Решение № 328 от 01.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Плевен, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500604 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 687/08.07.2021г. по гр.д. № 1470/2021г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ съдът

БЕЗОПАСНОСТ

ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА

И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО", с адрес на е осъдил ГЛАВНА управление гр. София, ул. „Пиротска" № 171 А, да заплати на Ц.П.И. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к."Сторгозия", бл.95, вх.Б, ет.4, ап.10, следните суми:

-сумата от 853,63лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 год. д о 10.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 26.02.2021г., до окончателното изплащане на сумата, и

1

-сумата от 91,77лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 26.02.2021г. датата на завеждане на исковата молба.

Отхвърлил претенцията за главница за периода от 11.07. 2020г. до 01.08.2020г., като неоснователна и недоказана.

Осъдил на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ

И

ЗАЩИТА

НА

НАСЕЛЕНИЕТО", с адрес на управление гр.София, ул. „Пиротска" № 171А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. от АК-Плевен, адрес: гр.Плевен, ул."Димитър Константинов", №23, ст.217, като процесуален представител на ищеца Ц.П.И., сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО", с адрес на управление гр. София, ул.

„Пиротска" № 171 А, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер 50.00 лв.

Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез Директора Н.С.Н. чрез юрк. С.Н.., в която се твърди, че решението е неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. Неправилно е приел, че за случая субсидиарно следва да се приложи НСРОЗ. За процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. твърдят, че са действали пет Наредби, втората и третата от които за времето по ИМ, за реда, за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР, издадени на основание ЗМВР и в които е липсвал текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент.

В продължение на тези разрешения твърдят, че е и последната редакция със ЗИДЗМВР обн. ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. на нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР, в която е създадено изречение трето, че нормалната продължителност на работното време през нощта е осем часа за всеки 24-часов период.

Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма.

Като представят писмено становище претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове , както и 2 присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за прекомерност досежно адвокатското възнаграждение на ищеца, ако установи платено такова.

Ответникът по въззивната жалба Ц.П.И. от гр.Плевен, ЕГН ********** в съдебно заседание пред ПлОС изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като му присъди разноските и да осъди въззивника да заплати на адвоката му възнаграждение за осъществената правна помощ по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:

Между страните няма спор, че ищецът Ц.П.И. е в служебно правоотношение за процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. с ответника и е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел въз основа на приложените от ответника доказателства - платежни бележки, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между 22.00ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през официални празници се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Независимо от това, ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., е посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода от 01.04.2019г. до 10.07.2020г. се изчисляват на 707.

При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получава общо 808.101 часа. Разликата от 101.101 часа не е платена, като възнаграждението за същите възлиза на 853.63лв. Размерът на мораторната лихва за забавено плащане на това възнаграждение, се изчислява на 91.77лв.

Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка основателността й, съдът намерил от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение 3 и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Намерил, че през процесния период е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016г (Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г и Решение № 16766 от 10.12.2019 г по адм. д. № 8601/2019 г на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г, в сила от 14.01.2020 г) и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г, издадени от

Министъра на вътрешните работи.

В предхождащия период са действали Наредба № 8121з407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Текстовете на чл.3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.

№ 5450/2016г .

На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019г. по адм. д. № 11077/2016г. и Решение № 16 766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.4 от 14 януари 2019г., в сила от 14.01.2020г. В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.

Липсата на такава норма, обаче според ПлРС не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл. 9 ал.2 е 4 предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения приел, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание за периода до 10.07.2020г.

Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.

140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба, независимо че е била за предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.

Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.