Определение № 2897 от 06.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2897 гр. София, 06.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И.ка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002900304 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по три касационни жалби, подадени от „Явагест“ ЕООД, чрез назначения му особен представител, от В. Г. Я. и Г. Я. Я. и от С. Я. Я., чрез съответните им процесуални пълномощници, срещу решение № 337 от 09.10.2023 г. по в. т. д. № 141/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 418 от 15.12.2022 г., постановено по т. д. № 654/2021 г. на Пловдивски окръжен съд. С последното е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на „Явагест“ ЕООД, В. Г. Я., Г. Я. Я. и С. Я. Я., че И. Я. Я., действащ чрез своята майка и законен представител Е. И. С., е собственик на ¼ идеална част от 100 дружествени дяла в „Явагест“ ЕООД, придобити по силата на наследяване по закон от Янчо Г.ев Я., починал на 14.04.2021 г.

Касаторът „Явагест“ ЕООД счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Излага съображения в подкрепа на тезата си, че предявеният установителен иск е недопустим, предвид липсата на правен интерес у ищеца И. Я., поради наличие на осъдителния иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, с който малолетният наследник може да защити правата си. Твърди, че с предявения установителен иск целеният правен резултат не би могъл да бъде постигнат, тъй като ищецът разполага само с имуществени права, но не и с членствени такива в ответното дружество, а имущественото му право на вземане за равностойността на придобитите дружествени дялове по наследство не се оспорва. Излага несъгласие с извода на въззивния съд за основателност на предявения иск и неприложимост в случая на чл. 125, ал. 3 ТЗ, което аргументира с изложени 1 доводи, че е допустимо, когато наследниците на починалия едноличен собственик на капитала са няколко, дейността на дружеството да бъде продължена от всички, само от един наследник или от няколко от наследниците; след смъртта на едноличния собственик на капитала, ако наследниците продължат дейността и бъдат приети за съдружници с решение на общото събрание, те не заместват и не встъпват в членственото правоотношение на своя наследодател (няма правоприемство в членственото правоотношение); малолетният наследник не би могъл да поеме участие в капитала, тъй като не може да стане съдружник в дружеството, поради което обстоятелството, че пълнолетните наследници са поели участието в капитала на починалия си наследодател, не ощетява малолетния наследник, който не разполага с такава възможност, но запазва правото си на вземане на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. Моли за обезсилване на обжалваното въззивно решение, евентуално – за неговата отмяна и отхвърляне на предявената искова претенция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а именно: 1 . Приложим ли е чл. 125, ал. 3 ТЗ при ЕООД?; 2. Какви права има малолетен наследник при смърт на наследодателя му - едноличен собственик на капитала на ЕООД? и 3. Възможно ли е дейността на прекратено ЕООД поради смърт на едноличния му собственик да бъде продължена само от един наследник или от няколко от наследниците на едноличния собственик, а не от всички наследници?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 60117 от 28.10.2021 г. по т. д. № 1588/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 60160 от 11.02.2022 г. по т. д. № 1934/2020 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 1, решение № 60117 от 28.10.2021 г. по т. д. № 1588/2020 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 2 и решение № 20 от 12.07.2019 г. по т. д. № 1055/2018 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 3.

Освен по поставените въпроси, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на самостоятелните основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Вероятната недопустомост е обоснована с твърдяното произнасяне на съда по недопустим иск, предявен при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му – правен интерес у ищеца, а очевидната неправилност е аргументирана с наведени доводи, че приетото от въззивния съд противоречи на принципите на търговския оборот, води до невъзможност за съдебна защита и засяга способността на дружеството да осъществява стопанската си дейност.

В касационната жалба на В. Г. Я. и Г. Я. Я. се поддържат касационни 2 доводи за недопустимост, в условията на евентуалност – за неправилност на въззивното решение при наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Тези касатори също твърдят, че малолетният наследник на починалия едноличен собственик на капитала на „Явагест“ ЕООД няма правен интерес от предявяване на установителен иск да бъде признат за собственик на идеални части от дружествените дялове от капитала на дружеството.

Считат, че дори и да бъде уважен установителният иск, то в правната сфера на малолетния наследник няма да настъпят никакви промени, тъй като същият не може нито да стане съдружник, нито да прехвърли повече права от тези, които притежава, а именно имуществени такива, още повече, че те не са му и оспорени в качеството му на наследник. Твърдят, че към момента на открИ.е на наследството ищецът И. Я. е бил малолетен и с оглед разпоредбите на чл.

65, ал. 1 ТЗ не може да бъде член в дружество с ограничена отговорност и да е страна по членствени правоотношения със същото, което води до извод, че решението за продължаване на дейността по чл. 157, ал. 1 ТЗ може да бъде взето от останалите дееспособни наследници на починалия едноличен собственик на капитала, които отговарят на изискванията на чл. 65 ТЗ, и съответно само те могат да конституират органи на дружеството, което да продължи дейността си; малолетният наследник с оглед разпоредбата на чл.

129, ал. 1 ТЗ има единствено имуществени права до размера на квотата си от наследения дружествен дял, т. е. в патримониума му възниква единствено правото да получи равностойността на наследените дялове до размера на наследствените си права, като дружеството, което продължава да съществува в правния мир и след като наследниците са изразили желание да продължат дейността му, е единствено задължено по чл. 125, ал. 3 ТЗ да уреди имуществените отношения с малолетния наследник. Според касаторите въззивният съд не е направил разлика между дял и дружествен дял и не е съобразил, че малолетният наследник не притежава дялове от капитала на дружеството (дялово участие), тъй като няма възникнала съсобственост между него и другите наследници съгласно чл. 132 ТЗ, а притежава единствено дружествени дялове, като част от имуществото на дружеството, а разликата между тях е съществена. Молят за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, респ. – за неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Претендират присъждане на направените за производството разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1.

Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да извърши самостоятелна проверка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в изготвени от него мотиви на въззивния съдебен акт?; 2. Длъжен ли е съдът да базира своето 3 решение на цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност?; 3. Задължен ли е съдът да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?; 4 . Допустимо ли е завеждане на установителен иск от малолетен наследник за признаване на установено, че е собственик на ¼ идеални част от 100 дружествени дяла, при положение че същият е дал съгласие дружеството да продължи дейността си, но на основание чл. 65 ТЗ не може да стане съдружник, като в същото време разполага с осъдителен иск срещу дружеството по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ?; 5 . Отпада ли правният интерес на малолетен наследник за завеждане на установителен иск по чл. 124 ГПК за установяване, че е собственик на ¼ идеални части от 100 дружествени дяла, при положение че същият претендира само имуществени права и никой от останалите наследници не му ги оспорва?; 6. Налице ли е правен интерес за малолетния наследник да предяви установителен иск по чл. 124 ГПК, че е собственик на ¼ идеални части от 100 дружествени дяла и как при уважаването на иска това решение ще се отрази на правната му сфера, при положение че същият изначално не може да стане съдружник и никой не оспорва имуществените му права, т. е. правото му на вземане от дружеството?; 7 . Има ли правен интерес малолетен наследник да води установителен иск за това, че е собственик на съответни идеални части от дружествени дялове от имуществото на дружеството, принадлежали на неговия наследодател, при положение че малолетният наследник на основание чл. 65 ТЗ не може да стане съдружник, а имуществените му права не са оспорвани от останалите наследници, като са посочили, че отношенията с него следва да се уредят съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ?; 8. Налице ли са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 124 ГПК в случаите, когато искът е предявен от малолетен наследник за установяване на имуществените му права като наследник, а именно, че е собственик на ¼ идеална част от 100 дружествени дяла, при положение че същият не може да стане съдружник, както и че има само право на вземане от имуществото на дружеството, и при положение че никой от останалите наследници не оспорва имуществените му права и още повече, че разполага с осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ спрямо дружеството?; 9. По какъв начин уважаването на заведен от малолетния наследник установителен иск по чл.

124 ГПК, в посочения по-горе смисъл, предмет и предпоставки, отразени във въпроси №№ 4, 5, 6, 7 и 8, ще се отрази на правната му сфера, респективно на заявените за вписване в ТР промени по партидата на дружеството, касаещи продължаването на дейността на същото?; 10. При наследяване на дружествени дялове, като имуществено право, от няколко наследници, включително и от малолетен наследник, прилагат ли се правилата за наследяване – в режим на разделност за вземанията им, или всеки дружествен дял, като имуществено право, принадлежи на всички наследници в съответните им идеални части според правилото за наследяване?; 11. Какви 4 права придобива малолетен наследник при наследяване на принадлежащи на наследодателя му дялове и/или дружествени дялове и дали наследява реален брой от тях, пропорционален на наследствената му квота, или идеална част от всички тях?; 12. Следва ли малолетен наследник, който е поискал чрез законния си представител дейността на дружеството да продължи, да прехвърли на останалите наследници имуществените си права от наследени от него дружествени дялове, като имуществено право, чрез договор по реда на чл. 129 ТЗ, което прехвърляне да се поставя от закона като условие дейността на дружеството да продължи или прехвърлянето на имуществените му права е само правна възможност и ако няма прехвърляне може ли имуществените отношения с него да се уредят съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ?; 13. Необходимо ли е разпореждане (отстъпване, отказ, дарение, прехвърляне) с идеални части от дружествени дялове, като имуществено право, от малолетен наследник на останалите дееспособни наследниците, за да може дейността на дружеството да продължи, както и кои от наследниците могат и следва да изразят воля за продължаване дейността на ЕООД, и какъв е начинът на упражняване правата на малолетен наследник на починал съдружник в дружество (еднолично) с ограничена отговорност и може ли имуществените отношения с него да се уредят съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ?; 14. Задължително ли е малолетен наследник на собственика на еднолично търговско дружество да прехвърли чрез назначения му настойник дружествения дял на наследодателя си по реда на чл. 129 ТЗ и дали това е условие за продължаване дейността на дружеството с останалите наследници съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ?; 15. Какво е единственото признато от закона на малолетния наследник право по отношение притежаването на дялове по наследство от капитала на дружеството с ограничена отговорност, независимо дали наследява сам или с други лица?; 16. Как би се отразило постановено съдебно решение по установителен иск, с което се признава, че малолетният наследник е собственик на идеални части от дружествените дялове от имуществото на дружеството, на спряното регистърно производство, образувано по искане на останалите дееспособни наследници, изразили желание дейността на дружеството да продължи съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, в което спряно производство са заявени за вписване новите обстоятелства по партидата на дружеството, след като дееспособните наследници са конституирали органите на дружеството?; 17. Признават ли се на малолетния наследник и членствени права, при положение че бъде уважен заведен от него установителен иск, с който се иска от съда да бъде признат за собственик на ¼ идеална част от дружествените дялове на ООД (ЕООД)? и 18. Приложим ли е чл. 124 ГПК за завеждане на установителен иск за уреждане на имуществените отношения с малолетен наследник, когато се наследяват дялове на едноличен собственик в дружество с ограничена отговорност, при положение че същият има само имуществени права и разполага с осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ срещу дружеството и дали чл. 125, ал. 1, т. 1 и чл. 125, ал. 3 ТЗ са приложими и за ЕООД, във вр с чл. 65 ТЗ и чл. 157 ТЗ, когато има малолетен наследник и при 5 какви условия може да продължи дейността на дружеството по смисъла на чл.