Решение № 3182 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3182 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100508563 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258–273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от К. И. С. – ответник по гр. дело № 47807/2022 г., Софийски районен съд, 36 състав срещу постановеното по него Решение № 8945/29.05.2023 г., с което е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 37 044, 66 лв. – принудително събрана без основание по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 49117/2015 г. по описа на СРС, 120 състав по изпълнително дело № 2753/2019 г. на ЧСИ М.Б., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 28.09.2021 г. до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се като неправилен изводът на съда, че е налице неоснователно обогатяване. Счита се, че произнасянето било по неуточнена искова молба, тъй като съдът веднъж приел, че искът бил по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а в решението било посочено, че е по чл. 124 ГПК. Сочи се, че съдът не бил обсъдил всички представени и приети по делото доказателства. Изводите на съда били в противоречие с влязлото в сила решение от 15.10.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 12458/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение. Счита се отказът за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за процесуално нарушение, тъй като спорът по гр. дело № 9254/2019 г., Софийски градски съд, I-23 състав имал преюдициално значение. Един от заявените частични искове по цитираното производство бил за 169 986, 68 швейцарски франка, докато по заявление от 17.07.2019 г., представено с отговора на исковата молба по настоящето производство, се твърдяло, че дългът бил намален на 150 401, 64 швейцарски франка. Твърди се, че съдът не обсъдил в мотивите на решението си и явното заобикаляне на закона от страна на банката, изразяващо се във фиктивно заплащане на присъдените разноски по изпълнителния лист не в лева, а в швейцарски франкове. Поддържа се, че съдът не обсъдил в цялост всички поставени пред експертизата въпроси.

1

Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Насрещната страна „Юробанк България“ АД – ищец по делото, счита жалбата за неоснователна, а обжалвания акт за правилен и законосъобразен. Твърди, че двойното плащане от страна на дружеството е установено като безспорно по повод съществуването на Изпълнителен лист от 18.04.2019 г., издаден по гр. дело № 49117/2015г., Софийски районен съд, 120 състав. Въз основа на него била събрана сумата по изп. дело № 20198380402753 по описа на ЧСИ М.Б. и същото било инициирано именно въз основа на посочения изпълнителен титул и събраната сума била в размер на 37 044, 66 лв., която била преведена на ответника. Преизчисляването на актуалния дълг било направено към 2013 г., тъй като тогава са б и л и последните ефективни плащания по задължението. Цитираното във въззивната жалба Решение от 15.10.2019 г. по ч. гр. дело № 12458/2019 г. по описа на СГС, което потвърждава отказа на ЧСИ М.Б. да прекрати започнатото изпълнение не отричало направения превод, а само това дали същият имал погасително действие в хода на изпълнителното дело. Сочи, че ответникът не получил средствата по изпълнението по своя сметка, а по тази на адв. В. В., което било показателно, че чрез повторно събиране на средствата се целяло избягване възможността банката да прихване своето вземане срещу насрещното задължение. Твърди, че към момента на събиране на сумите по изпълнителното дело, вземанията на жалбоподателя са били изцяло погасени и той е знаел за това.

Във връзка с предявения евентуален иск се сочи, че сумата от 19 585,04 швейцарски франка представлявала доброволно плащане директно по сметка на ответника на задълженията по изпълнителния лист на 18.04.2019 г., издаден по гр. дело № 49117/15 г., Софийски районен съд, 120 състав. В тази сума влизали: 1 785, 28 швейцарски франка недължимо платени суми за анюитетни вноски за периода от 04.04.2008 г. - 18.10.2012 г./ главница/; 6 414,73 швейцарски франка, представляващи надплатена сума, получаваща се при превалутиране от швейцарски франк към евро /главница/; 5 611,79 швейцарски франка законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2012 г. до окончателното й изплащане, равняваща се на 9 875, 20 лв. по курс на Юробанк България АД - 1,75979 лв. към датата на превода-12.07.2019 г.; 4 410, 05 лв. /или 2 506,01 швейцарски франка/ - съдебни разноски;

800 лв. /или на 454,60 швейцарски франка/- съдебни разноски; 2 400 лв. /или на 1 363,80 швейцарски франка/ – съдебни разноски пред СГС; 300 лв. /равняващи се на 170,47 швейцарски франка/- разноски пред ВКС. 2 250 лв. /равняващи се на 1278,56 швейцарски франка/ - разноски пред ВКС. Сумите били събрани въз основа на изп. лист от 18.04.19 г., издаден по гр. д. № 49117/2015 г., Софийски районен съд, 120 състав. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по гр. дело № 47807/2022 г., Софийски районен съд, 36 състав е образувано по Искова молба с вх. № 18785/28.09.2021 г., подадена от „Юробанк България“ АД с твърдението, че по силата на Договор за потребителски кредит HL 35735/04.04.2008 г. между ищецът и ответникът К. С. бил договорен паричен заем в швейцарски франкове в равностойността на 100 000 евро по курс купува за швейцарския франк към евро за 04.04.2008 г. С влязло в сила решение от 14.07.2015 г. по гр. дело № 49117/2012 г., СРС, 120 състав са признати част от клаузите по договора за неравноправни и на основание чл. 55, ал.

1 ЗЗД „Юробанка България“ АД била осъдена да заплати на ищеца К. С. следните суми:

1 785, 28 швейцарски франка – сбор от недължимо платени анютентни вноски за периода 04.04.2008 г. – 18.10.2012 г.; 1, 29 швейцарски франка – такса за управление на кредита;

6 414, 73 швейцарски франка – надплатена сума, получена при превалутиране от швейцарски франк към евро и 10 160, 05 лв. – съдебни разноски. За тези суми бил издаден изпълнителен лист от 18.04.2019 г., послужил за образуване на изпълнително дело № 20198380402753 по описа на ЧСИ Б.. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на 01.07.2019 г., а на 15.07.2019 г., т. е. в срока за доброволно изпълнение, длъжникът представил банкови документи, с които доказвал, че задължението по изпълнителния лист 2 било изпълнено към взискателя на 12.07.2019 г. Плащането към кредитора било извършено по негова банкова сметка открита при длъжника и било в размер на 19 585, 04 швейцарски франка. Признание за получената сума направил К. С. на 17.07.2019 г., но не останал доволен, тъй като тази сметка била за погасяване на кредита му. Съдебният изпълнител е отказал прекратяване на делото, тъй като счел, че дългът не бил изпълнен. На 05.03.2021 г. било извършено повторно плащане към взискателя в размер на 37 044, 66 лв., която ищецът по делото счита като платена без основание.

Въз основа на изложеното ищецът е предявил срещу ответника главен осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата в размер на 37 044, 66 лв., представляваща принудително събрана сума по изп.д. № 2753/2019 г. на ЧСИ М.Б. и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19 585, 04 швейцарски франка, представляваща доброволно плащане на задълженията по изпълнителен лист от 18.04.2019 г., издаден по гр.д. № 49117/2015 г., СРС, 120 състав.

Ответникът К. И. С. счел иска за недопустим, тъй като изпълнителното дело било прекратено, а с исковата молба се правел опит за пререшаване на едно вече влязло в сила решение. Оспорена е основателността на исковете, посочено е, че доброволно плащане по изпълнителното дело не е имало, тъй като преведената сума е удържана веднага от банката като прихващане за възникнали към нея задължения. Това е станало за неликвидни и неизискуеми вземания.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит HL 35735/04.04.2008 г. сключен между ищеца и ответника, заедно с четири броя анекса.

Представен е изпълнителен лист от 18.04.2019 г., издаден по гр. дело № 49117/2015 г., СРС, 120 състав срещу длъжника "Юробанк България" АД за следните суми: 1 785. 28 швейцарски франка, представляващи недължимо платени суми за анюитетни вноски за периода 04.04.2008 г. -18.10.2012 г.; 1, 29 швейцарски франка представляваща платена в повече сума за такси за управление; 6 414, 73 швейцарски франка, представляваща надплатена сума, получаваща се след превалутиране от швейцарски фракове към евро на отпуснатия кредит; както и за сумата 10 160, 06 лв. пред всички съдебни инстанции представляващи разноски за адвокатски хонорари, деловодни разноски и държавни такси, от които 4 410, 05 лева - разноски пред СРС; 800 лева- разноски пред СГС; 2 400 лева разноски пред СГС; 300 лева - разноски пред ВКС; 2 250 лева - разноски пред ВКС.

От приложеното изпълнително дело № 201983880402753 по описа на ЧСИ с рег. № 838 с район на действие СГС е видно, че по молба от 27.06.2019 г. кредиторът К. С. е поискал образуването на изпълнително дело. С разпореждане на съдебния изпълнител от 28.06.2019 г. изпълнителното дело е образувано. На 01.07.2019 г. длъжникът „Юробанк България“ АД е получил ПДИ за заплащане на сумите по изпълнителния лист, както и на приетите по делото разноски за адвокат в размер на 1 500 лв.; 48 лв. – такси и 2 848, 79 лв. – пропороционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. На 15.07.2019 г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че с три банкови бордера са заплатени дължимите към взискателя К. С. суми постъпили по негова банкова сметка, открита в „Юробанк България“ АД. Представени са и цитираните банкови документи и е поискано на основание чл. 433, ал. 2 ГПК прекратяване на делото. В свое становище от 16.07.2019 г. взискателят е посочил, че сумите действително са преведени по банковата му сметка, но същата била блокирана и те били изтеглени от наредителя, който се явявал и кредитор по банковия му заем. С разпореждане от 22.07.2019 г. ЧСИ е отказал да прекрати делото. Разпореждането е обжалвано от длъжника и с влязло в сила Решение № 6959/15.10.2019 г. по гр. дело № 12458/2019 г., СГС, Търговско отделение е потвърдено. На 26.02.2021 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на „Юробанк България“ АД в Българска народна банка. В съобщение с изх. № БНБ-26642/08.03.2021 г.

БНБ е уведомила съдебния изпълнител, че сумата от 37 044, 66 лв. е преведена по негова сметка. В удостоверение от 24.03.2021 г. ЧСИ е посочил, че дължимите суми били изплатени и същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, в чието заключение вещото лице е посочило, че 3 банкова сметка IBAN: *****************1, която е в швейцарски франкове и е с титуляр К.

С. е заверена на 12.07.2019 г. със следните суми: 5 773,45 швейцарски франка /бордеро № 2902385/12.07.2019 г./ и 13 811,59 швейцарски франка /бордеро № 2902397/12.07.2019 г./.

Така общата получена сума е 19 585,04 швейцарски франка. С тях банката е погасила на 22.07.2019 г. задължения по „договор № 872101, частично доброволно плащане по ИД /лихва/ по ИД 2753 /2019 ЧСИ М.Б.“. Разликата по получената ПДИ срещу банката е преведена по сметка на ЧСИ Б. и е в размер на 3 006, 66 лв. Кредитът се води в счетоводството на банката под номер: 872101. Преведената сума е използвана за погасяване на просрочени вноски за главница по вноски с падежи от 10.10.2012 г. до 10.06.2017 г.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение в което е приел, че първото извършено плащане е било доброволно и то е следвало да бъде зачетено от съдебния изпълнител и производството по делото да бъде прекратено. Последвалото служебно разпределение на сумите за задълженията по договора за кредит били неотносими към вече направеното погашение. По тези мотиви е уважен предявеният главен иск.