Определение № 253 от 10.12.2024, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Свиленград, 10.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200997 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по АНД № 997/2024 година е образувано по Жалба на „Стор инвест” АД с ЕИК 203791835 със седалище и адрес на управление: град *************, област

Хасково, със съдебен адрес: град

*******************, чрез адвокат В. М., представлявано от Изпълнителния директор ****************, против Електронен фиш (ЕФ) № 8504858176 за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). Претендират се разноски по делото.

По делото е приложена Административнонаказателната преписка (АНП) на АПИ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства намира, че Жалбата е процесуално недопустима, поради което производството следва да бъде прекратено, поради следните съображения:

С Придружителното писмо с вх.рег.№ 10758 от 05.12.2024 година, Административнонаказващият орган (АНО) е поискал прекратяване на делото, тъй като обжалвания ЕФ е анулиран, като е приложено Решение № 8504858176 от 28.11.2024 година на Началник сектор „Контрол и 1 правоприлагане” – Хасково, НТУ, с което се анулира обжалваният ЕФ поради липса на извършено нарушение от дружеството-жалбоподател, ето защо следва да се приеме, че въпреки че Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице и е в срок, е процесуално недопустима – поради липсва на предмет на оспорване с оглед анулиране на обжалвания ЕФ от страна на АНО и в тази връзка липса на правен интерес у дружеството-жалбоподател от обжалване, т.е. Жалбата се явява без предмет.

Липсата на годен предмет на обжалване, води до недопустимост на производството по делото и налага неговото прекратяване.

По разноските:

В настоящото производство и при така установените факти, за да прецени дължимостта на направените разноски от дружеството-жалбоподател за адвокатско възнаграждение, чието присъждане изрично е поискано с Жалбата, Съдът следва да изследва въпроса - налице ли е поведение от страна на издателя на ЕФ, което да е станало причина (основание) за подаване на процесната Жалба. Такова поведение е налице, доколкото видно от Решението за анулиране на процесния ЕФ, същото е издадено на 28.11.2024 година, като основанието за анулиране е липса на извършено нарушение. При това положение, и доколкото Решението за анулирана на Фиша е постановено едва след депозиране на Жалбата срещу ЕФ, като същата е депозирана в администрацията на АПИ, НТУ на 27.11.2024 година, то въпреки прекратяването на съдебното производство, на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски.

Видно от Договора за правна защита и съдействие от 25.11.2024 година, приложен към Жалбата, за изготвяне на Жалба и процесуално представителство, както и за защита и съдействие по административнонаказателно производство във връзка с обжалване на ЕФ, дружеството-жалбоподател е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от 2 дружеството–жалбоподател, което е и мотивирано.

В случая правната защита се е изразила само в изготвяне и подаване на Жалбата, без процесуално представителство. Вземайки предвид факта, че дружеството-жалбоподател не е станало повод за водене на делото и при положение, че едва в същото са установени обстоятелствата във връзка с анулиране на ЕФ и доколкото делото не е такова с фактическа и правна сложност, приключило е преди насрочването му в открито съдебно заседание и съобразявайки се с вида и количеството на извършената дейност по изготвяне на Жалбата и кабинетна работа, с оглед конкретния материален интерес по спора, Съдът намира, че на дружеството-жалбоподател следва да се присъди възнаграждение в размер на 250 лв.

Съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, въведени с Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат посочената Наредба. Ето защо и настоящият Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и под определените там размери.

Съдът не намира, че хонорар в този размер (250 лв.) е непропорционален на целта на закона и предвид факта, че делото се прекратява преди първото по делото открито съдебно заседание. Т.е. не намира, че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63г и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 997/2024 година, образувано по Жалба на „Стор инвест” АД с ЕИК 203791835 със седалище и адрес на управление: град *************, област Хасково, представлявано от Изпълнителния директор ****************, против ЕФ № 8504858176 за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна 3 система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, издаден от АПИ, който е анулиран, като НЕДОПУСТИМО.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Стор инвест” АД с ЕИК 203791835 със седалище и адрес на управление: град *************, област Хасково, представлявано от Изпълнителния директор ****************, сумата от 250 лв., представляваща част от направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 997/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с Частна жалба пред Административен съд - Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдебните книжа, касаещи дружеството-жалбоподател да се връчат на съдебния му адрес, посочен в Жалбата; а съдебните книжа, касаещи АНО – на съдебния му адрес, посочен в Придружителното писмо.

След влизане в сила на Определението, АНП да се върне на АНО.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 4