Определение № 340 от 03.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Кюстендил, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500245 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. номер 4442/11.04.2024 г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 38, чрез пълномощника му адв. Г.И., срещу разпореждане № 1373/18.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 641/2024 г., по описа на РС - Кюстендил, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника Д.Н.Р. за сумата от 134,72 лв., представляваща разноски за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, начислени за периода 19.07.2023 г. – 10.03.2024 г. по договор за потребителски кредит № FL1173657 от 19.03.2021 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че разноските за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост не представляват такса за управление на кредита. Застъпва се, че въпросните такси са вземания платими еднократно или периодично и са свързани с различни действия по администриране на договора за кредит в периода му на действие. Изтъква се, че претендираното вземане не е наименувано „такса“. Твърди се, че правното основание на същото се корени в чл. 309а, ал.

1 ТЗ, съгласно който при забава на длъжника кредиторът има право на обезщетение за разноски за събиране на вземането. Допълва се, че посочената разпоредба е приложима към договорите за потребителски кредити, тъй като извършваните от банките сделки имат характер на търговски такива. Моли се съдът да отмени разпореждането в обжалваната част и да издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за заявеното вземане предмет на жалбата.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на 1 въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 417 ГПК от „Юробанк България“ АД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение против Д.Н.Р. за парични вземания както следва: 15 267,15 лева - главница по договор за потребителски кредит № FL1173657 от 19.03.2021 г.; 697,45 лева - възнаградителна лихва за периода от 19.07.2023 г. до 29.01.2024 г.; 566,58 лева - мораторна лихва за периода от 19.08.2023 г. до 10.03.2024 г.; 72,27 лева – неплатени такси по договора за периода от 19.07.2023 г. до 10.03.2024 г.; 134,72 лева - разноски за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост за периода от 19.07.2023 г. до 10.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените съдебни разноски - 334,76 лева внесена държавна такса и 1 364,29 лева адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка № 4990111, договор за потребителски кредит № FL1173657 от 19.03.2021 г. и анекс № 1 към същия от 25.03.2021 г., ведно с погасителни планове към тях и методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.

С разпореждането в обжалваната му част РС - Кюстендил е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 134,72 лв., представляваща разноски за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, начислени за периода 19.07.2023 г. до 10.03.2024 г. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е приел, че уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост представлява действие по управление на кредита, поради което, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредитополучателят не дължи заплащане на такси и комисиони за извършването му, както и че задължението за уведомяване тежи върху кредитора и в договора между страните няма изрична клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:

Предназначението на заповедното производство е да изключи исковия ред за установяване на безспорни вземания. Същото може да има за предмет само съдебно защитими права, във връзка с което разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда възможност съдът да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т. 3 на същата разпоредба ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тези отрицателни предпоставки съдът следи служебно, тъй като още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя.

В хипотезата на сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за незабавно 2 изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по аргумент на чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, т. е. формалната доказателствена сила на документа. В конкретната хипотеза РС - Кюстендил е надлежно сезиран със заявление, в което са посочени документи по чл. 417 ГПК и същите са приложени.

При анализа на приложените към заявлението документи по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика процесното заемно правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), правилата на специалния Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и - предвид качеството на кредитополучателя на „потребител“ - нормите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК правомерно заповедният съд е проверил служебно валидността на клаузите на договора за потребителски кредит.

От изрично заявеното от настоящия жалбоподател, че се претендират сторени разноски за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, настъпила поради изпадане на длъжника в забава за заплащане на месечни вноски съгласно подписания погасителен план, се налага изводът, че тези разноски се претендират поради забава на длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложима към процесния договор, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Дейността по изготвяне и връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с упражняването на потестативно право на кредитора, с което отнема на длъжника предимството на срока и иска изпълнение на срочно задължение преди уговорения падеж, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги.

Действията предприети от кредитора в защита на собствен интерес по събиране на вземанията му следва да бъдат възприети като такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че претендираните разноски не представляват такса за управление на същия, тъй като не са назовани така. Естеството, а не наименованието на претендираното вземане е от значение при определяне на неговия вид. Не може да бъде възприет и доводът, че претендираните разноски не представляват такса, доколкото таксите са вземания платими еднократно или периодично, свързани с различни действия по администриране на договора за кредит в периода му на действие. Твърди се наличието именно на еднократно платимо вземане, свързано с действия по администриране на договора в периода му на действие, доколкото 3 обявяването на предсрочна изискуемост не е равносилно на развалянето на същия. Предвид че процесният договор е такъв за потребителски кредит, неуместно в случая е позоваването на разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Приложение следва да намери специалното правило обективирано в чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно което кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, не и на обезщетение за разноски за събиране на вземането.

На следващо място следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 417, ал. 2, т. 2 ГПК заповед за изпълнение се издава за вземания основани на извлечение от счетоводните книги на банка и на документ, от който съответното вземане произтича, като под документ се има предвид договорът сключен между кредитора и длъжника. В случая заявителят основава вземането си, формирано от разходи за обявяване на предсрочна изискуемост, на извлечение от счетоводните си книги, в което то е включено като размерът на въпросния разход се обосновава с доказателства за извършени плащания в полза на трети лица – частен съдебен изпълнител и адвокатско дружество. От друга страна обаче, както вече се посочи, за да се уважи заявлението е необходимо вземането да е удостоверено, не само от извлечението от сметка, а и от документа (договора), който е основополагащ за дълга. В процесния договор не е предвидено задължение за длъжника за заплащане на такси във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на дълга, поради което не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума.

По изложените съображения съдът намира, че в обжалваната му част атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1373/18.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 641/2024 г., по описа на РС - Кюстендил в обжалваната част, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, срещу длъжника Д.Н.Р., ЕГН: **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 134,72 лв., представляваща разноски за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, начислени за периода 19.07.2023 г. – 10.03.2024 г. по договор за потребителски кредит № FL1173657 от 19.03.2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5