Решение № 226 от 25.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901607 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ХИДРОСТРОЙ СОФИЯ“ ЕООД, представлявано от адв. Б. С., срещу решение № 184 от 19.03.2024г. по в.т.д. № 231/2022г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1559 от 02.09.2019г., допълнено с определение № 5909 от 05.11.2019г., постановени по т.д. № 233/2018г. на СГС, ТО, VI-12 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над 100 000 лева до 550 765,93 лева по допълнително споразумение от 04.02.2013г., ведно със законната лихва от 02.02.2018г.

Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Излага доводи за необоснованост на извода на съда относно момента на настъпване на изискуемостта на процесните 1 вземания, като сочи, че не е съобразено изричното изискване както на сключеното между страните споразумение от 04.02.2013г., така и на изрично договорените с основния договор правила за приемане на извършените работи и документирането им. Поддържа, че този извод на въззивния съд не се подкрепя и от събраните по делото доказателства, като сочи, че съгласно тях изискуемостта на задължението по §1, ал.1, т.2 от допълнителното споразумение от 04.02.2013г. е настъпила най-рано на 07.02.2014г., който факт е признат от ответника в отговора на исковата молба, в представеното от него писмо изх. № 54/11.03.2014г. и в мотивите на решението от 03.07.2023г. по в.а.д. № 21/2018г. на АС при БТПП. Излага довод за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане доводите му във връзка с момента на възникване на изискуемостта на вземанията и на всички събрани по делото доказателства, в това число на събраното на основание чл.266, ал.2 ГПК от въззивния съд решение на АС при БТПП по в.а.д. № 21/2018г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен в цялост до пълния предявен размер, като му бъдат присъдени и направените разноски.

Ответникът „Строителен предприемачески холдинг“ ЕООД не представя отговор на касационната жалба.

С определение № 2329 от 22.07.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, като съобрази обективните и субективните й предели.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 22.05.2007г. страните са сключили договор за консорциум, който, от своя страна, е сключил на 30.12.2008г. с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) договор за външни дейности на Европейски съюз, финансирани от общия бюджет на ЕС, за реализация на проект „Закриване и рекултивация на осем стари сметища, Кърджали, България Мярка по програма ISPA 2003/BG/16/P/PE/019;

2 че със споразумение от 09.12.2008г. към договора за създаване на консорциум ответникът е възложил на ищеца изпълнението на СМР на стойност 2 784 809,35 евро без ДДС, като част от изпълнението на поръчката; че според двустранно подписани от страните протокол № 3.2./27.09.2012г. и протокол № 4/04.10.2012г., подписан от ответника на 06.11.2012г., за изпълнени и приети работи по договора за консорциум ищецът е изпълнил задължението си по договора на стойност 797 582,89 евро с ДДС и е издал фактура № 00003130/04.10.2012г. за 1 193 723,26 лева с ДДС и фактура № 00003160/06.11.2012г. за 366 213,29 лева с ДДС или в общ размер на 1 599 936,55 лева, която е левовата равностойност на 797 582,89 евро. Приел е, че със сключено между страните допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите от 04.02.2013г. изпълнителят „Хидрострой – София“ ЕООД се е задължил да превози на обекта в гр. Кърджали всички материали, фигуриращи като доставки в протоколи 3.2. и 4, които не са били доставени на обекта и се намирали в неговите складове. Намерил е за установено от двустранно подписан от страните приемо-предавателен протокол за доставка на стока/извършена услуга от 11.03.2013г., че са били доставени: дрениращ материал – 184 рула х 266 кв.м.= 48 944 кв.м. и геомембрана – 81 рула х 600 кв.м. = 48 600 кв.м., като страните са посочили, че количеството и качеството на стоката отговарят на изискванията на техническите спецификации и предварителните условия за качество и срок на доставка и са уговорили в §1, чл.3 от допълнителното споразумение, че след доставянето на изолационните материали на обекта в посоченото количество и съответно пригодност за влагане при изпълнение на предвидените в проекта видове работи възложителят ще заплати тяхната стойност, след приспадане на съответната удръжка от 10% за добро и срочно изпълнение. Взел е предвид, че според §1, ал.3, т.1 и т.2 първото плащане в размер на 281 602,15 евро с ДДС, представляващо 50 % от стойността на материалите, описани в констативния протокол, ще бъде заплатено от възложителя на изпълнителя след точно изпълнение от негова страна на половината от изолационния екран, закриващ старото сметище в Кърджали, и всички останали, включени в количественостойностната сметка работи в съответствие с актуализирания проект, а второто плащане в размер на 281 602,15 евро с ДДС, представляващо останалата половина от стойността на материалите, следва да се извърши след цялостното завършване на изолационния екран, закриващ старото сметище в 3

Кърджали, и всички останали, включени в количествено-стойностната сметка работи в съответствие с актуализирания проект. Съобразил е, че в §1, чл.4 от споразумението страните са уговорили изпълнението на гореописаните работи да се удостовери по реда на основния договор.

Въззивният съд е приел за безспорно, че изпълнението на СМР по полагането на половината изолационен екран е приключило на 05.06.2013г., както и че ответникът е отстранил ищеца от обекта, като му е връчил нотариална покана на 25.06.2013г. и последният е напуснал обекта на 28.06.2013г., а с договор от 01.07.2013г. ответникът е наел нов изпълнител за обекта. Въз основа на акт обр.10 от 19.12.2013г. за установяване състоянието на строежа, подписан от възложителя МОСВ, възложителя по ЗУТ – Община Кърджали, консултанта, провеждащ строителния надзор, проектанта и ответника, е приел за установено, че са били компрометирани приети и изпълнени СМР вследствие на свличане на част от земното покритие.

Въззивният е посочил, че със сключена между страните спогодба с нотариална заверка на подписите от 21.11.2013г., в чл.1 - чл.5, се уреждат задълженията на страните по §1, ал.3, т.1 от споразумение от 04.02.2013г., а в чл. 6 е предвидено страните да встъпят в преговори за сключване на споразумение по §1, ал.3, т.2 и ал.4 от споразумение от 04.02.2013г.

След като е обсъдил приетото по делото заключение на ССЕ, въззивният съд е приел, че остатъкът за доплащане по допълнителното споразумение е 281 602,15 евро с равностойност 550 765,93 лева, а общата стойност на доставения изолационен материал по протоколи 3.2 и 4 е 1 620 128,30 лева с ДДС, която е с равностойност 828 358,44 евро, като стойността на материалите, доставени с приемо-предавателен протокол от 11.03.2013г., е 563 240,30 евро.

Въззивният съд е посочил, че с решение №20/10.03.22г. по т.д. №48/21 на ВКС , ТК, ІІ отд. е обезсилено постановеното при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция решение за потвърждаване на първоинстанционното решение и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе повторно с решение по същество, отчитайки изхода по обуславящия спор за съществуването на вземане на ответника срещу ищеца, основано на отговорността на последния спрямо първия по раздел V, чл.8 от споразумението от 25.05.2009г. и § 4 на 4 допълнително споразумение от 04.02.2013г. за възстановяване на понесени от възложителя загуби в резултат на претенции на трета страна за начислена неустойка на ответника от основния възложител по договора за обществена поръчка в размер на 972 035,26 евро вследствие виновната забава на ищеца.

Посочил е, че според мотивите на решението на касационната инстанция изходът по този спор се явява от значение за изхода по настоящия спор предвид надлежно направеното и прието за съвместно разглеждане в исковото производство възражение за прихващане с горното насрещно вземане на ответника за сума по размер, надвишаваща размера на цялата исковата претенция, като вземането, предмет на възражението за прихващане, се основава на съдържанието на самите договорни отношения и тяхното изпълнение, предмет на спора по висящото исково производство пред АС на БТПП.

Въззивният съд е приел, че с решение от 03.07.23г. по арбитражно дело № 21/2018г. Арбитражният съд при Българската търговско - промишлена палата е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на „СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД сумите, подробно посочени в решението, осъдил е Министерство на околната среда и водите да заплати на „ХИДРОСТРОЙ-СОФИЯ“ ЕООД сумите, подробно посочени в решението, и е отхвърлил като неоснователно предявеното от Министерство на околната среда и водите против „СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД и „ХИДРОСТРОЙ-СОФИЯ ЕООД възражение за прихващане за сумата 972 035.26 евро, представляваща договорна неустойка за забава в завършването на работите по договор № EUROPEAID 124253/D/WKS/BG от 30.12.2008г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел обжалваното пред него първоинстанционно решение за правилно. Посочил е, че исковата претенция се основава на §1, ал.3, т.2 от допълнителното споразумение от 04.02.2013г., в което страните са уговорили условия, при които ще настъпи изискуемостта на вземането на ищеца от ответника за второто плащане от остатъчните 50% от стойността на материалите в размер на 281 602,15 евро с ДДС - след цялостно завършване на изолационния екран, закриващ старото сметище в Кърджали, и всички останали СМР в съответствие с проекта.

5

В обжалваното решение съдът е направил разграничението, че за разлика от уговорката в § 1, чл.3, т.1, където изрично е било предвидено, че първото плащане ще се извърши от възложителя към изпълнителя след точно изпълнение от негова страна на 50% от изолационния екран, при договарянето на второто плащане на остатъчните 50% от стойността на материалите в размер на 281 602,15 евро с ДДС страните са уговорили, че същото ще бъде извършено след цялостното завършване на изолационния екран. Приел е за безспорно, че изпълнението на СМР по полагането на половината изолационен екран е приключило на 05.06.2013г., когато ответникът е отстранил от обекта ищеца, като му е връчил нотариална покана на 25.06.2013г., и последният е напуснал обекта на 28.06.2013г. Посочил е, че с § 1, ал.4 от допълнителното споразумение от 04.02.2013г. страните по делото се съгласяват изпълнението на работите, описани в ал.3, т.1 и т.2, да се удостовери по реда на основния договор, сключен с МОСВ, приложимите договорни условия по ФИДИК, договора за консорциум, анексите и допълненията към него, като тези доказателствени документи, заедно с констативния протокол по ал.2, ще съставляват основанието за извършване на плащанията, посочени в ал.3, т.1 и 2. Изтъкнал е, че в исковата молба самият ищец подържа, че с акт обр.10 от 19.12.2013г., който е официален документ, се установява цялостното завършване на изолационния екран, закриващ старото сметище в Кърджали, и всички останали, включени в КСС работи, в съответствие с актуализирания проект и е посочил, че с цялостното изпълнение на изолационния екран възниква задължението на възложителя да изплати остатъка от стойността на доставените от ищеца като изпълнител и приети с констативен протокол от 11.03.2013г. материали, установено по размер в §1, чл.3, т.2 от допълнителното споразумение от 04.02.2013г.