Решение № 3897 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3897 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20251100502995 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2 вр. с чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.№17739/14.02.2025 година, подадена от П. П. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д.М.П., със съдебен адрес гр.София, ул.“****, с която твърди, че във висящо изпълнително производство под №20258440400023 по описа на ЧСИ С.Я. ЧСИ е наложил запор върху трудовото му възнаграждение за сума, която надвишава ¾ от нетното му възнаграждение. Твърди, че ЧСИ е насочил принудителното изпълнение върху несеквастируема част от трудовото възнаграждение, което получава от НАП по сметка в „ЦКБ“ АД.

Твърди, че запорът не следва да надхвърля сумата от 590,05лв., като обосновава това с твърдението, че запорът следва да се съобразява с нетното възнаграждение, а именно след като бъдат приспаднати дължимите данъци и осигурителни вноски- по аргумент на разпоредбата на чл.446, ал.2 ГПК. В резултат от това намира за приложима нормата на чл.446, ал.1 ГПК. Твърди, че брутното му възнаграждение е от 2 281лв., то нетното такова е от 1 770,02лв., поради което е това, което може да бъде обект на запор е сума от 590,07лв.

При така изложените съображения моли съда да отмени атакувания запор.

Отговор на частната жалба, подаден от взискателя „ПИБ“ АД по делото не е постъпил, независимо от разпореждане на ЧСИ за връчване на жалбата на насрещната страна, което е сторено на 04.03.2025г.

ЧСИ С.Я., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви по жалбата, 1 които са в следния смисъл: жалбата е неоснователна, тъй като наложеният от ЧСИ запор касае само секвестируемата част от получаваното от длъжника трудово възнаграждение; длъжникът има променлив трудов доход, което обстоятелство е взето предвид от неговия работодател НАП, което е видно от определената удръжка, направена от него и преведена по сметка на ЧСИ на 25.02.2025 година, която е в размер на 566,45лв.; въз основа на горното ЧСИ приема, че с настоящата жалба не се цели защита на правата на длъжника, защото с нея се твърди, че сумата, която следва да бъде запорирана е от 590,07лв.

Моли съда да отхвърли жалбата по съображения и доводи, изложени в становището на ЧСИ.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Изп. Д.№23/2025г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ е образувано въз основа на молба, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, /ПИБ/, ЕИК 831094393 за принудително удовлетворяване на вземанията на банката спрямо длъжника П. П. Г., въз основа на издаден изпълнителен лист от 29.10.2024г. и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№50581/2024г. по описа на СРС, за посочените в изпълнителното основание суми, имащи за произход договор за банков кредит от 12.09.2023г., който страните по делото са сключили, както разноските в заповедното производство и тези в изпълнителния процес.

Към молбата взискателят е представил цитираните заповед за незабавно изпълнение и изп. лист по ч.гр.д.№50581/2024г. по описа на СРС, доказателства за представителна власт.

Молбата е с вх.№2212/08.01.2025година и с постановление от същата дата ЧСИ образува изпълнителното дело и се произнася по процедурните въпроси, свързани с уведомяване на длъжника чрез покана за доброволно изпълнение и събиране на доказателства за неговото имуществено състояние; определя и разноските и дължимите такси по това изпълнително дело. С това постановление е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е връчено на неговия работодател на 28.01.2025 година, а поканата за доброволно изпълнение до длъжника /ПДИ/ е връчена на страната на 30.01.2025 година в кантората на ЧСИ.

На същата дата длъжникът Г. се е запознал с материалите по делото, за което е съставен протокол от служител от кантората на ЧСИ.

На 04.02.2025 година по делото постъпва молба от адв. Д.П., явяваща се процесуален представител на длъжника Г., с която се иска препис от документите по делото, искане удовлетворено, ведно от декларацията на адв.

П., обективирана на самата молба.

На 14.02.2025 година е депозирана настоящата жалба, с твърдение за нарушение на принципа за несеквестируемост от страна на ЧСИ чрез налагане на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 съвкупността им, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, съобразно даденото от ВКС тълкуване в мотивите на ТР№2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, по т.1, съобразно което възможността длъжникът да атакува процесуалната законосъобразност на извършените от СИ действия в изпълнителното производство, с твърдения за нарушена некесвестируемост, не са обвързани със сроковете, посочени в разпоредбата на чл.436 ГПК.

В случая се касае за наложен запор върху вземане на длъжника, представляващо трудово възнаграждение.

В настоящия случай се твърди несеквестируемост на парични вземания на длъжника, то несеквестируемостта се изразява в забрана да ги събира/получи друг освен длъжникът. Както е посочено в преждецитираното ТР запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

С ТР№3 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: “Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да 7 започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен). На обжалване подлежи 3 насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.“.

Разпоредбата на чл. 444 от ГПК очертава лимитативно вещите, които не могат да бъдат обект на принудително изпълнениеи, а в чл. 446 от Кодекса се определя размера на несеквестируемия доход от трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и от пенсия, в случай, че същите са в размери над минималната работна заплата. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.Разпоредбата на чл.446, ал.4 ГПК съдържа забрана обект на принудително изпълнение да бъдат вземания на длъжника за издръжка, а по отношение на стипендията се допуска принудително изпълнение само за удовлетворяване на вземания за издръжка.

Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот и упражняване на професия, и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Прав е жалбоподателят, че съгласно разпоредбата на чл.446, ал.2 ГПК месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. И едва след като се установи нетния размер на вземането, представляващо трудово възнаграждение, може да се прецени каква част от него попада в обхвата на несеквестируемостта.

В този смисъл е и даденият от работодателя на длъжника отговор – писмо от НАП от 26.02.2025 година, с което се декларира, че съгласно нормата на чл.508 ГПК / трето лице, задължено, съгласно ал.1 на цитираната разпоредба/ ще изпълни задълженията си

В настоящия случай самият ЧСИ в дадените от него мотиви към жалбата сочи, че размерът на възнаграждението, което получава длъжникът е променлив, което възпрепятства възможността да бъде посочена една сума, която да е константна, за да се прецени каква част от трудовото възнаграждение се явява секвестируемо и каква част от него, не.

Както се позовава ЧСИ работодателят на длъжника- НАП – е извършил преценка относно това върху каква част следва да се счита наложен запора и въз основа на тази своя преценка е извършил превод на парични средства към ЧСИ на сума, която е в по- малък размер от посочения от длъжника, с което си действие е спазил разпоредбата на чл.508, ал.3 ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника, съответно размерът на месечната удръжка се преценява от платеца на дохода - НАП, който разполага с 4 необходимата информация за неговия размер и който периодично следва да уведомява ЧСИ за промяна в размера на удръжката.

В настоящия случай длъжникът не твърди, че преценката на неговия работодател е неправилна, респ., че е била удържана сума, която накърнява несеквестируемостта.

Следва да се отбележи и това, че в запорното съобщение ЧСИ не е посочил сумата, върху която е наложен запора именно по причина, че тази сума е в преценката на работодателя, съобразно нормата на чл.508, ал.3 ГПК вр. с чл.446 от същия закон.

Ето защо към този момент и въз основа на събраните по делото доказателства не може да се потвърди тезата на жалбоподателя, че е налице нарушение на института на несеквестируемостта чрез наложения от ЧСИ запор върху трудовото му възнаграждение.

Въз основа на това съдът приема, че подадената жалба се явява неоснователна и водим от това

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№17739/14.02.2025 година, подадена от П. П. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д.М.П., със съдебен адрес гр.София, ул.“****, длъжник по изпълнително производство под №20258440400023 по описа на ЧСИ С.Я. ЧСИ, с която се твърди, че ЧСИ е нарушил забраната за несеквестируемост на получаваното от длъжника трудово възнаграждение, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА и.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5