Присъда № 3 от 12.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда №3 от 11.05.2021г. по НОХД № 1015 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2021 година Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия С. А. Х. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъплениe по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че на ****г в гр.

П., обл. П. е дал подкуп - сумата от 25 лева, на полицейски орган – младши инспектор Т. А. Х. – младши автоконтрольор към група „Охранителна полиция“ на РУ на МВР – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за административно нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата – за управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Пунто“, което не е регистрирано.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, близък до предвидения в закона минимум за съответното наказание /предлагайки същият да бъде една година/. Подобна позиция държавното обвинение излага и относно кумулативното наказание „глоба”. По отношение наказанието „лишаване от свобода” прокурорът предлага да бъде приложен институтът на „условното осъждане“ по смисъла на чл.66 от НК.

Подсъдимият Х. призна вината си за стореното от него и разказа подробно обстоятелствата около процесните събития. Помоли съда за определяне на по-ниско наказание.

Пред първоинстанционния съд се разви съдебно следствие по общия ред. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по време на развилото се съдебно следствие по общия ред и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното:

Подсъдимият С. А. Х. е роден на **** г. в гр. П.. Живее в гр. П., обл.П..

Той е българин, български гражданин е, има висше образование, не е женен, не е осъждан, има ЕГН: **********.

През месец февруари 2021г. подсъдимият Х. закупил лек автомобил „Фиат пунто“ с рег.№ ***, за което сключил писмен договор с продавача и 1 получил владението върху автомобила. В срок от един месец от сключването на договора подсъдимият не представил в сектор „Пътна полиция“-Пловдив нужните документи за промяна в регистрацията на автомобила, поради което на 09.04.2021г. същата била прекратена служебно.

В последните минути на 22.04.2021г. подсъдимият Х. управлявал горепосочения лек автомобил „Фиат пунто“ с поставени регистрационни табели № ****по улиците на гр.П., обл. П.. По същото време, съгласно утвърден от началника на РУ на МВР-Първомай при ОД на МВР- Пловдив график за месец април 2021г., от 20,00ч. на ****г. нощна смяна като автопатрул застъпили свид.Т.Х.-младши инспектор-младши автоконтрольор към група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Първомай и свид.А.Д.младши инспектор към група „Охранителна полиция“ при РУ на МВРПървомай. Смяната им била с продължителност до 08.00ч. на ****г. Двамата полицаи изпълнявали задълженията си като автопатрул със служебен автомобил „Ленд ровър“ със синя лампа върху покрива и бели надписи „POLICE“ по страничните му части. Задълженията им били контрол и работа по безопасност на движението и охрана на обществения ред.

Около 23.50ч. на ****г. автопатрулът в състав свидетелите Х. и Д. се намирал на ул.“В.Л.“ в гр. П.и работел по пътния контрол. В 23.55ч. по улицата преминавал лекият автомобил „Фиат пунто“, управляван от подс.Х..

Свидетелят Х. му подал сигнал за спиране със стоп-палка, при което подс.Х. спрял автомобила в дясната част на пътното платно. Полицаят се приближил до автомобила, като поискал и получил от водача неговите и на автомобила документи. След като прегледал документите, свид.Х. се обадил на дежурен служител в управлението, поискал информация за автомобила и така разбрал, че същият е с прекратена регистрация от 09.04.2021г. Поради това поканил подс. Х. да се приближи до служебния автомобил за съставянето на акт за установяване на нарушението, което подсъдимият изпълнил. През това време полунощ минал и вече било ***г.

Свидетелят Х. обяснил на подс. Х. ситуацията и му заявил, че ще му състави акт за установяване на извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от Закона за движението по пътищата-за това, че управлява МПС, което не е регистрирано. Подсъдимият помолил свид.Х. да не му съставя акт, като предложил нещо да го почерпи, понеже мислил, че санкцията ще бъде твърде висока. Полицейският служител отказал и заявил, че ще си свърши работата. Въпреки това, подсъдимият Х. решил да избегне съставянето на акт за административно нарушение, като даде за това на свидетеля Х. сумата от 25 лева, която носел в джоба си. За целта извадил една банкнота с номинал от 20 лв. и една банкнота с номинал от 5 лева и ги оставил на дъното в багажното отделение на полицейския автомобил, който бил с отворен капак, като отново казал на свид.Х. да не му пише акт и да се почерпи. Разговорът между свид.Х. и подс.Х. бил чут от свид.Д., който стоял 2 в близост до тях и видял също поставянето на парите в служебния автомобил.

Междувременно свид.Х. затворил вратата на багажника, казал на подс.Х., че извършеното от него е престъпление и уведомил дежурния в ОДЧ на РУ на МВР-Първомай за случая.

На местопроизшествието пристигнали разследващ полицай при РУ на МВР-Първомай и свид.К.-дежурен по управление. Разследващият полицай извършил оглед, с което отпочнало настоящото бързо производство. При огледа на полицейския автомобил от пода на багажното му отделение била иззета сумата от 25 лева, състояща се от една банкнота със сериен № ****с номинал 20 лв. и една банкнота със сериен № ***** с номинал 5 лева.

Подс.Х. бил отведен в РУ на МВР-Първомай, където била издадена заповед за задържането му за 24ч. и срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия ****и с бланков № ****г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.

Изведените безспорни и категорични фактически констатации се базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които са взаимно допълващи и кореспондиращи помежду си. В този смисъл съдът отчете приложените п о делото писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.7 - л.13 от ДП/, АУАН /л.31 от ДП/, удостоверение от РуПървомай /л.33 от ДП/, месечен график и типова длъжностна характеристика за длъжността „младши автоконтрольр“ Сектор „Охранителна полиция“ към районно управление /л.34-37 от ДП/ и др., приобщени от съда по надлежния ред, от веществените доказателства /инкриминираните банкноти, приложени на към делото/, събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Х., показанията на свидетелите Х., Д. и К..

Видно от приложеното към делото удостоверение от и.ф.началник на РУ на МВР-Първомай, свид. младши инспектор Т.Х. заема длъжността „младши автоконтрольор“ в управлението и за времето от 20.00ч. на ****г. до 08.00ч. на ****г. е бил на смяна със задължения и функции по контрол и работа по безопасност на движението и охрана на обществения ред.

В показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимия Х. не се установяват никакви противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си в пълнота показанията на свидетелите, както и изложеното от подсъдимия относно релевантните за делото факти, като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така 3 и със събраните и приложени по делото писмени и веществени доказателства.

Макар всички свидетели по делото да са полицейски служители, участвали по служба в процесните събития, то никое от тези лица не е взело участие в следствените действия. Ето защо е законово допустимо показанията на въпросните свидетели да се ползват като годно доказателствено средство.

Липсва процесуално препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели тези полицейски служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. На следващо място, съдът отчете, че показанията на въпросните свидетели представляват първично доказателствено средство, възпроизвеждащо действително възприети от тях фактически положения.

Този въпрос нееднократно е бил обсъждан и разглеждан от съдебната практика, която е категорична, че разпитът им е допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници /Напр. Решение по НД № 626 / 2011 г., ВКС, ІІІ н.о.; Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.; Решение по НД № 310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по НД № 650 / 2009 г., І н.о. и т.н./.

При посочената фактическа установеност на инкриминираните деяния съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че на****г. в гр. П., обл. П.е дал подкуп - сумата от 25лева, на полицейски орган – младши инспектор Т. А. Х. – младши автоконтрольор към група „Охранителна полиция“ на РУ на МВР – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за административно нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата – за управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Пунто“, което не е регистрирано.

По тази правна квалификация съдът призна подсъдимия Х. за виновен, като го осъди по повдигнатото му обвинение.

По отношение на процесното престъпление съдът отчете, на първо място, че за съставомерността на извършеното не се изискват специални качества относно субекта на престъплението, каквито подсъдимият Х. не е и притежавал.

Законът обаче изисква специално съставомерно качество на получаващия облагата – да е „ длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК. Свидетелят Х. несъмнено е имал това качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено от кредитираните от съда доказателства относно служебното му положение - служител на МВР, изпълняващ в момента на осъществяване на деянието функциите си като такъв. Същият е имал и качеството „полицейски орган”, изискуемо от квалифицираната разпоредба на чл.304а от НК. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че се опитва да даде 4 парите, за да не изпълни полицейският служител Х. задълженията си в това му именно качество, за да не да му състави акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата за управление на МПС, което не е регистрирано.

Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде извършено само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Макар по въпроса относно довършеността на „активния подкуп“ по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ да съществуваше доскоро противоречива съдебна практика, този спор понастоящем е приключен окончателно с Тълкувателно решение №1/12.03.21г. на ВКС. Според същото, в тези случаи подкупът е довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ú на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез приемането ú, респективно чрез отказ да я приеме. Върховните съдии приемат, че активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт на даващия, без да е необходимо адресатът на облагата да е приел същата. С други думи, коректно държавното обвинение е квалифицирало процесното престъпление като довършено такова, понеже подсъдимият Х. се е лишил от фактическата власт върху инкриминираната сума пари.