Решение № 21 от 05.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кюстендил, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500417 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ 52- 54, представлявана от *** и ***, в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника ю.к. ***, срещу решение №305/19.06.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.дело №760/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено по отношение на С. А. Х., ЕГН **********, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит № **********/17.01.2019 г., в размер на 436, 73 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 01.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане за главница по договора за разликата до претендираната сума 763, 07 лв., както и за сумите: договорна лихва в размер на 117, 79 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 75, 71 лв. за периода 25.02.2020 г. до 16.11.2020 г.; осъдил е С. А. Х. да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 542, 80 лв., както и разноски по ч.гр.дело № 2045/2020 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 34, 50 лв.

Ищцовата банка - „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, въззивник в производството пред настоящата инстанция, обжалва решението на районния съд в отхвърлителната му част, релевирайки доводи за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон.

Оспорва, като неправилен, извода на районния съд, че всички документи, в т.ч. и сключения застрахователен договор по застраховка „Живот“, представляват елемент от 1 кредитното правоотношение, респ. неразделна част от процесния договор, и като такива следва да отговарят на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно шрифтът им да не е помалък от размер 12. Аргументира становището си с липсата на аналогично законово изискване по отношение на застрахователните договори и свързаните с тях приложения, Общи условия и преддоговорна информация.

Пояснява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за потребителски кредит да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, но това изискване се разпростира единствено до елементите на договора за потребителски кредит, свързани с неговите задължителни реквизити, изброени в чл.11, ал.4 от ЗПК, както и предварителната информация по чл. 5 от ЗПК (т.нар. стандартен европейски формуляр).

Акцентира, че ЗПК разглежда и т.нар. допълнителни услуги, които потребителят може да поиска и да получи при кандидатстването за кредит, към които се числят и застрахователните услуги. Твърди, че допълнителните услуги се предоставят с отделен договор за услуга и често от лице, което е различно от кредитора.

Посочва, че процесният застрахователен договор, обективиран в застрахователно удостоверение и прилежащите към него общи условия и предварителна информация, е сключен по реда на чл. 382 от Кодекса за застраховане, а изискванията към застрахователния договор, като форма, информация и т.н. са изрично посочени в чл. 344 и сл. от КЗ. На тази плоскост се обосновава виждането, че няма изискване в КЗ този тип застраховки да отговарят освен на изискванията на КЗ и на изискванията на ЗПК. Отделно, се набляга и на довода, че Кодексът за застраховането представлява нормативен акт от повисш ранг спрямо Закона за потребителския кредит.

Заключава, че макар договорът за застраховка да е свързан с кредитното правоотношение, в случая се касае за два отделни договора (две отделни правоотношения), като по отношение на застрахователния договор важат изискванията на Кодекса на застраховането, а не тези по чл. 10 и следващите от Закона за потребителския кредит.

Според въззивната банка макар стойността на застрахователната премия да е елемент от главницата по кредита, то това не изключва самостоятелната същност на договора за застраховка, доколкото е финансов елемент, който няма нищо общо със застрахователния договор и неговите приложения, който има различна правна природа и изисквания към него.

Аргументира се и с възможността застраховката да продължи своето покритие и след прекратяването на договора за кредит (при предсрочно погасяване), когато застрахователната премия е изплатена в цялост и срокът на застрахователното покритие не е изтекъл.

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и уважаване на предявените искове изцяло. Претендират се деловодни разноски.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна – ответника С. А. Х., който чрез назначения му особен представител адв. И. Кузманова, депозира отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК.

Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно.

Възприема изложените във въззивната жалба оплаквания за порочност на решението на районния съд за несъстоятелни и неподкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Подкрепя доводите си с дадените разяснения с ТР №1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивната банка юрисконсултско възнаграждение, приемайки последното за несъобразено с цената на 2 исковата претенция и с извършената работа.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК за признаване за установено по отношение на С. А. Х., че дължи на ищцовата банка по Договор за потребителски кредит № **********/17.01.2019 г. суми в размер, както следва: неизплатена главница в размер на 763,07 лв., договорна лихва в размер на 117,79 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 75,71 лв. за периода 25.02.2020 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил частично иска за главницата и изцяло исковете за договорна лихва и обезщетение за забава, приемайки, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК - всички елементи на договора за потребителски кредит да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12; в случая, доколкото съгласно клаузите на договора в главницата била включена и застрахователната премия по застраховка „Живот“, то документите във връзка с процесната застраховка са станали елемент от същия договор, респ. спрямо тях също е приложимо изискването на чл.

10, ал. 1 ЗПК и те следва също да са с шрифт не по-малък от 12. Съпоставяйки вида и размера на ползвания шрифт при тези документи с текста на договора за кредит, съдът е констатирал, че същите са с шрифт по-малък от 12, респ. съгласно чл. 22 ЗПК водят до недействителност на договора за потребителския кредит, поради което ответникът дължи чистата стойност на кредита, но не лихва или други разходи по кредита. Вземайки предвид данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в производството по в.гр.д. № 621/2022 г. по описа на КнОС, в която е посочено, че погасените от длъжника задължения по договора са в размер на 896,37 лв., съдът е приел, че дължима е останала сумата 436,73 лв. главница.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл.269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на тях намират приложение указанията в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.

В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № **********/17.01.2019 г., по силата на който съгласно чл. 7 и чл. 8 "Ти Би Ай Банк" АД е предоставило на С. А. Х. кредит в общ размер от 1 333,10 лв. В чл. 8 от договора е посочено, че в размера на кредита е включена и услуга "Bank Живот Агент "114,10 лв.

Според договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, като съгласието си кредитополучателят декларира с подписване на договора (чл. 7.2.2).

В чл. 9.1 от договора за кредит е посочено, че годишният лихвен процент е в размер 3 на 29.52 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е посочен годишният процент на разходите- 33.03 % и обща сума, дължима от потребителя - 1 781.03 лв.

В чл. 11.2 от договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейният размер, като падежът на първата дължима вноска е на 25.02.2019 г., а на последната - на 25.01.2021г. Размерът на погасителните вноски е 74,21 лв., като само последната е в размер на 74.20 лв.

Основният довод във въззивната жалба е, че е неправилен изводът на районния съд, че отделното облигационно отношение, материализирано в договор за застраховка, има характер на приложение (елемент) към договора и като такъв следва също да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК за размер на шрифта. Според въззивната банка обстоятелството, че стойността на допълнителната финансова услуга се инкорпорира в главницата по кредита, не променя самостоятелния характер на договора за застраховка. В тази връзка следва да се посочи следното:

Договорът за потребителски кредит, сключен между страните се подчинява на специалната уредба в Закона за потребителския кредит. В чл. 10, ал. 1 от закона е посочено, че договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай безспорно се установява, че банката е предоставила на ответника потребителски кредит за закупуване на стока в размер на 1 333,10 лева.

Безспорно се установява и че последният е поел насрещното задължение да върне предоставената сума по начин и срокове, определени в договора. Договорът за кредит е изписан с шрифт с големина 12 пункта и отговаря на изискванията на закона в този смисъл /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.

В посочения общ размер на кредита, освен цената на закупуваните стоки /240 лв. за пералня и 979 лв. за климатик/ е включена и застрахователната премия по сключена застраховка "Bank Живот Агент" в размер на 114.10 лв. За изплащането й банката е отпуснала кредит на ответника, но по силата на т. 7.2.2. от договора сумата не е реално предоставена, а е преведена директно по банковата сметка на застрахователя. По този начин, доколкото застрахователната премия е част от главницата, то и върху нея е начислявана възнаградителна лихва.