Решение № 292 от 15.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело № 20252100500302 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. П. С., ЕГН: **********, от гр.

Бургас, подадена чрез пълномощника й адв. И. Танев –БАК против решение № 2403 от 14.11.2024 г. постановено по гр. д. № 2862/2023г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за разликата над призната й 1/6 ид.ч. от правото на собственост до претендираната от 1/3 ид.ч. за приемане за установено по отношение на ответниците Д. Г. Т., ЕГН: **********, и Т. П. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес ****, че ищцата е собственик и на останалата 1/6 ид.ч. до претендираната 1/3 ид.ч. на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по

КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ***, ет. 3, aп. 1, находящ се на ет. 3 в сграда с идентификатор *** с предназначение – жилищна сграда — многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, с площ по документ 90,67 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1 и 12,76 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж ***, под обекта – 1

***, над обекта – ***; и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В

СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ***, ет. 0, гараж 8, находящ се на ет.

0, в сграда с идентификатор *** с предназначение – жилищна сграда — многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, деклариран на площ от 18,62 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж ***, ***, ***, под обекта – няма, над обекта – ***.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 1262.43 лв., представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, като същевременно ищцата е осъдена да заплати на разноски по делото на двамата ответници, от които на първата ответница - сумата от 2680 лв. , а на втори ответник - сумата от 600 лв. лева, представляваща разноски по делото.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е незаконосъобразно – поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Възразява се по отношение на приетото от районния съд, че вещото лице Николов по единичната експертиза не е изследвал оригинала на документа – обратно писмо и съответно не е установил степента на натиск върху хартията. Сочи се, че този извод на съда противоречи на обясненията на вещото лице в съдебно заседание от 18.11.2024г.

Изразява се несъгласие и с извода на съда, че вещото лице не е разполагало с оригинала на документа по време на изследването ми, като се излага, че този извод не е съобразен с изявлението на вещото лице, че направеното от него изследване на място е напълно достатъчно за нуждите на експертизата. В тази връзка се възразява се, че е подвеждащ извода на съда, че тройната експертиза е изследвала оригиналния документ, а единичната- неговото копие, именно като се има предвид изявлението на вещото лице Николов в съдебно заседание от 18.11.2024г. Що се касае до тройната експертиза в жалбата се навеждат оплаквания, че изводите на съда по нея се свеждат само до повтаряне на направените от вещите лице по тази експертиза заключения, като се възразява, че не е даден отговор на възраженията и оспорването на тази експертиза, направено в съдебно заседание на 17.09.2024г. Излага се, че сочената в решението необоснована неравномерност в изследвания подпис е аргументирана от вещите лица с наличието на треморни движения при изпълняване на някои елементи от подписа.

Въззивницата счита, че ако се приеме, че въобще са налице такива неравномерности, то се твърди, че същите се наблюдават при полагане на подписа и в сравнителните образци. В жалбата се сочи, че при наличие на две противоречащи си експертизи с един и същ предмет, независимо, че едната е единична, а другата – тройна, неправилно районният съд е отказал да назначи трета експертиза по същите въпроси за проверка на изводите на първите две, което е довело до нарушаване на принципа на чл. 9 от ГПК. По тези съображения, на основание чл. 266, ал. 3 вр. с чл. 201, предл. второ от ГПК е поиска назначаване на повторна съдебно-графологична експертиза /тройна или петорна/ за изследване на авторството на подписа на процесното обратно писмо.

На следващо място в жалбата се твърди и допуснато от първата инстанция 2 нарушение, свързано с преценката на събраните по делото гласни доказателства, като след направен собствен анализ въззивницата възразява, че неоправдано са кредитиран и е даден превес на показанията на св. К. и св. Д. относно полаганите грижи на наследодателката М. Т., въпреки противоречията в тях и за сметка на некредитиране на показанията на св. Т. и Х..Възразява се, че при така извършената от съда неправилна оценка на доказателствения материал е възприета и неправилна фактическа обстановка, довело до необоснованост на направените изводи. По подробно изложени в тази връзка съображения се твърди, че наведените в жалбата процесуални нарушения и необоснованост на решението са довели и до нарушение на материалния закон- чл.

17, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не е отчетена валидността на прикритата сделка досежно разпореждането с процесните имоти, удостоверена с представеното обратно писмо. С оглед изтъкнатите оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на ново, с което да бъдат исковете да бъдат изцяло уважени в претендирания с исковата молба размер.

Претендира се присъждане на разноските по делото в двете инстанции. В съдебно заседание въззивницата не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите –ответници Д. Г. Т. и Т. П. Т., чрез упълномощения си по делото процесуален представител адв. М. Георгиева са депозирали съвместен писмен отговор на въззивната жалба, с който я считат за неоснователна. Сочат, че изрично вещото лице Николов е заявило в съдебно заседание, че не е работило с оригинала на документа по време на изследването му, като е уточнил, че същият му е бил показан в оригинал, той го е фотографирал и го е върнал обратно, тъй като въпреки многократните искания да бъде представен в оригинал ищцовата страна не е изпълнила това задължение, а го е приложила в нотариално заверено копие, като едва при извършване на втората експертиза вещите лица са работили по оригиналния документ. Считат, че без да се изследва оригинала няма как да се установи диференциацията на натиска и да се съпостави с този от сравнителния материал. Излагат се доводи за ненадежност на сравнителния материал, ползван от вещото лице Николов, като наред с това е ясно, че той не е ползвал образците от подписи, положени в останалите оригинални екземпляри на нотариалния акт от 2005г. На следващо място се сочи и ненадежност на използваните в първата експертиза технически средства на изследване –лупа, ултравиолетова лампа и джобен микроскоп, които според въззиваемите водят до извод за необоснованост на заключението по нея. Навеждат се аргументи за неоснователност на оплакванията в жалбата, свързани със заключението по тройната експертиза, като вещите лица по него категорично са заявили, че се касае за необоснована неравномерност, която води до извода за имитация на подписа. Сочи се, че това заключение е извършено чрез изследване със специализиран микроскоп на оригинала на документа и при ползване на по-достоверни сравнителни образци. В тази връзка се счита, че недопускането на трето заключение, въпреки оспорването на второто не съставлява процесуално нарушение, нито нарушава принципа за равнопоставеност на страните, тъй като първата експертиза е по искане на ищцовата страна. В подкрепа на този довод се цитира съдебна практика, като се излага, че не всяко оспорване на заключението съставлява основание за възлагане на допълнително или повторно такова. Такова допускане би могло да се извърши само ако оспореното заключение е непълно, неясно и необосновано, вкл. ако не е налице абсолютна категоричност на вещите лица, респ. ако има особено мнение на някое от тях. Излага се, че в случая за да кредитира заключението по тройната експертиза съдът я е съпоставил с останалия доказателствен 3 материал. Възразява се също, че т.нар обратно писмо доколкото не носи подписите на нито на преобретателя П. Т., нито на ответницата Д. Т., на която се противопоставя няма правните последици на същинско „обратно писмо“, разкриващо симулация, поради поради липсата на подписи на страните по твърдяната за симулативна сделка.

По тези съображения се счита, че автентичността на подписа на М. Т. е без правно значение за изхода на спора, което сочи като допълнителен аргумент за недопускане на исканата от въззивницата нова експертиза. На следващо място се излагат подробни аргументи за неоснователността на оплакванията в жалбата, свързани с кредитиране на свидетелските показания, като въззиваемите са изложили свой собствен техен анализ и оценка. По подробно развитите в писмения отговор доводи за неоснователност на въззивната жалба се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и присъждане на разноските по делото.

Молят за оставяне без уважение на доказателственото искане в жалбата по горепосочените аргументи. В съдебно заседание въззиваемите, чрез адвокатския си представител пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищцата М. П. С. за приемане за установено по отношение на ответниците Д. Г. Т. и Т. П. Т., че ищцата е собственик н а 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот, придобит по наследство от баща й П. Т. Т., поч. на 14.08.2022г., а и м е н н о : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ул. „Свети Климент Охридски“, № 27, ет. 3, aп. 1 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ***, ет. 0, гараж 8, подробно описани в исковата молба.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници по закон на П.

Т. Т., починал на 14.08.2022 г., като ищцата е негова дъщеря, първата ответница е негова преживяла съпруга от втори брак, а вторият ответник е негов син, явяващ се и еднокръвен брат на ищцата. Сочи се, че приживе и по време на брака си с ответницата Д. Г. Т., наследодателят на страните П. Т. Т. е придобил от своята майка М. Н. Т., която се явява баба по бащина линия на ищцата и ответника Т. Т. правото на собственост върху процесните имоти по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу досегашни и бъдещи грижи и издръжка от 28.01.2005 г., обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 378, дело № 11/2005 г. по описа на нотариус Цвета Атанасова. Ищцата счита, че прехвърлителната сделка е симулативна, тъй като има възмезден характер само формално, твърдейки, че прикрива дарение от прехвърлителката в полза на баща й П. Т. Т. Сочи, че доказателство за твърдяната симулация е подписано от прехвърлителката М. Н. Т. обратно писмо от 28.01.2005г., в ко е т о т я изрично е декларирала, че извършеното прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка е привидно, като в действителност сделката представлява договор за дарение със запазване на правото на ползване на прехвърлителката. По тези съображения ищцата възразява, че придобитото въз основа на прехвърлителната сделка недвижимо имущество, макар да е осъществено по време на брака на баща й с първата ответница няма характер на съпружеска имущества 4 общност, а е станало лична собственост на надареното лице –приобретател, тъй като волята на дарителката е да му подари имотите си. Сочи, че предвид валидността на прикритата безвъзмездна сделка - дарение, след смъртта на баща й П. Т. Т., тъй като единствено той е станал пълноправен собственик на прехвърлените имоти, то страните като негови наследници по закон /деца и преживяла съпруга/ са го наследили при равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. По така изложените съображения се иска приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от прехвърлените на баща й недвижими имоти и присъждане на разноските по делото.