Решение № 1520 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. В........., 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В........., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа доклад.то от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501377 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образу. е по въззивна жалба на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, ЕИК .................., срещу Решение №260014/22.02.2023г. по гр. дело №4819/2018г. на ВРС , 14-ти състав, с което е осъдено на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД да плати на ищеца В. И.

И., ЕГН**********, сумата в размер на 7000лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, силен стрес, страх, понижено самочувствие, тревожност и раздразнителност във връзка с претърпяни урин......... инфекция, остра бъбречна недостатъчност,пиелонефрит и предсепсисно състояние, които вреди са настъпили вследствие на противоправното поведение на служит.те на ответника, изразяващо се в нарушаване на установените медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика при извършване на медицински услуги и лечение на ищеца за периода 05.06.2017г. – 13.06.2017г., ведно със зако.та лихва върху главницата от датата на увреждането – 05.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в производството пред ВРС.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника, а именно ЗАД „А..........“ АД, ЕИК..........................

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, 1 необосно. и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Приетото от ВРС противоречи на действителното правно положение, тъй като съдът не е преценил правилно събрания доказателствен материал, не е анализирал правилно и в съвкупност приетите доказателства, не е съобразил точно относимата нормативна уредба и приложил грешни правни норми.

Съдът не е изложил никакви мотиви в подкрепа на приетото от него, в т.ч. защо цени или не едни или други от доказателства и като резултат кои твърдения приема за доказнаи и кои не. В тази връзка въззивникът прави анализ на експертните, гласните и писмените доказателства по делото и мотивира начина, по който те следва да се ценят според него. Поддържа за доказано от всички експертизи по делото правилното извършване на оперативната интервенция на ищеца през м. 05.2017г.,в т.ч. липсата на противопоказания за поставянето на стент на В. И.. Съответно на медицинските стандарти е и последващото му лечение от 03.06.2017г. до 13.06.2017г. вкл. Както са посочили и вещите лица по втората СМЕ, „псевдомонас аеругиноза“ може да попадне в организма по различни механизми, като теоретично може да попадне и при поставяне на стент или катетър, но не може да се прецизира в случая по какъв начин установеният бактерии е попаднал в организма на И.. При извършената проверка не е установена вътреболнична инфекция в процесния период в клиниките по урология и нефрология при УМБАЛ „С. М.“, както и времевият период между двете пролежавания на пациента в тези клиники. Според данни от РЗИ е нямало вътреболнична инфектиця от „псевдомонас аеругиноза“ в болницата в спорния период. Всички вещи лица дават заключения за липса на нарушения на медицинските стандарти при лечението на ищеца и в двете клиники. Няма и доказателства за момента на попадане на бактерията в организма на ищеца, но самата уроинфекция не е във връзка с операцията.

Завишените чернодробни показат. са резултат не от грешка на лекарите, а от прием на „Парацетамол“ от пациента във връзка с температурата му.

Пациентите с уроинфекция нямат значими оплаквания от състоянието им.

Антибиотичната терапия спрямо ищеца е била правилна, защото неизписания антибиотик „Колистин“ е от висок клас и се ползва стратегичски при изключително тежко състояние на болните, каквото не е имал ищецът в нито един момент. Отделно механизма на действие на този антибиотик е можел да доувреди пацитента, според в.л. К.. Ищецът не е започнал да се подобрява след приемането му в А. болница – С., а там дори не му е била направена хемокултура, т.е. няма данни да е бил приет с „псевдомонас аеругиноза“ там.

По тези и по другите изложени в жалбата съображения въззивникът счита за недоказани твърденията на ищеца, че в резултат от противоправното поведение на служит.те на ответника, изразяващо се в нарушаване на установените медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика при извършване на медицинските услуги и лечение, за ищеца са настъпили твърдяните неимуществени вреди. Не е доказано и последните да са в причинно-следствена връзка с действията или бездействията на лекарите, работещи в двете клиники на ответната болница. С оглед на това моли за отмяна на обжал.то решение и за отхвърляне на предявения иск в цялост, 2 както и за разноски за две съдебни инстанции. В о.с.з. въззивникът не се явява, не изпраща представител.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и подвеждаща, при превратно и избирателно тълкувани доказателства и обстоятелства.

Поддържа твърденията си пред РС за наличие и за доказаност на всички предпоставки на предявения иск. Акцентира върху състоянието на ищеца след изписването му и на резултатите от изследванията му през този период, които ясно са доказали заразяване с „псевдомонас аеругиноза“, антибиотичното лечение на което не е било правилно и съобразено с медицинските стандарти, с оглед пациента. В тази връзка излага подробни съображения, както относно анализа на гласните, писмените и експертните доказателства, така и относно правните изводи, които счита, че следва да бъдат направени като резултат. Обобщено поддържа, че обжал.то решение е правилно, обосно. и постановено без сочените в жалбата нарушения. Поради това моли за потвърждаването му и за разноски за пред въззивната инстанция, което поддържа и в о.с.з.

Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗАД „А..........“ АД – не депозира отговор по въззивната жалба. С молба преди о.с.з. счита исковете за недоказани, поради което моли за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на предявените искове.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжал.то съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образу. по предявен от В. И. И., ЕГН....................., иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, ЕИК.................., да заплати на В. И. И., ЕГН**********, сумата 7000лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, силен стрес, страх, понижено самочувствие, тревожност, поддържане на висока температура, общо увреждане на здравето и раздразнителност във връзка с претърпяни урин......... инфекция, остра бъбречна недостатъчност, пиелонефрит и предсепсисно състояние, настъпили вследствие противоправното поведение на служит.те на ответника, изразяващо се в нарушаване на установените медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика при извършване на медицински услуги и лечение на ищеца за периода 05.06.2017г. – 13.06.2017г., ведно със зако.та лихва върху главницата от датата на увреждането – 05.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 28.05.2017г. е получил остри болки в дясната 3 лумбална област и по този повод на 29.05.2017г. в 2.50ч. е посетил спешното отделение на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД. Към онзи момент освен болките той не е имал други проблеми като висока температура, гадене, повръщане или дизурични смущения - парене при уриниране, дразнене, чести позиви и други.

В момента на прегледа ищецът бил без индикации за хоспитализация, с оглед на което му било предписано амбулаторно лечение. След като се прибрал в дома си въпреки обезболяващите, които приел, острата болка в дясна лумбална област не утихнала и поради тази причина същия ден - 29.05.2017г. към 10.30ч. посетил отново УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, Клиника по урология. След нова диагностична ехография и установена хидронефроза 1-ва - 2-ра степен, д-р Р. М. го насочил към Спешен център на УМБАЛ „С. М." ЕАД, където следвало да бъде приет по спешност, поради открита бъбречно-каме. болест, вследствие на която се получила хидронефрозата. На същия ден около 11.15 ищецът бил прието в клиника по урология в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, с насочваща диагноза хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер, причинена от камък. Снета му е била подробна анамнеза и статус и са билиназначени хематологични и биохимични изследвания, които са били в референтни стойности. По лекарска преценка на 30.05.2017г. около 10.00часа на ищеца е била извършена операция за поставяне на стент - double J stent 6 СН (шестмесечен) в десния уретер, както фолиев уретрален катетър, оператор по която е бил д-р Р. М., а асистент – д-р И. М.а. След операцията била взета урина за проба, резултатът от която бил негативен. На 01.06.2017г. пациентът бил изписан с предписана терапия с антибиотик Зинат за 5 дни.

Няколко дни по-късно В. И. започнал да вдига много висока температура - около 40 градуса. Изпитвал нужда от често уриниране - през 10 минути, имал парене при уриниране и силна болка в областта на бъбреците.

По тази причина, с помощта на родит.те си, на 05.06.2017г. отново посетил УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, урологично отделение и потърсил д-р Р. М., който го бил оперирал. Оказало се, че той е в отпуск, а колегите му отказали да дадат номера на телефона му. Поради тази причина го прегледал лекарят, който е бил на смяна в приемния кабинет на отделението и го насочил за консулт с нефролог. Ищецът е посетил д-р И. К. Н. в клиниката по нефрология към УМБАЛ „С. М." ЕАД, която му назначила изследвания. От изследванията се установило, че е налице ясно изразена левкоцитоза - 36.72 и силно повишен С-реактивен протеин - 227.62. В урината е било установено наличие на белтък, кръв и левкоцити; в седимента еритроцити и левкоцити - многократно завишени. Д-р Н. обяснила на пациента, че не може да му вземе урина за посявка за проверка за наличие на евентуална бактериална инфекция, тъй като той в момента пиел антибиотик и резултатът нямало да бъде коректен.

Изписала му друг широкоспектърен антибиотик - Ципрофлоксацин за 10 дни и му казала, че не е необходимо да остава в болницата. За тази цел обаче, формално той трябвало да подпише документ, с който отказвал да остане в болницата. В. И. го подписал поради уверението на д-р Н., че може да се лекува вкъщи. На пациента били изписани и температуропонижаващи лекарства.

Между 05.06.2017 г. и 08.06.2017 г., В. И. стриктно изпълнявал 4 предписаното му лечение и правил опити да свали телесната си температура но без резултат. Поради това на 08.06.2017г. отново посетил УМБАЛ „С. М." ЕАД, клиника по урология, за да търси д-р Р. М., който извършил операцията.

Последният още бил в отпуск и пациентът бил приел завеждащият клиниката по урология проф. д-р А. Х.. Последният след запознаване със случая обяснил, че ищецът не е за урология, а следва да отиде в отделението по нефрология.

На 08.06.2017г. към 13.00ч. ищецът бил приет в УМБАЛ „С. М." ЕАД, клиника по нефрология, с диагноза: „Остра бъбречна недостатъчност.

Хроничен калкулозен пиелонефрит - обострен. Десностра. уретеролитиаза.

Състояние след имплантация на JJ-стент на десен уретер. Назначено му било ехографско проследяване, като било прието, че се отнася за остро преходно бъбречно увреждане на фона на обострен хроничен калкулозен пиелонефрит.

От него се установили данни за двустранно уплътнен (Пет.) бъбречен паренхим и наличие на JJ-стент. Приложени били изследванията от 05.06.2017г., от които било установено, че е налице изразена левкоцитоза 36.72 и силно повишен С-реактивен протеин - 227.62; в урината – наличието на белтък, кръв и левкоцити; в седимента еритроцити и левкоцити – многократно завишени. Назначени били микробиологични изследвания с посявка на урина с сскане за микробиологично изследване с лабораторен №7269/08.06.2017г. На пациента била назначена терапия с антибиотиците Амоксиклав и Ципринол (ципрофлоксацин).