с която е поискало от съда на основание на чл. 79, ал.1 вр. с чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответниците разделно при равни квоти да му заплатят сумите, както следва: сумата от общо 4486,78лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******* ул. „******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. и по обща фактура № 0055924585/31.07.2014г; сумата от 64,37лв., представляващи стойност на такса за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 866,14лв. представляваща лихва за забава на главница от 4486,78лв. за периода от 15.09.2014г. до 01.08.2018г.; сумата от 14,45лв., представляваща лихва за забава на плащането на сумата от 64,37лв. за периода, като му се присъдят разноски , включително юрисконсултско възнаграждение.

Посочило е, че ответниците са клиент на топлинна енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, дължали и възнаграждение за дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им.

Ответникът К. А. П., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител - адв. Д., в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че не бил подписвал писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, поради което и не съществувало договорно облигационно правоотношение между страните за същото. Договорът с Т.С.”ЕООД бил нищожен, не бил подписан от 3 представители на страните, нямало заверено от нотариус пълномощно, не бил подписал списъка на собствениците. Не било доказано, че А. Б., посочен в нотариален акт № 176 е починал и че негов наследник бил К. П.. Данните въз основа на които било направено топлинното счетоводство били неверни, индивидуалните уреди не били топломери, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. На ищеца не следвало да се издава лиценз за производство и продажба на топлинна енергия, защото не отговарял на изискванията за същото. Не бил получавал фактури. Нормата на чл. 153 от ЗЕ противоречала за ЗЗП, Общите условия съдържали неравноправни клаузи, не бил подписал тези ОУ. Съобщенията за фактури не отговаряли на изискванията за фактури, те били неверни, били по прогнозни данни, а не по реална консумация на енергия. Претендирал е разноски.

Ответникът Г. А. П. , ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител - адв. З. в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че не било установено да дължи процесните суми поради доставена ви мота топлинна енергия. В ОУ нямало качествени параметри за услугите, нямало подписан договор между страните.

ОУ не били публикувани по предписания ред, неавтентичен бил договора с ФДР, клаузата за рекламация била неравноправна. Счетоводните записвания на ищеца били в нарушение на чл. 24 от ЗБНБ, не били редовни., не били правени отчисления за технологични загуби. След две неплатени сметки ищецът следвало да преустанови топлоснабдяването, евентуално задълженията били погА.и по давност. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК ******* е посочило, че исковете са основателни.

По делото са приети неоспорени от страните нотариален акт № 176/1970г. с който А. Б. П. е признат за собственик на основание на чл. 55 от ЗПИНМ на апартамент № 21 в гр. София, *******”. Съден на имота от запад е ул.

„*******.

Прието е удостоверение за родствени връзки, издадено от СО, район Красно село, съгласно което А. Б. П. и Б.В. П.а са родители на Г. А. П. и на К.

А. П.; А. П. е починал на 08.02.2006г., а съпругата му Б. П.а е починала на 07.11.2011г.

По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 10.11.2001г., договор от 19.11.2001г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******* е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата., като ЕС е представлявано при подписването на договора от Г. С., Й.К., И.П., за което същите са положили подписи , последните двама са упълномощени за същото от ОС на ЕС. В списъка на живущи в сградата за ап. 21 е посочена Б. П.а , за нея е положен подпис срещу заявено желание за монтиране на разпределители на три радиатора.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на 4 ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г., сочещи че в забава на плащането на сумите се изпада след публикуване на интернет-страница на ищеца изравнителни сметки.

Приети са протоколи за отчет на уреди носещи подпис, положени за потребител Б. П.а, изравнителни сметки за дялово разпределение на енергията, съгласно които реален отчет на уредите е направен на 06.05.2015г. и на 06.07.2016г., установено е потребление на енергия за отопление, отчитана по уреди на три радиатора в имота, както и потребление на енергия за БГВ, отчитано по показания на водомер.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и допълнително представени му такива от ищеца и от топлинния счетоводител е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, общият топромер е преминавал през периодични метрологични проверки и резултат е бил, че е „годен”, отмитан бил ежемесечно, отчислявани били и технологични загуби, партидата за процесния имот се води на името на Б. П.а, уредите за отопление в имота били три радиатори, на тях били монтирани разпределители и те били отчитани реално, както отчетен бил и водомер, дяловото разпределение било направено съобразно правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване № 16-334. Посочило е, че през целия процесен период сумите по фактури били по-малки от реално дължимите, стойността на потребената в имота енергия била 4485,66лв.