Решение № 2102 от 10.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2102 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330204118 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Риск – 88“ ЕООД, ЕИК: 201712878, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Р.Т. против Наказателно постановление № 36-0000365 от 21.06.2022 г., издадено от Д.Р.С.

– ***, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Обн. ДВ бр. 108 от 19.11.2002 г., изм.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди да липсва точно описание на мястото на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при които е осъществено. Поддържа фактическото описание на деянието да не кореспондира с приложената от наказващия орган санкционна норма.

Взема становище деянието да е неправилно квалифицирано от правна страна.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. К. А., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 59817/22.07.2022 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с 1 материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението и авторството на деянието да са установени по категоричен начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Риск – 88“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 07.07.2022 г., установено от попълнената разписка, а жалбата е подадена чрез Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 19.07.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД извършвал международен превоз на товари по шосе срещу заплащане, за което притежавал лиценз на Общността за превоз на товари № 15437.

На 28.02.2019 г. между жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД като работодател и С.Н.Г., ЕГН: ********** като *** бил сключен трудов договор, с който последният бил назначен на длъжност „***“. *** Г. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, издадено му на *** и валидно до *** Той имал придобита правоспособност да управлява моторни превозни средства от следните категории: C, B, CE, M, AM, TKT, BE, B1, C1, C1E.

Водачът С.Н.Г. имал и издадено Удостоверение за психологическа годност за извършване на обществен превоз на пътници и товари със срок на валидност до ***.

На 10.02.2022 г. в гр. Пловдив жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД възложил на С.Н.Г. и последният извършил превоз на товари с товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** от категория „ N3“, вписан в списъка към лиценз на Общността № 15437 на „Риск – 88“ ЕООД.

Свидетелите Г. Д. Д. и Б. Е. И. – ***, участвали в извършването на комплексна проверка на транспортната дейност на жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД. В хода проверката и след направена на 27.05.2022 г. справка в единната информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ те установили, че към датата на извършения на 10.02.2022 г. превоз на товари с МПС с рег. № *** е бил изтекъл срокът на валидност на удостоверението за психологическа годност на *** С.Н.Г. . Информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ съдържала централизирана база данни за издадените удостоверения за психологическа годност.

На 31.05.2022 г. свид. Д. съставил Акт за установяване на 2 административно нарушение (АУАН) с бл. № 316397 против жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД, в присъствието на свид. И. и на управителя на дружеството. Препис от акта бил връчен на управителя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. Д. и Б. Е. И.. От показанията на свид. Д. се установява, че процесният АУАН е съставен във връзка с констатациите на двамата *** при извършвана комплексна проверка на дейността на жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД. Установяват се още датата на извършения превоз - 10.02.2022 г., и вида на транспортното средство – влекач. Свидетелят Д. изяснява, че при извършена справка в единната информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е констатирал, че към датата на осъществения превоз е бил изтекъл срокът на валидност на издаденото удостоверение за психологическа годност на водача. В показанията си свид. И. също поддържа констатациите по АУАН и потвърждава авторството на подписа си като свидетел при съставянето на акта. Съдът ползва с доверие показанията на двамата свидетели, които са проверени по делото и изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Показанията на свид. Д. са и изключително подробни.

От справка за нарушител/водач за С.Н.Г. (лист 14 от делото) се установява, че същият има издадено на *** СУМПС с № ***, валидно до *** и с придобити категории ***.

От справка за *** С.Н.Г. в Регистър на психологическите изследвания на водачите се изяснява, че същият има издадено удостоверение за психологическа годност с № ***(*) за водач в обществен превоз на пътници и товари, със срок на валидност до ***.

От справка за актуално състояние на трудови договори на работодателя „Риск – 88“ ЕООД се изяснява, че С.Н.Г. е нает на длъжност „***“, като трудовият договор с „Риск – 88“ ЕООД е сключен на дата 28.02.2019 г. и към изготвянето на справката на 27.05.2022 г. не е прекратен.

От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (лист 12 от делото) се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

3

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

От събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД като превозвач е допуснал на 10.02.2022 г. в гр. Пловдив да бъде извършен превоз на товари от *** С.Н.Г. с товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** от категория N3. Доказва се от обективна страна от извършената справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите, че към датата на така осъществения превоз на товари е бил изтекъл срокът на валидност на издаденото в полза на *** С.Н.Г. удостоверение за психологическа годност.

Същото е било валидно до ***., а превозът е извършен на 10.02.2022 г.

При правилно установена фактическа обстановка в наказателното постановление съдът намира, че административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което се явява основание за отмяна на НП.

Приетата за нарушена норма на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП гласи, че: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“.

Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 1 от ЗДвП: „ Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз.“.

Въз основа на делегацията по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.).

Съгласно действащата редакция към датата на деянието на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г.: „ При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност“. Това удостоверение (за психологическа годност) по силата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. /в приложимата й 4 редакция към датата на извършване на деянието - ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г./ е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 от Наредбата, в които удостоверението е валидно за срок една година.

Същевременно според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. Такъв е срокът на валидност и на издаденото на водача С.Н.Г.

СУМПС № ***. Условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, С1, D, D1 и Ттм е представянето на копие на удостоверение за психологическа годност. Същият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, а именно 5 години, е предвиден и в чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи.

Относима към процесния казус е и регламентацията, дадена в Директива 126/2006/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства, поради което същата следва да бъде съобразена. Така според параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО

„Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.“.