Решение № 56 от 23.04.2021, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 1094/2020
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 23.04.2021
- В сила
- 27.05.2021
- Състав
- ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Нова Загора , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20202220101094 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника му юрк.Р. И. И. против Д. К. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с.Караново, общ.Нова Загора, ул.„Искър” № 10, за установяване на вземане в размер на 3240.21 лева.
В исковата молба се посочва, че в изпълнение на разпореждане, постановено по ч.гр.д № 816/2020 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 02.12.2020 г. в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовата страна предявява настоящият установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу длъжника Д. К. Ч. в общ размер на 3240.21 лв., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението.
Процесуалният представител юрк.И. твърди, че вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните обстоятелства:
На 17.06.2015 г. бил сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № 5015390021, между страните - „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Д. К. Ч., като задължено лице по договора, а параметрите на сключения договор били:
Общо задължение по кредита: 1764.00 лв., включващо:
Сума за кредита: 1300.00 лв.;
1
Срок на кредита: 18 месеца;
Размер на вноската: 98.00 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР %): 49.90 %;
Годишен лихвен процент 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %
По избран пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1299.96 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 72.22 лв.;
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 3063.96 лв.;
Общ размер на вноска: 170.22 лв.;
Дата на погасяване: 13-ти ден от месеца;
Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/, които били неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Декларации т.А от ДПК/.
Посочва, че съгласно Декларации т.Г от ДПК на клиента бил предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр, като чрез него се давали разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати по кредита. Сочи, че още на този предварителен етап длъжника бил запознат с цената на кредита.
Поддържа, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 17.06.2015 г. превел парична сума в размер на 1300.00 лв. по посочената от длъжника Д. К. Ч. банкова сметка (документ за кредитен превод с абнкова референция 067029970023875 с дата 17.06.2015 г.).
Сочи, че от своя страна длъжника поел задължение по Договор за потребителски кредит № 5015390021, като го сключил за срок от 18 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 170.22 лв. и падежна дата всяко 13-то число на месеца.
На 04.01.2016 г. Д. К. Ч. подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 5015390021, като пожелала да бъдат отложени 3 погасителни вноски. На 15.01.2016 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Д. К. Ч. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 5015390021, с който страните се договорили да бъдат отложени 3 погасителни вноски № 5, 6 и 7, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от 2 сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от 18 на 21 броя.
Съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК № 5015390021, Д. К. Ч. дължала на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително определено в погасителния план в размер на 464.00 лв. Страните по ДПК се споразумявали договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Размерът на неизпълненото задължение за договорно възнаграждение бил в размер на 296.85 лв.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1299.96 лв., като длъжникът заплатил сума в размер на 290.51 лв. и оставали да бъдат заплатени още 1009.45 лв.
Разяснява се, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита, а опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля - дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към ДПК бил следният:
Кредиторът са задължава да предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на дата на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;
Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но не само Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова.“ Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях.“
Излага се подробно, че всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, 3 ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Така ответникът си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, както и че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той нямало да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а можел да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, можел да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си , че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности и услуги, които длъжника, а кредиторът се задължил да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не можели да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита, тъй като очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Ищцовата страна твърди, че има следното основание за вземането си:
Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил само 4 пълни погасителни вноски и една частична, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 5015390021, след изпадането му в забава, предвид обстоятелството, че падежът на последната погасителна вноска бил на дата 13.04.2017 г. за дружеството бил налице материален и правен интерес да претендира падежиралите неизплатени задължения по договора.
Твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от Д. К. Ч. задължение по ДПК № 5015390021 било в общ размер на 708.32 лв. С плащанията си длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер на 682.51 лв. Сумата от 25.84 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.”.
Претендираната законна лихва в размер на 858.76 лв. била начислена за периода от 13.04.2017 г. - датата на изтичане на погасителния план до 19.10.2020 г., като за периода 13.03-13.07.2020 г. не била начислявана законна лихва, съгласно разпоредбата на чл.6 от 4
ЗМДВИППП.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата Д. К. Ч. дължала на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ размер 3240.21 лв., включващ главница в размер на 1075.15 лв., договорно възнаграждение в размер на 296.85 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1009.45 лв., законна лихва в размер на 858.76 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 5015390021.
Поради гореизложеното, ищцовата страна счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представил на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат, чрез КЕ на кредитора. При изпълнение на всички изброени условия Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следвало да се отбележи също, че ако потребителят желаел, той можел да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, но ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което ищеца счита за показателно, относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Подчертава, че ответника се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора и към дадения момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Посочва се, че поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в Районен съд - гр. Нова Загора, а по него било образувано ч.гр.д. № 816/ 2020 г. След като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 02.12.2020 г.
Моли съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Д. К. Ч. в общ размер на 3240.21 лв., включващ главница в размер на 1075.15 лв., договорно възнаграждение в размер на 296.85 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1009.45 лв., законна лихва в размер на 858.76 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 5015390021, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.