Решение № 425 от 16.05.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. П., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720105395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК

175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В срещу М. Й. Й., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „***“, ***** по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 919,46 лева главница по Договор за потребителски кредит № 3002039523 от 15.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 593,34 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 12.08.2016 г. до 12.02.2019 г., сумата 1221,10 лева – законна мораторна лихва за забава за периода от 12.02.2019 г. до 28.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед а изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 2662/02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4668/2023 г. по описа на Районен съд - П., съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата 565,35 лева - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Ищецът „Профи кредит България” ЕООД твърди, че по силата на посочения договор е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1000,00 лева, като последният се задължил да го върне ведно с възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 656,64 лева на 36 равни месечни вноски с размер на всяка от вноските от 67,04 лева. Поддържа, че ответникът е подавал заявления за отлага промяна на погасителния план и с Анекс № 1 погасителните вноски 1 били променени на 37 броя, а с Анекс № 2 погасителните вноски били променени на 40 броя. Сочи, че длъжникът не е изпълнил задълженията си за плащане на всички погасителни вноски на падеж, поради което с изтичане срока на договора на 12.02.2019 г. дължи заплащане на исковите суми. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Й. Й., ЕГН ********** е депозиран писмен отговор на исковата молба. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Счита, че са налице незаконни н неправомерни клаузи по договора за заплащане на суми различни от главница и законна лихва. Моли съда да отхвърли предявените исков.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, ищецът следва да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за кредит, по силата на който е предоставил на ответника претендираната сума със задължение за връщането й в уговорения срок с възнаграждение за ползването й и възнаграждение за допълнителен пакет от услуги, изпадането на кредитополучателя в забава и размера на претенциите си, както и съответствието на клаузите, от които произтичат вземанията му с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Ответникът не оспорва, а и от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № 3002039523 от 15.09.2015 г., безспорно се установява, че е възникнало облигационно правоотношение между страните, по силата на което „Профи кредит България” ЕООД е предоставило на ответника М. Й. Й. потребителски кредит в размер на 1000,00 лева срещу задължението да го върне ведно с възнаградителна лихва в размер на 41,17 % и ГПР от 49,91 %, и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 656,64 лева за срок от 36 месеца. Установява се, че със сключени между страните анекси срокът на договора е продължен до 12.02.2019 г.

Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. Ж. П., което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно безпристрастно и компетентно дадено. От същото се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по договора в размер на 1000,00 лева на 15.09.2015 г., като е погасил суми в общ размер от 339,59 лева. Извършеното плащане е отнесено както следва: 80,54 лева – главница, 163,46 лева – договорна лихва, 4,32 лева – мораторна лихва и 91,27 лева – допълнителни услуги.

Основните спорни въпроси между страните касаят налице ли са неравноправни клаузи в договора във връзка с уговорения ГПР, както и погасени ли са задълженията поради изтекъл давностен срок.

2

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Като такъв за договора важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Подписите не са оспорени в законоустановения срок. Ето защо същите са поставени от ответника и доказват сключването на договора между страните. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на кредита; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, начинът на плащане и погасителен план (както по отношение на договора, така и по отношение на анексите).

Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит. Представени са подписани от кредитополучателя условия по договора.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД.

Преценката дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави следва да се извърши въз основа на конкретните данни по делото (Решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС). Поради това и съдът намира, че уговорката в процесния договор не противоречи на изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите. Към датата на сключване на конкретния договор за кредит (14.09.2015 г.) е намирал приложение Законът за потребителския кредит (редакция изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.), поради което е била в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от съдържанието на процесния договор, страните са се съгласи годишният процент на разходите да е в размер на 49,91 %.

Уговореният ГПР е в рамките на законоустановения размер и според настоящия състав не противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид гореизложеното, че договорът за потребителски кредит е сключен на траен носител по ясен и разбираем начин, както и с оглед обстоятелството, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по 3 вид, формат и размер шрифт, който според настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от сключения договор, съдът счита, че сключеният договор е валиден, отговаря на изискванията, които поставя ЗПК и не се явява нищожен. Следва да се посочи, че дори и някоя от неговите клаузи да е нищожна, то по аргумент от чл. 146, ал. 5 ЗЗП нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща изискванията по чл. 6, § 1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.

Съдът счита клаузите в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат акцесорни задължения по договора за кредит – да се изплати възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 656,64 лева за неравноправни и имащи за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.

Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждение за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение в размер на 66 % от заетата сума, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочената клауза за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушава принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът от прилагане на посочената договорна клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Поради изложеното, съдът счита, че уговорките за посочените възнаграждения освен, че противоречат на чл. 10а ЗПК, накърняват и добрите нрави, поради което са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

На следващо място, клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за посочената услуга би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на 4

Република България. При тези съображения и на това самостоятелно основание нищожна е уговорката за посочената допълнителна услуга. Общата преценката на процесната клауза и изложените съображения налага извод и че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставлява по същество уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите в процесния договор, предвиждащи заплащане възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 656,64 лева за неравноправни и имащи за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Нищожността на посочените клаузи обаче не рефлектира върху валидността на договора за кредит в цялост, който безспорно може да се изпълнява и без установените за неравноправни клаузи.