Решение № 204 от 23.04.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 124/2026
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Светослав Атанасов Пиронев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Дупница, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20261510100124 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) срещу А. С. Б..
Ищецът твърди, че между ответника и „Креди Йес“ ООД имало сключен договор за паричен заем № 162801 от 16.06.2021г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1700 лв., който следвало да бъде върнат до 16.12.2022г. Признава, че ответната страна е заплатила по договора сумата от 1623,99 лв., но останали незаплатени следните суми:
1154,59 лв. – непогасена главница и 236,27 лв. – договорна лихва за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2022 г. Поддържа, че по силата на договор за цесия от 12.01.2024г., кредиторът прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор. Моли за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на заявлението – 23.09.2025г. до изплащане на вземането.
Ответната страна е получила препис от исковата молба (при усл. на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК), по която не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
1
От приложения договор за паричен заем № 162801 от 16.06.2021 г. (л. 6-7 от делото на РС - Малко Търново), сключен между А. С. Б. (в качеството й на заемател) и „Креди Йес“ ООД (в качеството му на заемодател) е видно, че последният е отпуснал в полза на ответницата заем в размер на 1700 лв., с посочен ГПР в размер на 48,097 % и месечен лихвен процент в размер на 3,330 %.
От съдържанието на процесния договор е видно, че ответницата се задължава да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение в нейна тежест възниква задължение да заплати неустойка в размер на 1870,59 лв. (чл. 8).
От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024г. и Приложение № 1 към него от 12.01.2024г. е видно, че „Креди Йес“ ООД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество вземанията си към ответницата А. С. Б., заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че длъжникът се счита надлежно уведомен за цесията с получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, което обстоятелство също следва да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.).
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.
В случая, от съдържанието на процесния договор е видно, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на две обезпечения, отговарящи на изискванията на заемодателя. Характерът на задължението (осигуряване на поръчител + ипотека/особен залог/банкова гаранция/ценна книга), множеството специфични критерии, на които следва да отговарят обезпеченията (изпълнението на част от които, подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. официални такива), прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение (3-дневен), предвиждането на неустойка в необоснован размер (1870,59 лв., т.е. надхвърлящ дори размера на главницата), подлежаща на разсрочено плащане съобразно приложения към договора погасителен план навеждат на извода, че в случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
„скрита възнаградителна лихва“. При това положение, следва да се приеме, че уговорената неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 48,097 %, като при включването на посочената неустойка (равняваща се на 1870,59 лв. при кредит в размер на 1700 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.
2
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22).
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II т.о.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, поради което в тежест на ответницата е възникнало задължение да върне единствено чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), която в случая се равнява на 1700 лв.
В исковата молба ищецът е обективирал свое признание, че по процесния договор ответницата е извършила плащания в размер на 1623,99 лв., с които следва да бъде намален размера на подлежащата на връщане сума в размер на 1700 лв. Следователно, непогасеният остатъкът от задължението на ответницата се равнява на 76,01 лв. (1700-1623,99).
На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г. и предвидения в него принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11), установените като дължими и недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването следва да се извърши съобразно чл. 12 и чл. 13 от същия закон.
Ето защо предявеният от ищеца иск за главница следва да се уважи до сумата от 38,86 евро (равностойност в евро на 76,01 лв.), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 590,33 евро (равностойност в евро на 1154,59 лв.) искът подлежи на отхвърляне. По изложените по-горе съображения следва да се отхвърли и предявеният иск за сумата от 120,80 евро (равностойност в евро на 236,27 лв.) - договорна лихва за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2022 г.
3
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове, а ответната страна – съобразно отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 0,66 евро – държавна такса за заповедното производство, 2,23 евро – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 0,66 евро – държавна такса за исковото производство и 5,59 евро - юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Ответницата има право на разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а и не са представени доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата А. С.
Б., ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), ЕИК: 202423225, седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 следните суми: 38,86 евро (равностойност в евро на 76,01 лв.) - непогасена главница дължима като чиста стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, отпуснат по сключен между А. С. Б. и „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем № 162801 от 16.06.2021г., вземанията, по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024г. и Приложение № 1 към него от 12.01.2024 г. в полза на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), ведно със законната лихва от 23.09.2025г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над сумата от 38,86 евро (равностойност в евро на 76,01 лв.) до пълния предявен размер от 590,33 евро (равностойност в евро на 1154,59 лв.), както и иска за сумата от 120,80 евро (равностойност в евро на 236,27 лв.) - договорна лихва за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2022 г.., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 227/2025 г. по описа на РС-Малко Търново.
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), ЕИК:
202423225, седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сторените по делото разноски, както следва: 0,66 ЕВРО – държавна такса за заповедното производство, 2,23 ЕВРО – 4 юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 0,66 ЕВРО – държавна такса за исковото производство и 5,59 ЕВРО – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5