Решение № 70 от 12.05.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Разград, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20223300100065 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. с чл. 288, ал.

1, т. 2 б. "а" КЗ (отм.); и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът – Гаранционен фонд (ГФ) твърди в ИМ, че по щета № 210352/03.11.2016г. и присъдено с Решение № 6370 от 15.10.2018 г. на СГС по гр. д. № 1123/2017 г., влязло в сила на 27.07.2019г. и Решение № 1368 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 204/2019 г., е изплатил сумата 446 508 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди на пострадали при ПТП на 26.07.2014г. Виновник ПТП-то е бил ответникът – управлявал л. а.

Фолксваген Голф без сключена застраховка ГО. По приключилото дело в СГС и САС ответникът е участвал като трето лице-помагач на страната на ГФ. Претендира от деликвента изплащането на сумата от 5 000 лв., частичен иск от 446 508 лв. – регресна отговорност за причиненото ПТП, ведно със законна лихва от 09.11.2021 г. (датата на ИМ) до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Въз основа на молба от 23.02.2022г. е допуснато изменение на размера на иска от 5 000 на 50 000 лв., на осн. чл. 214, ал.1 ГПК.

Ответникът- М. Б. Т., чрез пълномощника си адв. В.В. депозира отговор на исковата молба по реда а ч. 131 ГПК. Намира исковата молба за нередовна, иска за недопустим, а по същество - оспорва иска изцяло по основание и размер. Прави възражения, че вземането не се дължи с оглед разпоредбата на чл. 557, ал.3, т.3 КЗ /нов/; прави и възражения за прекомерност на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, погасяване на вземането по давност, непротивопоставимост на решенията на СГС и САС, тъй като му е било нарушено правото да участва по тези дела. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

1

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца не се явява представител. Пълномощникът му адвокат К.В. от АК – Търговище депозира молба с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Поддържа исковата претенция и излага подробни съображения.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ответникът не се явява и не изпраща представител. По реда на чл. 149, ал.3 ГПК пълномощникът му адвокат В.В. от АК – Русе депозира подробна писмена защита, с която поддържа възраженията са за недопустимост и неоснователност на иска, като излага подробни съображения.

Съдът е оставил без уважение молбата на пълномощника на ответника за отлагане на делото, като е взел в предвид и съдебната практика намерила израз в решение № 293 от 12.12.2018г. на ВКС по гр.д. № 3465/2018г., ІV г.о.,ГК.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По силата на правилото на чл. 288, ал. 12 изр. 1 КЗ (отм.); след изплащане на обезщетението по ал. 1 и ал. 2 от същата разпоредба Гаранционния Фонд – в случая ищеца встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 от същата.

С присъда № 6 от 04.02.2015г. по НОХД № 351/2014г. по описа на Окръжен съд – Разград е постановено следното:

„ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б. Т., роден на 27.02.1996 год. в гр.

Разград, живущ в с. Езерче, Разградска област, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2014г. в землището на град Разград, по път III -204 (гр. Разград – с. Гецово), при управление на лек автомобил „Фолксваген”, с рег.№ ***, без да има необходимата правоспособност, в пияно състояние – със съдържание на алкохол в кръвта 2.44 на хиляда, установено по надлежен ред, нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол“, чл.

20, ал. 1 и 2 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл. 150 ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от 2 правоспособен водач”, чл. 150 „а”, ал. 1 ЗДвП – „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, чл. 5 ППЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на моторното превозно средство, което управлява”, чл. 22 ППЗДвП – „На лице, което успешно е положило изпит за получаване на право за управление на моторно превозно средство, се издава свидетелство, валидно за съответната категория” и чл. 26, ал. 1 ППЗДвП – „Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство за категорията, за която притежава свидетелство за управление” и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на 22 годишния И.З.Х. и на 18 годишния А.А.К. от с. Езерче, Област Разград, като случаят се явява особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1, 4 и 6, б „б”, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. „в” и във вр. с чл. 342, ал. 1 НК ГО ОСЪЖДА на ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание НАМАЛЯВА при условията на чл.58а, ал.1 НК с една трета и НАЛАГА окончателно наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода.“

С решение постановено на 16.04.2015г. по ВНОХД № 54/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, е постановено следното:

„ИЗМЕНЯ присъда № 6/04.02.2015 г. по НОХД № 351/14 г. на Окръжен съд Разград, като приема, че подсъдимият М. Б. Т. е извършил престъплението по чл.343, ал.3, б.„б”, пр.2 от НК поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП и го ОПРАВДАВА за първоначалното обвинение за нарушения по чл.чл. 5, ал.3, т.1, 20, ал.2, 150 и 150а, ал.1 от ЗДП, както и по чл.чл.5, 22 и чл.26, ал.1 от ППЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.“

С Решение № 356 от 1.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 954/2015 г., I н. о., НК е оставено в сила решението на ВнАС.

Н.М.К. и А.А.К., като наследници на А.А.К., както и Х.А.Х. и З.И.Х., като наследници на И.З.Х. са поискали от ГФ заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 288 КЗ /отм/, сега чл. 557 КЗ – без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН ***. По образувана щета № 210352/03.11.2016г., УС на ГФ им е определил обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 260 000 лв., при отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателите им, за нанесените травматични увреждания, по 65 000 лв. на всеки един.

Така определеното обезщетение е изплатено на молителите на 05.12.2016г. /л. 44-47/

Горепосочените четирима наследници не са се съгласили с размера на тези обезщетения, поради което предявили иск по 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./ срещу ГФ. От приетите съдебни актове - Решение № 6370 от 15.10.2018 3 г. на СГС по гр. д. № 1123/2017 г., влязло в сила на 27.07.2019г. и Решение № 1368 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 204/2019 г. /л.17-24 ОС/, е видно, че настоящия ищец е осъден да заплати:

- на Н.М.К. и А.А.К., на всеки един по 39 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А.А.К., със законната лихва, считано от 27.01.2017г. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./;

- на Х.А.Х. и З.И.Х., на всеки един по 39 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.З.Х., със законната лихва, считано от 27.01.2017г. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./;

- на Н.М.К., А.А.К., Х.А.Х. и З.И.Х. - разноски по първоинстанционното делото на осн. чл. 78, ал.1 ГПК по 390 лв. на всеки един.

От тези актове се установява, че при управлението на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН *** ответникът е причинил произшествието, при което са починали наследодателите на горепосочените молители. За ангажиране отговорността на ГФ е установено, че настоящия ответник е управлявал автомобила без сключена застраховка гражданска отговорност (ГО). В този процес настоящия ответник е участвал в като трето лице-помагач на страната на ответника и на основание чл. 223 ГПК постановеното решение има действие в отношенията между настоящите страни и това, което е прието в мотивите на решенията, е установено и по настоящото дело.

На 31.12.2018г. ищецът изплатил по още 37 302 лв. /от които 31 200 лв. главница и 6 102 лв. лихва/ на всеки едни от същите четирима наследници, както им изплатил и сумата 37 300 лв., като последната е преведена по сметка на адв. Николай Димитров /въз основа на молба на четиримата наследници, с която поискали по 9 325 лв от дължимото обезщетение на всеки да бъде преведено по сметка на адв. Димитров/ - /л.35-43 РС/.

На 23.04.2021г. ищецът връчил на ответника регресна покана, но плащане не последвало /л. 48-49 РС/.

Безспорно е, че ГФ е изплатил обезщетение за вреди, причинени от водач, който е управлявал лек автомобил без сключена застраховка ГО и ищецът се е суброгирал в правата на пострадалия, поради което има право на регресен иск срещу виновния водач. Регресното му право обхваща платеното обезщетение за вреди, лихвите за забава по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.); , начислени за периода, за който носи отговорност, както и за разходите по чл.

288, ал. 8 КЗ (отм.);. Разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.);, са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.

По възражението, че иска е недопустим, предвид изтеклата погасителна давност.

Възражението за погасителна давност, касае основателността на иска, 4 а не допустимостта му.

По възраженията, че на осн. чл. 557, ал.3, т.2 КЗ /нов/ обезщетението не се дължи, тъй като пострадалите по собствена воля са пътували в моторното превозно средство, като са знаели, че същото не е застраховано; обезщетение е прекомерно и не е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД; налице съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, тъй като пострадалите са знаели, че водачът на автомобила е употребил алкохол над законоустановения минимум, както и че не са използвали предпазен колан.

Съдът изхожда от характера на разглежданата искова претенция регресен иск на заплатилия застрахователно обезщетение Гаранционен фонд, чийто размер е определен с влязло в сила Решение № 6370 от 15.10.2018 г. на СГС по гр. д. № 1123/2017 г. и Решение № 1368 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 204/2019 г. М.Т. е участвал в производството по горните дела като трето лице – помагач на ответника и като такъв е следвало да релевира възраженията си в това производство. В настоящото производство възраженията са му преклудирани и съдът не дължи произнасяне по същите.

Съгласно изричния императив на чл. 223, ал. 2 ГПК лицето е обвързано от мотивите на влязлото в сила решение и не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила процеса, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства, каквато хипотеза не се твърди. Доводите му за непротивопоставимост тъй като процесуалните му права са били нарушени до степен да е бил лишен от участие в процеса са неоснователни, тъй като дори и правото му на участие в процеса да е било нарушено, то до евентуална отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК това обстоятелство не дерогира задължителната сила на влязлото в сила решение. Така Решение № 260031 от 1.03.2021 г. на ВнАС по в. гр. д. № 514/2020 г.