Решение № 366 от 21.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000262 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 71 от 08.02.2024 година, постановено по т. дело № 604/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В.“ № 124А, да заплати на основание чл.55, ал.1,пр.1 и чл.86 от ЗЗД на П. „П.*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц*“ № 24, сумата от 75 308,47 лв. с ДДС, платена без основание, с оглед на обстоятелството, че съгласно чл.15, ал.2, т.6 от Договор за възлагане на обществена поръчка за инженеринг № Д103/25.06.2019 г. с предмет „Инженеринг за ремонт и преустройство на сградата на Х*, П.“ извозването на всички строителни отпадъци е за сметка на изпълнителя, както и да заплати сумата от 7614,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от поканата за доброволно изпълнение - 29.10.2021 година до завеждане на иска на 27.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2022г. до окончателното й изплащане.

1

Осъдено е „Б.“ ООД, ЕИК *, да заплати на П. „П.*“, ЕИК *, сумата от 12 316, 92 лева направени деловодни разноски /3316.92 лева заплатена държавна такса и 9000 лева адвокатски хонорар/.

Така постановеното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Б.“ ООД с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се освен това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че исковата сума по главния иск е платена без основание. Твърди се, че тази сума е заплатена от ищеца на ответника след цялостно изпълнение и приемане на дейностите по сключен помежду им договор по ЗОП № Д-103/2019 година и въз основа на издадени данъчни фактури. Неправилно като аргумент за уважаване на иска била използвана клаузата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от процесния договор за инженеринг, която била изтълкувана неправилно от съда. С нея се създавало задължение за изпълнителя, свързано само с транспортиране на излишните земни маси и строителни отпадъци, но не и със събиране и ръчно сваляне на намиращото се в обекта обзавеждане, оборудване и инвентар. Исковата сума била дължима за реално осъществени от изпълнителя, наредени от възложителя, дейности по ръчно сваляне и извозване на амортизирано оборудване, чинове, банки, картини, лабораторни препарати и други, намиращи се на строителния обект, което било установено и от разпитания по делото свидетел. Тези дейности били включени в двустранно подписаната от страните количествено стойностна сметка. Не ставало дума за строителен отпадък, който да е резултат от извършваните от изпълнителя СМР. Първоинстанционният съд неправилно отказал да кредитира показанията на разпитания свидетел за тези обстоятелства. Неправилно било прието, че възлагането на допълнителните дейности следвало да се извърши по предвидения за това ред за изменение на договора в чл. 116 от ЗОП, което не било сторено. Според жалбоподателя става дума за задължително необходими дейности, без чието изпълнение не е било възможно да започне изпълнението на договора. Спазването или не на процедурата по ЗОП не се отразявало на валидността на договореното между страните за допълнително възлагане на СМР, а касаело само административната отговорност на съответното длъжностно лице по ЗОП.

Произнасянето по непредявен иск е мотивирано от жалбоподателя с това, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът се е позовал на 2

Доклад за извършване на финансова инспекция като основание за предявяване на иска. Според ответника евентуално се касаело за нанесена вреда, а не за неоснователно обогатяване, за която изпълнителят по договора следвало да отговаря ведно с виновните длъжности лица на възложителя при условията на солидарна отговорност съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ.

Жалбоподателят бил получил плащане на исковата сума за извършени от него СМР въз основа на фактура и количествено стойностна сметка, поради което не се касаело за нещо, получено без основание. Цитирана е задължителна съдебна практика – Постановление № 1 от 28.05.1979 година на ППВС, според което фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква първоначална липса на основание още при самото получаване.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове – главен и акцесорен, като се присъдят на жалбоподателя разноски за производството по делото.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от П. „П.*“ с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе и събраните доказателства, съдът приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него осъдителен иск.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с допустимостта на иска съдът следва да се произнесе по поддържаното както в първоинстанционното производство, така и с въззивната жалба възражение на ответника „Б.“ ООД за произнасяне по непредявен иск.

В исковата молба срещу „Б.“ ООД, въз основа на която е образувано 3 производството по делото, ищецът П. е изложил обстоятелства по главния иск и е формулирал искане, сочещи на иск по чл.55, ал.1 , предложение първо от ЗЗД. Посочено е, че сумата по главния иск размер на 75 308,47 лева с ДДС е платена от ищеца на ответника за част от дейностите, включени в два протокола - № 1/30.09.2019 година и № 2/18.11.2019 година, съставени и подписани от страните в изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка за инженеринг № Д-103/25.06.2019 година с предмет: „Инженеринг за ремонт и преустройство на сградата на Х*, П.“.

Дейностите са конкретизирани по позиции в уточняваща молба вх. № 11114/04.042023 година / стр. 78/. Те включват ръчно натоварване и извозване на отпадъци на дело.

Твърди се, че исковата сума за тези дейности е платена от ищеца на ответника без основание. В тази връзка ищецът се позовава на констатации в доклад за извършена финансова инспекция № ДИД5-ПД-17/27.05.2021 година, изготвен от Агенцията за държавна финансова инспекция. Цитирана е т.1.3.2. от доклада, в която било посочено, че има разлика между договорените видове, количества и цени на СМР по договора, сключен по реда на ЗОП с тези, приети с подписаните от страните протоколи по време на строителството. На първо място в самата количествено стойностна сметка след всеки вид СМР било предвидено ръчно събиране, сваляне на отпадъци и ръчно натоварване и извозване на отпадъци на депо, чиято обща стойност била 129 416,15 лева без ДДС. Освен това в самия договор в чл. 15, ал. 2, т. 6 било договорено, че изпълнителят е длъжен за своя сметка да извозва всички излишни земни маси и всички строителни отпадъци до депо, посочено от възложителя. При така изложените обстоятелства е формулирано искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца исковата сума от 75308,47 лева с ДДС като недължимо платена по договора за обществена поръчка. В допълнителната искова молба се сочи, че дейностите по ръчно сваляне и извозване на отпадък, чиято стойност е предмет на предявения иск като надвишаваща цената по договора за обществена поръчка, не са възлагани допълнително от ищеца. Посочено е също, че липсват доказателства тези дейности да са за отпадъци, различни от строителните, каквито доводи е изложил ответникът. Твърди се също, че съгласно клаузите на договора, по-конкретно чл. 2, ал. 6 при необходимост от извършването на допълнителни дейности, невключени в проектно-сметната документация на инвестиционния проект, същите се изпълняват в рамките на договорената цена и не е предвидено заплащане на суми извън нея.

4

Ищецът е заявил и акцесорна претенция в размер на 7614,52 лева, представляваща законната лихва върху претендираната главница за период от 29.10.2021 година - изтичане на срока за доброволно плащане след връчване на нотариалната покана за плащане, до датата на исковата молба – 27.10.2022 година, както и за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Становището на ответника по така предявените искове – главен и акцесорен, е за тяхната неоснователност. Поддържа се, че процесните дейности, чиято стойност е предмет на главния иск, са възложени от ищеца на ответника и съгласно разпоредбите на договора той е бил длъжен да ги изпълни и ги е изпълнил. Позовал се е на приложената към исковата молба количествено –стойностна сметка като част от одобрената проектна документация, част „Сметна“, посочвайки, че в нея са отразени прогнозно всички дейности, които следва да бъдат извършени и платени и че стойностите по нея не попадат в приложното поле на чл. 15, ал. 2, т. 6 от договора. Посочено е също, че в основната си част процесните позиции не са свързани със строителни отпадъци, а са за ръчно натоварване и извозване на старо и амортизирано оборудване, чинове, банки, картини и лабораторни препарати и др. Клаузата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от договора създавала задължение на изпълнителя, свързани само с извозването на земни маси и строителни отпадъци до депо.

Сумите, които се претендирали като недължимо платени, не били за извозване на излишни земни маси и на строителни отпадъци, а и цитираната клауза от договора не включвала дейностите по ръчно натоварване нито на строителни отпадъци, нито на битови такива и на обзавеждане и оборудване. Поддържа се, че в случая не става дума за суми, получени за дейности, които не са изпълнени реално, но са актувани и заплатени, а за реално възложени и изпълнени дейности.

Доводите на ответника за недопустимост на иска са свързани с предпоставките за реализиране на имуществена отговорност по ЗДФИ при съставен акт за начет по чл. 22 от ЗДФИ въз основа на констатации в доклада по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ. В случая от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че не се търси реализиране на имуществена отговорност за вреди, причинени противоправно на П.*, поради което цитираните разпоредби са неприложими и не може да се приеме произнасяне по непредявен иск, каквито доводи се поддържат от 5 жалбоподателя.

Обстоятелствата и искането на ищеца са за осъждане на ответника да му върне исковата сума като получена без основание. Това е прието и с доклада на първоинстанционния съд, срещу който страните не са възразили.

Със събраните по делото писмени доказателства се установява сключването на 25.06.2019 година между П.* като възложител и „Б.“ ООД като изпълнител на договор за възлагане на обществена поръчка за инженеринг за ремонт и преустройство на сградата на Х* на П.*. В чл. 2 от договора е посочена договорната цена за изпълнение на поръчката и тя е общо 2 170 000 лева без ДДС / 2 604 000 лева с ДДС/, включваща 50 000 лева без ДДС / или 60 000 лева с ДДС/ за изготвяне на инвестиционен проект във фаза Технически проект, 2 115 000 лева без ДДС / или 2 538 000 лева с ДДС/ за изпълнение на строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект и 6000 лева с ДДС за упражняване на авторски надзор.

Допълнителното споразумение, сключено между страните на 03.12.2019 година, с което ищецът е възложил на ответното дружество изпълнение на непредвидени с първоначалния договор работи на стойност 85291,35 лева без ДДС / или 102349,62 лева с ДДС/, е неотносимо към настоящия спор. От обстоятелствата, изложени в исковата молба и представените доказателства е видно, че процесните дейности, чиято стойност е предмет на осъдителния иск, са свързани с изпълнението на първоначалния договор от 25.06.2019 година, приети са със съставените и подписани от страните два протокола - № 1 от 30.09.2019 година и № 2/18.11.2019 година и са реално заплатени от ищеца на ответника след издаването на фактура № 1184/30.09.2019 година и фактура № 1227/18.11.2019 година. Допълнително възложените дейности на 03.12.2019 година и тяхната договорена цена не променят клаузите на първоначалния договор.