Решение № 1587 от 28.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Десислава Зисова

Мая Михайлова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20221100505746 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗАД ОЗК З. АД – длъжник по изп.д.

№20228600400392 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 12.05.2022 г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно: определеното адвокатско възнаграждение на взискателя e прекомерно, иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се начислява, да не се включват разноските за адвокат на взискателя.

Взискателят не взема становище по жалбата.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно, тъй като събирането на сумата, предмет на делото, е в резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, а не на негово доброволно изпълнение.

Въззивният съд намира следното:

1

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство с възлагане на съдебния изпълнител с пълномощията по чл.18 ЗЧСИ – подадена е и втора молба от 11.05.2022 г. с искане за извършване на справка за банковите сметки на длъжника и налагане за запор, но същата е по същество безпредметна, доколкото съдебният изпълнител още с образуване на делото с разпореждане от 05.05.2022 г. е разпоредил да се предприемат „действията по обезпечаване и реализиране на вземането“, съобразно възлагането по чл.18 ЗЧСИ. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото, без посочване на начина на изпълнение – с делегиране на съдебния изпълнител на действията по чл.18 ЗЧСИ, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 1217 лв., се явява прекомерно. Поради това незаконосъобразно е разпореждането от 12.05.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение. Не могат да се споделят съображенията на съдебния изпълнител, посочени в мотивите му, че сумите на събрани принудително, вследствие наложен запор, а не доброволно след връчване на поканата на длъжника. Видно от поканата, същата е изготвена на 05.05.2022 г. и връчена на длъжника на 09.05.2022 г., а запорното съобщение до банката на длъжника е изпратено на 13.05.2022 г. – преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Ето защо за длъжника не е била налице възможност да изпълни доброволно, доколкото в предоставения от закона двуседмичен срок, сумата е била вече запорирана. Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното разпореждане, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на 2 начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и поспециално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 36663 лв.

(30300 лв. главници и 6363 лв. лихви) и размерът й е 2419,78 лв. или 2903,74 лв. с ДДС. Обжалваното постановление следва да се отмени за разликата до действително дължимия размер от 2903,74 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 12.05.2022 г., по изп.д. №20228600400392, в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 1217 лв., и в частта за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 2991,36 лв., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - за сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – за сумата от 2903,74 лв. с ДДС.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4