Решение № 6586 от 12.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6586 гр. София, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .......................... при участието на секретаря Ю. К. .................... като разгледа докладваното от .......................... Гражданско дело № 20241110103663 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ................... твърди, че има вземане към ответника М. Д. Ж. за сумата 1151,23 лв., представляваща стойност на потребена вода на адрес:

..........................., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – ................... до изплащане на вземането, както и за сумата 202,46 лв. – лихва за забава за периода от .................... г., за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по по ч. гр. д. № 67931/2021 г. по описа на СРС, 119 състав. Ответникът е възразил срещу заповедта, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питеина вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – М. Д. Ж., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да има облигационни правоотношения с ищеца с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот, като твърди, че не е собственик на процесния имот. Оспорва да е 1 отказала осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до индивидуалния водомер на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски..

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства: данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България, подадена от ответника (л. 107-118 от делото), справка по партидата на М. Д. Ж. в ................... се установява, че ответникът е собственик на ....... ид. ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр. ........................., като по делото няма данни имотът да е прехвърлен на трето лице преди или по време на процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), а според чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги. Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени 2 имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства съдът счита, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот (право на собственост) през този период. В тази връзка следва да се цени на първо място представеното по делото писмо от ................... от което е видно, че ответникът е декларирал, че част от процесния недвижим имот е негова собственост. Писмото е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и се ползва с материална доказателствена сила по отношение удостовереното обстоятелство, а именно, че ответникът е декларирал имота като собствен в посочения период. На следващо място, по делото е представена и декларация по чл. 26 ЗМДТ от 16.05.1998г., от която се установява, че ответникът е декларирал, че е собственик на ..... идеална част от процесния имот, като собственик на останалата 1/2 идеална част е третото за спора лице. Самата данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданско-правни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, респективно по чл. 26 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот.

Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства, както и по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната.

Предвид обстоятелството, че декларацията е подадена и подписана лично от ответника по делото, съдът счита, че с нея са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, които се ползват с доказателствена сила срещу него.

Предвид изложеното, съдът цени посоченото деклариране на имота като извънсъдебно признание от страна на ответника за притежаване на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. В подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че постоянният и настоящият адрес на ответника са регистрирани на адреса на процесния имот, където същият е получавал съобщения и призовки по делото, като този адрес е посочен от него и в разписка, находяща се на л. .... от заповедното дело.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че от заключението на експертизата се установява, че партидата е открита и клиентския номер е заведен на името на ответника.

3

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ответникът е носител на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесното жилище, доколкото от приетите по делото документи не се установява друго съотношение между притежаваните от ответника и третото за спора лице идеални части. При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящият случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. Освен това по делото не се установява облигационното отношение да е възникнало само с ответника като единствен ползващ имота съсобственик, предвид липсата на представено по делото писмено споразумение между доставчика и потребителите съгласно изискванията на чл. 56, ал. 4 от ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г., респективно чл. 59, ал. 3 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.

В качеството на съсобственик ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за битови нужди с включените в него права и задължения, съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. , получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.

Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба 4

№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016г.), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода.