Определение № 456 от 25.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Варна, 24.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500327 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Ф.

Енерджи“ ООД, с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, насочена против определение № 747/05.06.2024 г. по т.д. № 296/24 г. на ВОС, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. В частната жалба се излага, че определението е неправилно, тъй като дадените от съда указания са неточни и като такива не могат да доведат до указаната последица - прекратяване на делото. Сочи се, че петитумът на исковата молба е за вземане в размер на 192 500 евро, дължимо за периода 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г., от които 17 500 евро за земята и 175 000 евро за ветрогенератора, т.е. за 5 години, като вземането за една година се получава като претенцията се раздели на 5, съответно за наема на земята и на ветрогенератора, чрез аритметично действие, което не се нуждае от уточняване. Излагат се твърдения, че претендираното неоснователно обогатяване е един факт, който не може да бъде разделян на периоди. В случая общият факт, от който произтича обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата, е осъществяваното без основание ползване на съоръженията от последната, т.е. спестяването на разходи, като спестените средства могат да бъдат определени на ден, на месец, на година или друг произволно избран период, който няма значение за главния факт – неоснователното обогатяване на ответника.

1

Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна А.

А. – Ф. от гр. Варна, с който жалбата е оспорена като неоснователна. В отговора са изложени доводи, че обжалваното определение не страда от пороци, които да доведат до неговата отмяна и ищецът е следвало да изложи мотивите си, инкорпорирани в частната жалба, като отговор на разпореждане № 2164/19.04.2024 г., като или поиска отмяна на цитираното разпореждане или уточняване на указанията, дадени от съда. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена в указания от съда срок, от страна с правен интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Исковото производство е образувано по иск на „Ф. Енерджи“ ООД, с.

Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, представлявано от Егон Хартмут Ф. – управител, срещу А. А. - Ф., гр.Варна, за осъждане на последната да заплати на „Ф. Енерджи“ ООД сумата от 50 000 евро – частичен иск от такъв с общ размер 192 500 евро, представляващи обезщетение за ползването без основание на недвижим имот, находящ се в с. Шойнвалде/ГФР и изградения в него ветрогенератор, дължимо за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г., от които 17 500 евро за земята и 175 000 евро за ветрогенератора.

Първоначално въведените в исковата молба твърдения могат да бъдат обобщени по следния начин: праводателят на ищцовото дружество – Егон Хартмут Ф. е собственик на недвижим имот, находящ се в Шойнвалде, ГФР.

Собственикът е изградил в имота си и е въвел в експлоатация съоръжение за производство на електрическа енергия от вятър (ветрогенератор), което е било присъединено към електропреносната мрежа. Земята и съоръжението се ползват от ответницата без основание, като същата не заплаща на собственика обезщетение за ползването. Липсва документ, с който да е бил договорен размер на наема за земята и съоръжението или с който да е било договорено безвъзмездното ползване на същите. Поради това ответницата дължи обезщетение за ползването, като в противен случай би се обогатила неоснователно. Съгласно обичая в ГФР за производството на електроенергия 2 ползвателите заплащат наем/аренда за земята (Pacht) и наем за самото съоръжение (Miete), като в случая пазарният наем за земята е 3 500 евро годишно, а този за съоръжението 35 000 евро годишно (съобразно уточнението, извършено с молба от 18.04.24г. в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 1624/22.03.2024г.). Поради това се твърди, че за ищеца е възникнало вземане за осъщественото без основание ползване в размер на 192 500 евро, дължимо за периода 01.03.2019г. до 01.03.2024г., от които 17 500 евро за земята и 175 000 евро за ветрогенератора, което вземане е прехвърлено от Егон Ф. на ищеца „Ф. Енерджи“ ООД с договор за цесия от 08.03.2024г., която не е съобщена на ответницата. С иска се претендира част от вземането в размер на 50 000 евро.

С цитираното разпореждане № 1624/22.03.2024г. съдът е дал възможност на ищеца да посочи и от всяка годишна претенция, как формира размера на частичния иск от 50 000 евро, както и да формулира надлежен петитум, съобразно уточненията. С молба от 18.04.2024г. ищецът не е изложил твърдения в тази насока.

С ново разпореждане № 2164/19.04.2024 г. съдът отново е оставил без движение производството по делото за отстраняване на нередовности на исковата молба като на ищеца е указано като съобрази, че предявява частичен иск, а посочената цена на пазарния наем, както за земята, така и за съоръжението е на годишна база, да посочи от всяка годишна претенция /отделно за земята и отделно за съоръжението, как формира размера на частичния иск от 50 000 евро и да формулира надлежен петитум, съобразно уточненията.

Ищецът не е депозирал молба в изпълнение на дадените с разпореждане № 2164/19.04.2024г. указания, поради което, на основание чл.129, ал.3 ГПК, съдът е приел, че страната не е отстранила нередовностите и исковата молба следва да бъде върната, а производството, образувано по нея, да бъде прекратено.

Настоящият състав на съда намира, че в случая не са били налице процесуалните предпоставки за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на 3 предвидените в чл.127 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. В случая, с депозиране на исковата и уточняващата молба от 18.04.2024 г. (в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 1624/22.03.2024г.), ищецът е уточнил претенцията си както по основание, така и по размер. Същият е посочил конкретните факти, въз основа на които основава исковата си претенция и е индивидуализирал претендираното право, като е посочил неговото съдържание.

Видно от първоначално предявената искова молба и направените уточнения с молбата от 18.04.2024г., ищецът „Ф. Енерджи“ ООД е предявил срещу ответницата А. А. – Ф. иск за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата от 50 000 евро, представляващи част от вземането за осъществяването без основание ползване на недвижим имот, находящ се в с.Шойнвалде/ГФР и изградения в него ветрогенератор, цялото в размер на 192 500 евро, дължимо за периода 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. (т.е. за 5 г.), от които 17 500 евро за земята и 175 000 евро за ветрогенератора. Пазарният наем за земята е посочен от ищеца в размер на 3 500 евро годишно, съответно 17 500 евро за претендирания петгодишен период, а този за ветрогенератора в размер на 35 000 евро годишно, респективно 175 000 евро за периода на претенцията. С оглед заявения период на исковата претенция (5г.) не е било налице основание за даване на указанията към ищеца, обективирани в разпореждане № 2164/19.04.2024 г., същият да посочи от всяка годишна претенция (отделно за земята и отделно за съоръжението) как формира размера на частичия иск от 50 000 евро. Размерът на заявените претенции отделно за земята и за съоръжението за исковия период от 5 г. е бил надлежно посочен от ищеца, като изчисляването на същия размер за посочения от първоинстанционния съд едногодишен период е въпрос на аритметични изчисления, извършването на които не обосновава оставянето на молбата без движение.

От друга страна, дори и да се приеме, че за първоинстанционния съд е останало неясно каква конкретна част от вземанията за обезщетение (отделно за земята и за съоръжението) се претендират със заявения частичен иск от 50 000 евро, то в този случай съдът е следвало да даде надлежни указания към ищеца в тази насока, съобразени със заявения от последния исков период и 4 размер на претенцията, а не с посочената в разпореждане № 2164/19.04.2024 г. годишна претенция. Формирането на размера на заявения частичен иск от всяка от претенциите (отделно за земята и за съоръжението) може да бъде изчислено и като се съобрази съотношението на двете претендирани суми една към друга за целия претендиран 5-годишен период – така, както се съотнася 17 500 към 175 000, такова следва да е съотношението и в рамките на частичната претенция от 50 000 евро на претенцията за обезщетение на земята, съответно на обезщетението за ветрогенератора.

В случая не са били дадени надлежни указания към ищеца, които да са останали неизпълнени, респективно не са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за прекратяване на исковото производство.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно посоченото по-горе.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 747/05.06.24г. по т.д. № 296/24г. на ОС-Варна И ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5