Определение № 332 от 30.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Ямбол, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 - чл.438 ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника по изпълнението С. С. И. от гр.******, действащ чрез процесуалния представител адв. М. Ж. от АК-******, против действията на ДСИ при ЯРС по изпълнително дело №40/2025г. по насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Оплакването в жалбата вх.№3303/12.03.2025г. и молба-уточнение към нея вх.

№3744/20.03.2025г. е, че насочването на принудителното изпълнение чрез наложения запор е незаконосъобразно изпълнително действие, тъй като твърденията на жалбоподателя са, че за погасяване на задължението си за месечна издръжка в размер на 300лв., за м.02.2025г. той е направил вноска в размер на 200лв., представил е по изпълнителното дело и 12бр. банкови извлечения за погасяване на задължението за издръжка в периода м.04.2024г.- 18.02.2025г., при което размерът на запорираната сума не съответства на размера на задължението.

Искането е ЯОС да отмени наложения запор и да укаже на ДСИ да извърши преизчисляване на дължимите суми, като издаде ново запорно съобщение, в което да бъде посочена реално дължимата сума.

Ответникът по жалбата – взискателят М.Г., чрез пълномощника си адв.Т., е депозирала писмено възражение (именувано становище), с което е оспорила жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна.

ДСИ при ЯРС е представил мотиви по обжалваното действие, според които жалбата е недопустима, тъй като не попада в лимитативно изброените в чл.435, ал.2 от ГПК хипотези на действия, които подлежат на обжалване от длъжника, а след становище от взискателя ДСИ ще разгледа и ще се произнесе по представените от длъжника доказателства и искането му за определяне размера на задължението му.

ЯОС, след като обсъди оплакванията в жалбата, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №40/2025г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано по молба на взискателя М. В. Г., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. С. И. и въз основа на изпълнителен лист №334 от 11.12.2014г., издаден от ЯРС по гр. д.

№734//2024г., с който размерът на дължимата от С. С. И. от гр.****** месечна издръжка за детето В. е изменен от 170лв. на 300лв. месечно, ведно със законната лихва от 07.03.2024г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката и длъжникът е осъден да заплати разноски в размер на 500лв.

1

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способ за принудително изпълнение - поискал е да бъде извършено проучване за банковите сметки на длъжника С. И. и да бъде наложен запор върху същите, както и да бъдат установени действащите му трудови договори и наложен запор върху трудовото възнаграждение.

На 05.02.2025г. с постановление ДСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника С. И. в банка „Прокредит Банк /България/“ЕАД и в банка “Алианц Банк България“АД, като в изпратените на двете банки запорни съобщения наложеният запор е върху общата сума от 4 852,88лв. – дължима месечна издръжка от 300лв. за периода м.03.2024г.-м.08.2024г., законна лихва в размер на 225,62лв., неолихвяема сума от 500лв. и разноски по изпълнението 388лв. и ДТ по чл.53 от ТДТКССГПК в размер на 439,26лв.

Запорното съобщение е получено на 14.02.2025г. от „Прокредит Банк /България/“ЕАД и на 18.02.2025г. от “Алианц Банк България“АД.

За наложения запор върху банковите му сметки длъжникът И. е уведомен на 26.02.2025г. (чл.450,ал.2 ГПК), на която дата му е връчена и поканата за доброволно изпълнение.

С молба от 25.02.2025г. длъжникът е представил платежни нареждания и извлечения от банковата му сметка в “Алианц Банк България“АД за доброволно платени суми, като е поискал презчисляване размера на дълга.

При тези фактически данни, настоящият съдебен състав на ЯОС счита, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, като съображенията за този извод са следните:

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл жалба срещу наложен запор, която не е основана на оплакване за несеквестируемост, не подлежи на разглеждане. Съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 2/2015г. по т. д. № 2/2013г. по описа на ОСГТК, ВКС, с новия ГПК, в сила от 01.03.2008г., законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба;

2.насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал.2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението; 8. постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена.

В разглеждания случай, в подадената от длъжникаС. И. жалба, с която е обжалвано извършеното от ДСИ при ЯРС изпълнително действие по налагане на запор върху банковите му сметки в „Прокредит Банк /България/“ЕАД и в “Алианц Банк България“АД, липсват конкретни твърдения за несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението. В жалбата не са изложени оплаквания и срещу други действия на съдебния изпълнител, изчерпателно изброени в чл.435, ал.2 и ал. 3 от ГПК, които подлежат на съдебен контрол, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№3303/12.03.2025г., уточнена с молба вх.№3744/20.03.2025г., подадена от длъжника по изпълнението С. С. И. от гр.******, ул.**********№***, с ЕГН **********, действащ чрез процесуалния представител адв. М.

Ж. от АК-******, против действията на ДСИ при ЯРС по изпълнително дело №40/2025г. по насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в банка „Прокредит Банк /България/“ЕАД и в банка “Алианц Банк България“АД И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по възз.гр.д. №156/2025г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3