Решение № 103 от 22.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Карлово, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101274 по описа за 2024 година

Производство по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. I-во от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми към ответното дружество. За периода 16.02.2023г. до 18.07.2023г. била заплатена сумата от 1984.03 лева чрез банков превод, както следва: на 16.02.2023г. сумата от 265.92 лева, на 21.03.2023г. сумата от 265.92 лева, на 24.04.2023г. сумата от 265.92 лева, на 26.05.2023г. сумата от 265.92 лева, на 21.06.2023г. сумата от 265.92 лева и на 18.07.2023г. сумата от 654.43 лева. Твърди, че към датата на извършване на плащанията, нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо извършените плащания били извършени без да има правно основание за това, което й обуславя правния интерес от предявяване на осъдителен иск.

Моли съда да има предвид, че съгласно Решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата 1 молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника. В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

С допълнителна молба посочва, че не е подписвала Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г. и не е получавала такъв.

Плащанията не кореспондират с погасителния план посочен от ответника.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата, сумата от 1984.03 лева, предявена частично за сумата от 50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА. На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане – „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ****, титуляр на сметката К. К..

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска, в частта относно неговия размер, като същия се счита предявен в размер на 1984.03 лева.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, оспорва исковете изцяло по основание и моли същите да бъдат отхвърлени в цялост. Противно на твърденията на ищцата, която твърди, че към периода, в който са правени плащанията, не е имало сключен и непогасен договор за кредит твърди, че такъв договора е наличен и плащанията са направени във връзка с него.

Между Е. Б., в качеството на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г. С процесния Договор дружеството е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1978.31 лв. Договорът е отпуснат за срок от 18 месеца. Не оспорва, че по кредита са извършвани плащания от ищеца, както следва - на 16.02.2023г. сумата от 265.92 лева, на 12.03.2023г. сумата от 265.92 лева, на 24.04.2023г. сумата от 265.92 лева, на 26.05.2023г. сумата от 265.92 лева, на 21.06.2023г. сумата от 265.92 лева и на 18.07.2023г. сумата от 654.43 лева.

Общият размер на всички плащания възлиза на 1984.03 лева.

С Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г., на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1978.31лв. Не споделя доводите на ищцата, че доводите на ищцата, че към дата на извършване на плащания между страните не е било на лице договорно правоотношение, тъй като видно от приложеният поделото погасител план и от датите на извършване на извършените плащания, ищцата е погасявала кредита си по конкретната последователност, уговорена в самия договор. Следователно с извършване на плащанията ищцата признава валидно сключено договорно правоотношение, още повече, че последната погасява задължението доброволно в срока и условия на договора. В настоящия случай действително размерът на месечната вноски е по-голям от уговорения, но съгласно ОУ на процесния Договор - Раздел III, чл.7 - кредитополучателят може по всяко време предсрочно изцяло или от 2 части задължението си, респ. плащането на вноска в по-голям размер на месечната вноска е право на клиента, от което в случая кредитополучателят се е възползвал.

Към настоящия момент, ответното дружество не претендира заплащане на никакви суми по Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г., доколкото последният е изцяло предсрочно погасен. С оглед изложеното счита, че искът за връщане на сумата от 50лв., предявен като частичен от сумата от 1984лв., за неоснователен и недоказан.

Посочва, че в депозираната искова молба са наведени доводи за недействителност на процесния договор, поради противоречие със законовите разпоредби на чл. 22 от ЗПК. Отбелязва, че не са посочени конкретни основания въз основа, на които счита, че процесния договор страда от пороци, водещи до неговата недействителност, като доводите изведени от ищцата са бланкетни.

Счита, че

Договор за потребителски кредит

№

2694773/22.12.2022г. отговаря напълно на законовите изисквания на ЗПК по отношение на форма и съдържание, с оглед което счита същите за неоснователни.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски, като оспорва, че ищцата е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорва че е приложим чл. 38, 2ал. 2 от ЗАдв. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който би могъл да бъде и под минималния по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е налице правоотношение с извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).

Ищцата е представила копия на извлечения за банкови преводи (л.62-66 от делото) на Банка ДСК АД в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, неоспорени от ответната страна, от които се установява следното:

- на 16.02.2023г. е преведена сума от 265.92 лева,

- на 21.03.2023г. е преведена сума от 265.92 лева,

- на 24.04.2023г. е преведена сума от 265.92 лева,

- на 26.05.2023г. е преведена сума от 265.92 лева,

- на 21.06.2023г. е преведена сума от 265.92 лева,

- на 18.07.2023г. е преведена сума от 654.43 лева.

Тоест, за периода 16.02.2023г. до 18.07.2023г. ищцата е превела в полза на ответното дружество общата сума от 1984.03 лева.

Във връзка с оспорването на иска, ответното дружество е представило копие от Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г. сключен 3 между страните, по силата на които, „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставило на Е. М. Б. заем в размер на 1800 лева с падеж до 10.07.2024г.

Видно от представеното Удостоверение № 77897/09.01.2024г. на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, към 09.01.2024г. задълженията на Е. М. Б. по Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г., сключен за сумата от 1978.31лв. са напълно изплатени.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза в лицето на вещото лице С. К., което заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице притежава необходимата професионална квалификация и опит, като е дало отговори на поставените задачи ясно и последователно. Заключението е изготвено въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и приложената техническа документация, предоставена от ответната страна.

Съгласно заключението на вещото лице, от Е. М. Б., в платформата на „Кредисимо“ ЕАД е получено заявление за кредит на дата 22.12.2022г. (като според юристите на „Кредисимо“ ЕАД има техническа грешка за разликата в датата). В системата е отразена сумата 1978.31лв. и 18 вноски. Заявлението е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД и има в системата договор № 2694773/22.12.2022. Няма информация за оттегляне на кредита (според юристите на „Кредисимо“ ЕАД е техническа грешка за грешното името, като е написано Е.И.В. и ЕГН във въпроса). Налице е преведена сума след рефинансиране на стар кредит 304.54лв.

Вещото лице, изслушано в открито съдебно заседание твърди, че Е. Б. е подала заявление на 22.12.2022г. и същото не е оттеглено. В системата няма никъде информация за оттегляне. Вещото лице е проверил лично за Е. М. Б., като е попитал същата получила ли е кредит. Експертизата установява, че този кредит е получен от Е. М. Б. на 22.12. и няма информация за оттегляне в системата.

Други доказателства от значение за правилното решаване на правния спор не са ангажирани.

Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. I-о от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.

В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото.

Във връзка с въведеното възражение за наличие на договорно основание, ответното дружество е представило Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г., като приетото заключение на вещото лице категорично установи, че Е. Б. е подала заявление на 22.12.2022г., което не е оттеглено и същата е получила кредит по договора в размер на 1978.31лв. и 18 вноски.

Съдът намира, че експертизата е логически обоснована и кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. Не са налице данни за заинтересованост или пристрастност на вещото лице, нито бяха представени доказателства, които да опровергават направените изводи. Същевременно ищцовата страна не ангажира убедителни контра-доказателства, които да поставят под съмнение правилността на експертното заключение.

4

Направените възражения срещу него съдът намира за неоснователни, доколкото не са подкрепени с релевантни доказателства или специализирани знания. Поради изложеното съдът приема заключението на съдебнотехническата експертиза за достоверно и го възприема при формиране на фактическите си изводи по спора.

Представените писмени доказателства, категорично установиха, че към 09.01.2024г. задълженията на Е. М. Б. по Договор за потребителски кредит № 2694773/22.12.2022г., сключен за сумата от 1978.31лв. са напълно изплатени.