Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4367 от 04.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4518/2024
Вид
Решение № 4367
Подписан
04.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4367 гр. В., 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110104518 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Х. Т. Д., ЕГН **********, с адрес с.

Д., община А., област В. срещу „С. ЛТД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „П. Ц. Л.“ № **, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед № 300/14.02.2024г., издадена от управителя на дружеството - работодател; да бъде възстановен на предишната работа, а именно „механик търговски машини и апаратура“ при ответното дружество, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа поради незаконното уволнение в общ размер от 11880лв. за периода 14.02.2024г. – 14.08.2024г., ведно със законната лихва върху претендирания размер на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът излага, че за времето от 12.07.2017г. до 14.02.2024г. работел в сервиза на ответното дружество, находящ се в гр. В., ж. к. „Т.“, ул. „И. В.“ № ** на длъжност „механик търговски машини и апаратура“. Посочва, че на 17.11.2023г. му било връчено искане за даване на обяснения за допуснати от него дисциплинарни нарушения. Оспорил всяка една от точките в това искане.

Поддържа, че през м. декември 2023г. ползвал платен годишен отпуск. При връщането си на работа на 02.01.2024г. не бил допуснат до работното си място в сервиза в гр. В., тъй като патронът на входната врата бил сменен. Обадил се на прекия си ръководител Р. А., за да попита какво се случва, при което той му отговорил, че на него ключ не му се полага.

Няколко дни се съобразявал с колегата си относно отключването на офиса, след което му бил предоставен ключ. Започнал един натиск над него да подаде молба за напускане, при което той отказал. На 13.02.2024г. в сервиза се появил Р. А. и му казал, че това е последният му работен ден. Поискал да му даде заповед за уволнение, при което той му казал, че всички документи ще му бъдат изпратени от счетоводството. По съвет от Инспекцията по труда отишъл със свидетел до сервиза на 14 и 15 февруари, като на последната дата не бил допуснат до работното му място. На 15 февруари от счетоводството се свързали с него, с 1 молба да им изпрати трудовата си книжка. Същият ден получил имейл и на „В.“ копие от уведомление на НАП, че е с прекратено трудово правоотношение. От вписването в трудовата му книжка установил, че е дисциплинарно уволнен на основание чл. 190, ал. 1, т.

3, 4 и 7 КТ. Подал жалба на 27.02.2024г. до Инспекцията по труда – гр. В., но към настоящия момент все още не е получил отговор. Устно му било съобщено, че заповедта за прекратяване е с № 300/14.02.2024г. Твърди, че не му е известно какво е съдържанието й.

Счита, че не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, съответно не са му изисквани писмени обяснения, поради което и тази заповед за прекратяване е незаконосъобразна. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Поддържа становище за допустимост на предявените искове. Счита обаче същите за неоснователни. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е надлежно прекратено с мотивирана от работодателя Заповед № 300/07.12.2023г. поради извършени от работника четири отделни дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина и служебните му задължения. Поддържа, че заповедта за уволнение е връчена на ответника още на датата на издаването й – 07.12.2023г., при условията на отказ за получаване от страна на работника, удостоверен с подписа на двама свидетели. Ето защо прави възражение, че исковата молба е подадена извън императивно предвидения двумесечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. За изчерпателност на възраженията посочва, че заповедта за уволнение е надлежно връчена най-късно на 05.01.2024г. посредством нарочна пощенска пратка с обратна разписка, непотърсена от страна на ищеца. Твърди, че дисциплинарното уволнение е законосъобразно. Дисциплинарните нарушения на Х. Д. са подробно индивидуализирани, като в Заповедта за уволнение детайлно е развита фактическата обстановка около извършването им. Посочва, че работникът системно не е изпълнявал трудовите си задължения, като са налице съществени оплаквания от страна на служители в бензиностанции „ОМВ“ – гр. Ш. за неизпълнение на задълженията на ищеца по поддръжка и тестване на екстракцията на кафе напитките, както и за прецизната настройка и цялостното функциониране на въпросните машини. Излага, че ищецът удобно пропуска да приложи като доказателство към исковата молба дадените от него писмени обяснения на 20.11.2023г. Поддържа, че второто нарушение, за което е била ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, е злоупотреба с доверието на работодателя, състоящо се в неполагане на дължимата грижа за опазване на повереното на работника имущество – премахване, съответно непредприемане на необходимите действия за преглед, поправка и въвеждане в съответствие на GPS устройство на поверения му служебен автомобил; няколкократно ползване от страна на ищеца на този автомобил за лични цели извън установеното работно време и маршрути; неоторизирано вземане на два броя кафе автомати, собственост на дружеството-работодател и монтирането им в „Т. С. БГ“ ООД, в което дружество ищецът е мажоритарен съдружник и управител. Твърди още, че Х. Д. има грубо и неуважително поведение към колегите си, което многократно е било обект на градивна критика от прекия му ръководител Р. А.. Излага, че за всички тези нарушения на трудовата дисциплина е налице своеобразно признание от страна на ищеца в дадените от него писмени обяснения.

Счита издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за надлежно мотивирана, в срока по чл. 194, ал.1 КТ след изискване и предоставяне на писмени обяснения от работника. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответникът чрез нарочна молба до съда поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:

2 същите са били във валидно възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 322/11.07.2017г., като ищецът е приел да изпълнява длъжността „механик търговски машини и апаратура“ при ответното дружество; размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца е било в размер на 1980,89лева; на 17.11.2023г. на ищеца е връчено искане за даване на обяснения по допуснати от него дисциплинарни нарушения.

По делото е приобщена заповед № 300/07.12.2023г., издадена на основание чл. 190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 КТ. На гърба на заповедта е удостоверено с подписите на двама свидетели връчването й при отказ от страна на работника да я подпише на дата 07.12.2023г.

По делото е приобщена и заповед № 300/14.02.2024г. /неразделна част от заповед № 300/07.12.2023г./, издадена на основание чл. 190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 КТ. В нея единствено е посочено, че на Х. Д. следва да се изплатят 2 дни неползван пл. отпуск съгл. чл. 224, ал.1 КТ, като няма отбелязана дата на връчване.

Изискана е от „Дирекция Инспекция по труда – В.“ и е приобщена цялата преписка по подаден от ищеца сигнал с вх. № 24019760/27.02.2024г.

Представена е справка от НАП- В. за осигурителен доход на ищеца за периода м.01.2023г. – м. 02.2024г., с осигурител ответното дружество - „С. ЛТД“.

Приобщена е молба от ищеца адресирана до управителя на ответното дружество за ползване на платен отпуск в размер на 19дни, считано от 30.11.2023г.

Приета е справка за регистрирани трудови договори на ищеца към 05.09.2024г., видно от която към посочената дата няма актуални трудови договори, а ТД с ответното дружество е прекратен на 14.02.2024г.

Приобщени са 3бр. платежни нареждания за изплатена работна заплата на ищеца за м. декември 2023г., м.януари и февруари 2024г.

От изслушаното по делото заключение по съдебно- почеркова експертиза се установява, че подписа срещу „получих екземпяр“ в длъжностна характеристика на Х. Т. Д., съставена от ответното дружество „С. ЛТД“ ООД, е изпълнен от ищеца.

С оглед установяване факта и момента на връчване на заповедта за уволнение по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М. С.-К. /на страната на ищеца/ и Р. Н. А. /на страната на ответника/, чиито показания съдът кредитира относно релевантните за спора факти.

От показанията на св. К. се установява, че ищецът е работил за ответното дружество, като през м.декември 2023г. е ползвал отпуск, за да помага в механа, в която баща му бил съдружник и по – конкретно в дружеството „Т.“. Сочи, че през м. януари и февруари 2024г. ищецът е продължил да работи при ответника. Когато се явил на работа на 02.01.2024г., когато бил първият му работен ден след отпуск, се оказало че не може да отключи на работното си място. За ситуацията поучил отговор от началника си в гр. С., че нямал право на ключ, като евентуално друг колега можел да му осигури достъп до работното му място.

На следващия ден пак отишъл на работа и ситуацията се повторила. Свидетелката го придружила до работното му място, вкл. през следващите няколко дни. Излага, че отношенията на ищеца с ответното дружество приключили окончателно на 13.02.2024г. На този ден на работата му се появил прекия началник, поискал от него ключовете му и му съобщил, че това е последния му ден и да си тръгва. След тази дата по съвет на адвоката си, ищецът отново се явил на работа, но сервиза бил заключен. На този ден получил уведомление от НАП, че договора му е прекратен, но заповед за уволнение не му била предоставена. Сочи, че в работата си ищецът е ползвал служебна кола, която се управлявал и от регионалния представител – Р. И.ов. Излага, че ищецът има магазин на бул.“Ц. О.“ **, където Р. е носил кафе автомати. Свидетелката била назначена там първоначално, като 3 продавач – консултант. Ищецът стопанисвал и друг магазин – на бул. „О. П. п.“ ***, като впоследствие и свидетелката се прехвърлила на работа там. Сочи, че и в този магазин през м. май Р. е донесъл кафе автомат. Твърди, че не са били съставяни приемо – предавателни протоколи и за двете кафе машини. Сочи, че постепенно между ищеца и Р. започнали да възникват конфликти, тъй като ищецът му отказал да направят заедно магазините и между тях се породила завист. Заявява, че трудовата книжка на ищеца му е била изпратена в офис в близост до механата и след като получил известие за пратка, той отишъл да я получи.

От показанията на св. А. се установява, че работи, като служител при ответното дружество и отговаря за сервизите му на територията на страната. Твърди, че през м.декември е посетил сервиза на дружеството в гр. В., за да връчи на ищеца заповед за освобождаването му. Срещнали се пред сервиза, като свидетелят бил придружен от регионалния мениджър – Р.. В колата, на предната седалка дал заповедта на ищеца и той я изчел. После последният разговарял по телефона, върнал се и казал, че няма да я подпише, след което си тръгнал. На тези му действия бил свидетел Р.. Отказът на ищеца бил удостоверен с подписите на свидетеля А. и Р.. Документите останали у него. След това той ги изпратил с куриер на адрес на ищеца в гр. С., с обратна разписка, но те се върнали, като непотърсени. Впоследствие адвокатите на дружеството изпратили на ищеца нотариална покана, която той отново отказал да получи. Твърди, че след този случай, ищецът продължил да се явява на работа през целият м. януари до средата на м. февруари. Идвал, защото не му била връчена заповедта за уволнение. Заявява, че ищецът е бил в отпуск през м. декември 2023г., когато се срещнали и следвало да я прекрати, за да му бъдат изплатена при освобождаването му. Сочи, че нарушенията извършени от ищеца били свързани със служебния л.а., необслужване на клиенти, забавяне, пропуски. В неговите магазини били засечени кафе машини на ответното дружество, след направена инвентаризация при ответника. Отделно от това в ответното дружество бил получен сигнал за некачествено обслужване от ищеца на негов клиент. При проверка на джипиеса на служебния л.а., управляван от ищеца било установено, че същият е изключен и не е на мястото където е бил монтиран. Впоследствие след възстановяването му и при направен разпечатка се констатирало, че в по – голям част от времето служебния л.а. е стоял пред един от магазините на ищеца, на който именно той бил собственик. Свидетелят излага още, че ищецът се е държал агресивно с колегите си. През м. февруари – март 2023г. свидетелят бил във В. заради проблем. Тогава ищецът държал по – груб тон към колегите си Р. и В., като това била причината последният да напусне работното си място. Свидетелят не помни дали е вкл. ищецът в графиците за м.януари и февруари 2024г., но заявява с категоричност, че ищецът е полагал труд през м. януари.