Решение № 442 от 13.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000432 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №105 от 27.03.2023 г.,постановено по т.д.№1320/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,са отхвърлени като неоснователни предявените от

“О.**Л.”ЕООД

/предишно наименование

“С.Б.”ЕООД/,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.С, р.В., бул."А.С."№ **, ет.*,против “П.Д.Т.”ООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.С.З., п.к.**, ул."М.Т.К." № ***, ет.*, ап.* и ЗП Т. Ж. К.,ЕГН **********,регистриран ***,с рег. карта от *** г.,ЕКАТТЕ на регистрация:***,с постоянен адрес:гр.С.З., п.к.**, ул."М.Т.К." № ***, ет.*, ап.*,установителни искове по чл.422 ГПК,че солидарно дължат на “О.**Л.”ЕООД,ЕИК*** сумата в размер на 55 041,99 евро,от които 24 264,85 евро по запис на заповед от ***г. и 30 777,14 евро по запис на заповед от *** г.,ведно със законната лихва,считано от 04.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането,за която сума е издадена заповед №*** г. по ч.гр.д. №2582/2021 г. на Старозагорския РС.

1

Със същото решение е осъден ищеца “О.**Л.”ЕООД /предишно наименование

“С.Б.”ЕООД/,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.С, р. В., бул."А.С."№ **, ет.* да заплати на ЗП Т. Ж. К.,ЕГН **********,регистриран ***,с рег. карта от *** г., ЕКАТТЕ на регистрация:***, с постоянен адрес: гр.С.З., п.к.**, ул."М.Т.К." № ***, ет.*, ап.* сумата от 8956 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от “О.**Л.”ЕООДгрС., с ЕИК***,чрез пълномощника на дружеството-адв. Л. П. от САК,с която същото решение се обжалва изцяло,като се поддържа становището,че то е неправилно и необосновано-поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Според дружествотожалбоподател,първоинстанционният съд неправилно е приел в решението си,че представените по делото записи на заповед не са редовно предявени.Оспорва в този контекст и извода на съда,че изпратените до ответниците нотариални покани,съдържащи изявление на поемателя за предявяване на записите на заповед,не са надлежно връчени на лицата,до които са адресирани,понеже нотариусът е удостоверил,че е връчил служебно двете нотариални покани,но връчването не е извършено съобразно изискванията на чл.47 от ГПК.Според жалбоподателя и двете нотариални покани,едната от които е адресирана до издателя на записите на заповед-“П.Д.Т.”ООД,а другата-до авалиста ЗП Т. Ж. К.,са редовно връчени.Относно връчването на адресираната до издателя на записите на заповед нотариална покана,жалбоподателят поддържа аргумента,че тъй като адресатът на тази покана е търговско дружество,то предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление не са общите предпоставки по чл.47 ГПК,а тези,посочени в специалната норма на чл.50,ал.4 от ГПК-да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой,който е съгласен да получи съобщението.Счита още в този контекст,че за връчването чрез залепване на уведомление на търговци и юридически лица е предвидено изключение от правилата на чл.47 ГПК,като не намират приложение разпоредбите на чл.47,ал.3,ал.4 и ал.6 от ГПК и за редовността на връчването е достатъчна констатацията на връчителя,че при посещението на адреса,не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или лице,което е съгласно да получи съобщението,като законът не предписва необходимост от няколко посещения на адреса,както и изискване на справки за адресна регистрация,след като връчването е направено на последния вписан в търговския регистър адрес на управление на търговеца.Позовава се в тази насока и на съдебна практика.

В обобщение,жалбоподателят счита,че нормата на чл.50,ал.4 от ГПК препраща само към уведомлението по чл.47,ал.1 ГПК,а не към цялата уредена в тази разпоредба процедура,като специалната норма не изисква връчителят да посети адреса на търговеца три пъти в рамките на един месец,по различно време,включително и в неработен ден.Твърди,че макар да не е било задължително,връчителят на нотариалната покана до “П.Д.Т.”ООД е направил три посещения в рамките на един месец,в интервал от поне една седмица между всяко от тях,на адреса на дружеството-гр.С.З., ул."М.К." № 2

*** - съответно на 19.03.2021 г. в 18:30 ч.,на 06.04.2021 г. в 10:00 часа и на 18.04.2021 г. в 13:00 ч. /неприсъствен ден/.Във връзка с посещенията е бил съставен протокол,с който е констатирано,че управителите на дружеството към тогавашния момент не са били открити на адреса,поради което на 19.04.2021 г. е било залепено уведомление на входа и в пощата.За въпросния констативен протокол жалбоподателят твърди,че не е бил представен в първоинстанционното производство,поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд,изразяващо се в неразпределяне в доказателствена тежест на ищеца.

В обобщение,на база горните съображения,жалбоподателят счита,че нотариалната покана до дружеството-издател на процесните записи на заповед,е била редовно връчена на същото дружество,с оглед на което и самите записи на заповед са редовно предявени на издателя им.

По отношение предявяването на записите на заповед на авалиста,дружеството-жалбоподател счита,че след като те са предявени на издателя,то не би следвало дори да е предмет на обсъждане дали същите са редовно предявени на авалиста,тъй като авалистът отговаря както издателя.Но въпреки това записите на заповед в случая били предявени и на авалиста с нотариална покана рег. №***,том *,№*** на нотариус Д.Н.,с район на действие РС-Стара Загора,която покана,според жалбоподателя,е била редовно връчена.В жалбата са изложени подробни аргументи за обосноваване становището на жалбоподателя за редовно връчване на същата покана и за неправилност на извода на първоинстанционния съд,че и тази покана не е била надлежно връчена,съответно-че записите на заповед не са редовно предявени и на авалиста.

Освен горното,в т.2-ра от процесната въззивна жалба са изложени и подробни аргументи за обосноваване на твърдението на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,а въз основа на всички съдържащи се в жалбата доводи е поискано да бъде отменено обжалваното решение на ОС-Стара Загора и да се постанови друго решение от въззивния съд,с което да бъдат уважени предявените установителни искове по чл.422 от ГПК.Поискано е още да се присъдят в полза на дружеството-жалбоподател направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът по въззивната жалба “П.Д.Т.”ООД с ЕИК*** не е подал писмен отговор на жалбата в законния срок,не е изпратил свой представител в съдебно заседание и не е взел становище по жалбата.

Другият въззиваем-ЗП Т. Ж. К. с ЕГН **********,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Л. Л.,в който е изразил становището,че жалбата е допустима,но по същество е неоснователна.Счита за неоснователни поддържаните от жалбоподателя доводи срещу първоинстанционното решение,като излага в тази връзка подробни контрааргументи в отговора си.Моли жалбата да бъде отхвърлена от настоящия съд и на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер съгласно 3 чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Към отговора си прилага удостоверение за настоящ адрес.

От страна на жалбоподателя са представени пред въззивния съд и приети в открито заседание писмени доказателства-два констативни протокола от 19.04.2021 г. относно връчване на нотариални покани.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да атакува конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с решението краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че с това решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените по конкретното дело искове,които също счита за допустими.А извода си за допустимостта на исковете,предявени на основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ,въззивният съд формира вследствие на направена от него констатация,че са налице процесуалните предпоставки за предявяването муналичие на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК относно спорните по делото парични вземания,наличие на заявено в срок от длъжниците по същата заповед възражение срещу нея по чл.414 от ГПК,както и предявяването на иска от кредитора по заповедта и срещу посочените в нея длъжници,а също и предявяването на иска в законния и указан от заповедния съд едномесечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1320/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,са предявени от “О.**Л.”ЕООД-грС. /с предишно наименование “С.Б.”ЕООД/,с ЕИК*** против “П.Д.Т.”ООД-гр. С.З. с ЕИК*** и ЗП Т. Ж. К. с ЕГН **********-регистриран ***,с рег. карта от *** г.,ЕКАТТЕ на 4 регистрация:***,установителни искове по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ,като е поискано да бъде установено по отношение на ответниците,че те солидарно дължат на “О.**Л.”ЕООД,ЕИК***,сумата в размер на 55 041,99 евро,от които 24 264,85 евро по запис на заповед от *** г. и 30 777,14 евро по запис на заповед от *** г.,ведно със законната лихва,считано от 04.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането,за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 07.06.2021 г. и изпълнителен лист от 07.06.2021 г. по ч.гр.д.№2582/2021 г. на Районен съдСтара Загора.Поискано е и в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото първоинстанционно производство разноски.

Исковете са основани на следните твърдения:

Твърди се,че на датата 31.05.2018 г. ответното дружество “П.Д.Т.”ООД е издало в полза на ищеца “О.**Л.”ЕООД /тогава с наименование “С.Б.”ЕООД/ запис на заповед,с който безусловно и неотменимо се е задължило при предявяването му,в срок до 66 месеца от датата на издаване,да плати на или на заповед на “О.**Л.”ЕООД сумата от 79 468,60 евро.Твърди се също,че този запис на заповед е авалиран от втория ответник-ЗП Т. Ж. К.,в полза на “О.**Л.”ЕООД,при посочените по-горе условия.

На следващо място,в исковата молба се твърди,че на 24.08.2018 г. ответното дружество “П.Д.Т.”ООД, представлявано от управителя Т. Ж. К.,е издало в полза на дружеството-ищец “О.**Л.”ЕООД /тогава “С.Б.”ЕООД/ друг запис на заповед,с който безусловно и неотменимо се е задължило при предявяването му,в срок до 46 месеца от датата на издаване,да плати на или на заповед на “О.**Л.”ЕООД сумата от 50 117,31 евро,като и този запис на заповед е бил авалиран от втория ответник-ЗП Т. Ж. К.,ЕГН ********** в полза на “О.**Л.”ЕООД,при посочените по-горе условия.