Решение № 92 от 14.07.2022, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Разлог, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Яна Г. Йорданова разгледа докладваното от Александър Трионджиев Гражданско дело № 20211240100997 по описа за 2021 година

Настоящото дело е инициирано въз основа на иск, предявен от И.Б.Г., ЕГН*, с адрес в с.К., О.Б., у.„Ч.“№8, против ТО на НАП-Б., с адрес в г.Б., у.„Т.“№1.

Твърди се в исковата молба /поправената такава/, че ищецът е работил по трудово правоотношение в „АП“-Р., за което предприятие се сочи, че понастоящем е заличено, в периода от 22.05.1975 г. до 31.12.1978 г. на длъжността „шофьор”. Според активно легитимираната страна след прекратяването на трудовия договор на ищеца, в трудовата му книжка е направено отбелязване за трудовия стаж. Посочено е, че във връзка с подадено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ответното учреждение е изискало представяне на удостоверение образец УП-3 от работодателя на ищеца, тъй като трудовата книжка не е оформена в съответствие с изискванията на чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Навеждат се доводи, че подобно удостоверение ищецът не може да представи, тъй като работодателят „АП“-Р. е заличен, а в Архивохранилището към ТП на НОИ-К. в с.Н. не се съхраняват документи за трудовия стаж на И.Г. в периода от 22.05.1975 г. до 31.12.1978 г.

Излагайки посочените по-горе обстоятелства, ищецът предявява установителен иск за признаването на придобит от него трудови и осигурителен стаж за периода от 01.01.1976 г. до 31.12.1978 г., който трудов стаж се твърди че е придобит в „АП“-Р. на длъжността „шофьор“.

В законовия срок ответникът ТП на НОИ-Б. е подал писмен отговор. В отговора са изложени подробни съображения, според които искът е недопустим и неоснователен.

Според ответника исковата претенция е недпосутима за периода от 22.05.1975 г. до 31.12.1978 г., тъй като според удостоверение, издадено от НОИ, за този интервал, въпреки предадени ведомости от работодателя, в същите липсва информация за ищеца. Също така се твърди, че искът е недопустим и защото в удостоверението било посочено, че липсват писмени данни за положен трудов стаж от лицето И.Б.Г. за времето от 01.01.1976 г. до 31.12.1978 г. Ответникът изразява становище, според което, в случай че исковата претенция бъде приета за разглеждане, същата следва да се отхвърли като неоснователна.

Съдебният състав е приел за недопустима исковата молба в частта, с която се настоява да бъде установен осигурителен стаж по отношение на ищеца за периода от 01.01.1976 г. до 1

31.12.1978 г. Това е така, понеже съгласно чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР, може да се установи и придобит осигурителен стаж по реда на КСО. КСО е приет през 1999 г. и е влязъл в сила на 01.01.2000 г. Това означава, че осигурителен стаж до 01.01.2000 г. не може да се установява по съдебен ред. Горното налага извод, че искът в частта с която се настоява установяване на осигурителен стаж за времето от 01.01.1976 г. до 31.12.1978 г., е недопустим и като такъв подлежи на връщане, а производството в тази част – на прекратяване. Поради тези съображения с Определение №246 от 05.05.2022 г. исковата молба е върната в частта, с която се иска да бъде установен придобит осигурителен стаж за времето от 01.01.1976 г. до 21.12.1978 г., като производството в тази част е прекратено. Срещу преграждащото определение не е постъпила частна жалба и същото е влязло в сила.

В останалата част искът се явява допустим – налице са всички процесуални предпоставки за неговото предявяване и разглеждане.

Неоснователни са доводите на ответника, посочени в отговора на исковата молба, въз основа на които се обосновава недопустимост на исковата претенция. Съображенията са следните:

Абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на установителните искове по чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, е наличието на правен интерес. За обосноваване на правния интерес в чл.5, ал.2 от ЗУТОССР е посочено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата са му иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, следва да се представи удостоверение от съответното ТО на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В настоящия случай е представено такова удостоверение /актуално удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, се намира на л.54 от делото/. В него е отразено, че в НОИ липсва информация за АТП-Р., респективно липсват данни за положен труд от лицето И.Б.Г..

Разгледана по същество обаче, исковата претенция се явява неоснователна, а аргументите за това са следните:

Предмет на делото е иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. В подобни производства ищецът е длъжен да установи, че за посоченото от него време се е намирал в трудово правоотношение със съответното предприятие /работодател/ и че това време се зачита за трудов стаж.

Като писмено доказателство по делото е представен препис от трудовата книжка на И.Б.Г.

/л.4 и л.47-49 от делото/. Въз основа на това писмено доказателство и в съответствие с нормата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, съдът е допуснал и разпит на поисканите двама свидетели при режим на довеждане.

В представения препис от трудова книжка е отразено, че ищецът е работил в АТП-Р. от 22.05.1975 г. до 31.12.1978 г. В същото време обаче, трудовата книжка в тази и част /касаеща периода 22.05.1975 г. - 31.12.1978 г./ не е оформена по надлежен начин, позволяващ на съда да установи кои са лицата, положили подпис за работодателя.

Като свидетели по делото са разпитани М.П. и Р.Е..

Свидетелят П. твърди, че от 1974 г. е работил в „АТП“-Р. Заявява, че в същото предприятие е работил и ищецът И.Г. като шофьор, като уточнява, че Г. е започнал там работа през 1974 г., но не си спомня кога е напуснал. Сочи, че не знае и дали за времето от началото на 1976 г. до края на 1978 г. Г. е работил в „АТП“-Р.

От показанията на свидетеля Е. става ясно, че той и Г. са работили в „АТП“-Р., като през 1974 г. свидетелят е започнал работа в същото, а преди него ищецът също е постъпил на работа в това предприятие. Според този свидетел Г. е напуснал работа около 1976 или 1977 г., като впоследствие уточнява, че може би е напуснал 1976 г., без да конкретизира месец.

Допълва, че не знае в периода 1976-1978 г. ищецът къде е работил. След това заявява, че Г. е работил в предприятието може би четири години, а свидетелят е работил 15 или 16 години, без да сочи в кои точно години ищецът е бил в трудово правоотношение с „АТП“-Р. Накрая заявява че не може да каже кога точно ищецът е напуснал работа.

2

Други доказателства по делото активно легитимираната страна не е ангажирала.

На базата на посочените по-горе доказателства съдебният състав приема, че не може да се установи с категоричност ищецът И.Б.Г. да се е намирал в трудови /или в служебни/ правоотношение с „АТП“-Р. за периода от 01.01.1976 г. до 31.12.1978 г. И двамата свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие заявяват, че не си спомнят кога И.Г. е преустановил работа в предприятието. Единствено са сигурни, че през 1974 г. той се е намирал в трудово правоотношение с този работодател. Нито един от свидетелите обаче, не заявява с категоричност, че от началото на 1976 г. до края на 1978 г. ищецът е работил в „АТП“-Р. Нещо повече, свидетелят Е. уточнява, че според него Г. е напуснал работа през 1976 или 1977 г.

От изложеното дотук се налага обоснован извод, че от доказателствената съвкупност по делото не може да се направи извод И.Б.Г. да се е намирал в трудово правоотношение с „АТП“-Р. Именно поради тези съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, РС-Рг.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Б.Г., ЕГН*, с адрес в с.К., О.Б., у.„Ч.“№8, против ТП на НОИ-Б., с адрес в г.Б., у.„Т.“№1, с който иск се настоява да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има придобит трудов стаж за периода от 01.01.1976 г. до 31.12.1978 г. в „АТП“-Р., заемайки длъжността „шофьор“.

Решението на съда подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Бл.ОС, чрез РС-Рг, считано от връчване на препис от решението на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3