Решение № 116 от 13.12.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Костинброд, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20231850200301 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по жалба на „Ф.“ ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : с. Д. представлявано от Н.Б.С. – управител, чрез адв. Б. – Т. САК срещу наказателно постановление № Ю - 27 / 19.07.2023 г. на Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните” - С. област, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева на основание чл. 70 ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига / ЗУАХВ / за извършено административно нарушение на чл. 24 ал. 1 от ЗУАХВ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли съда да уважи подадената жалба и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник – адв. Б. – Т. - САК, която поддържа така депозираната жалба и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – Директорът на „Областна 1 дирекция по безопасност на храните” - С. област, чрез своя процесуален представител – гл. юрк. Ю. М. счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съдът да го потвърди.

Съдът, след като извърши проверка на атакуваното наказателно постановление и разгледа всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 16.05.2023 г. в обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Д. собственост на фирма „Ф.“ ООД, във връзка с издадено Предписание № 987 / 15.03.2023 г. се установило, че предписаните указания не са изпълнени : 1. Не е извършен текущ ремонт на хладилното съоръжение, на което е налице корозия, 2. Не е извършено почистване на обледеното хладилно съоръжение и 3. Не е представена потвърдителна бележка за предадени количества СЖП / странични животински продукти / - храни с изтекъл срок на годност. За нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ********** / 16.05.2023 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Административнонаказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 70 ал. 1 от ЗУАХВ на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите Е. И. Г. – актосъставител, З. М. Р. и Л. Г. И. - К., както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са противоречиви и се подкрепят от представените по делото доказателства.

Съдът намира, че представянето на Предписание № 987 / 15.03.2023 г.

2 издадено от надлежен орган в съдебно заседание не е пречка същото да се приобщи към доказателствения материал по делото и да бъде разгледано от съда.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Константна е съдебната практика, макар и формирана по приложението на чл.404, ал.1, т.1, вр. чл.405 КТ, че даването на задължителни предписания е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване. В относимата материалноправна материя, основание за това се съдържа в нормите на чл.31, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за храните (отм.), според които лицата, които произвеждат и търгуват с храни, са длъжни да изпълняват предписанията на компетентните органи и имат право да обжалват актовете на органите по този закон. С връчване на спорното Предписание № 987 от 15.03.2023 г. лицето е уведомено за основанието за издаването му и възможността при неизпълнение да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съдът счита, че Предписание № 987 от 15.03.2023 г. е влязъл в сила индивидуален административен акт, който с оглед принципа за правна сигурност следва да бъде изпълнен. Последващото му ревизиране, вкл. по повод осъществен съдебен контрол за законосъобразност на друг административен акт, е недопустимо. Ако жалбоподателят е смятал, че даденото предписание е неясно, пътят на неговата защита е бил чрез обжалването му. Съдът не може да приеме, че жалбоподателят е бил затруднен в правото си на защита, тъй като според Констативен протокол от 16.05.2023 г. на ОДБХ – С. област, съставен във връзка с изпълнение на спорното Предписание № 987 от 15.03.2023 г.

Правилно и обосновано в тази връзка административнонаказващият орган извежда аргументи от нормите на чл.138 от Регламент (ЕС) 2017/625, чл.25, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1 и чл.70, ал.1 и ал.2 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ). Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗУАВ "Агрохранителна верига" са всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и фуражи съгласно чл. 3, параграф 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002, както и производството и разпространението на растителен и животински репродуктивен материал, като се вземат предвид и всички 3 аспекти, които имат потенциално въздействие върху безопасността на храните и фуражите и се разглеждат като един непрекъснат процес. Елементи от веригата са и храните – пар.1, т.2, б.а от ДР на ЗУАВ, от което следва извод за приложението на нормативния акт към търговската дейност на наказаното лице. Като закон, за целите на който се прилагат определенията по Регламент (ЕС) 2017/625 (пар.2 от ЗУАВ), съдът приема за относими разпоредбите на визирания съюзен акт. Същият е приет с цел рационализиране и опростяване на общата законодателна рамка, като едновременно с това се преследва целта за по - добро регулиране, правилата, приложими по отношение на официалния контрол в конкретни области, следва да бъдат интегрирани в единна законодателна рамка относно официалния контрол. За тази цел Регламент (ЕО) № 882/2004 и други актове на Съюза, уреждащи понастоящем официалния контрол в конкретни области, следва да бъдат отменени и заменени с настоящия регламент (пар.19 и пар.20 от Преамбюла). По силата на пар.13 от Преамбюла на регламента законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се основава на принципа, че операторите носят отговорност на всички етапи на производството, преработката и разпространението в рамките на упражнявания от тях контрол за гарантиране на изпълнението на имащите отношение към тяхната дейност изисквания, установени от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, респ. отговорността за прилагане на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се носи от държавите членки, чиито компетентни органи извършват мониторинг и проверяват чрез организирането на официален контрол дали съответните изисквания на Съюза действително се спазват и привеждат в изпълнение (пар.15 от Преамбюла). Държавите членки следва да определят компетентни органи във всички области, които попадат в приложното поле на настоящия регламент. За извършването на официалния контрол с цел проверка на правилното прилагане на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и на другите официални дейности, възложени на органите на държавите членки от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, държавите членки следва да определят компетентни органи, които действат в обществен интерес, обезпечени са с ресурси, разполагат с подходящо оборудване и предоставят гаранции за безпристрастност и професионализъм. Компетентните органи следва да 4 гарантират качеството, последователността и ефективността на официалния контрол. Компетентните органи следва да извършват редовно официален контрол, въз основа на риска и с необходимата честота, във всички сектори и във връзка с всички оператори, дейности, животни и стоки, които са предмет на регулиране от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига. Съгласно чл.2 от Закона за БАБХ агенцията е компетентният държавен орган за осъществяване на официален контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз, регламентиращо изискванията към дейностите по чл. 3, ал. 1. Цитираните норми от Преамбюла на Регламента, както и следващите (пар.27-47) са ясно указание, че регламентът установява единна законодателна рамка относно организирането на официалния контрол с цел проверка на съответствието със законодателството на Съюза относно агрохранителната верига във всички области, което се потвърждава от неговия предмет, уреден в чл.1 от Регламент (ЕС) 2017/625. Според изричното правило на чл.138, пар.2 от Регламента мерките, които компетентните органи могат да предприемат при установено несъответствие, не са уредени изчерпателно. Същите са транспонирани в националното законодателство в различните хипотези на чл.24 от ЗУАВ.

Съгласно разпоредбата на Чл. 25. (1) Мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат със:

1. предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол - по чл. 138, параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (ЕС) 2017/625;

2. разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол - по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (ЕС) 2017/625;

3. заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7 или оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния нормативен акт по чл. 10 - 16 - по чл. 138, параграф 2, букви "е", "з", "й" и "к" от Регламент (ЕС) 2017/625.

(2) При отстраняване на нарушения, за които са приложени мерки по чл.

138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625, по чл. 24, ал. 2 и 4 и за които е издадено предписание за предотвратяване и отстраняване на вредните 5 последици от нарушението, контролният орган извършва проверка и изготвя писмен запис със становище за прекратяване на съответната мярка, копие от който се връчва срещу подпис на лицето, извършващо дейност по агрохранителната верига или на упълномощен от него представител. Мярката се отменя от по-горестоящия административен орган или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.

От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Осъществил е състав на нарушение по чл. 24 ал. 1 от ЗУАХВ, като не е изпълнил дадените му указания в Предписание № 987 от 15.03.2023 г. в определения срок.

Санкция за нарушение от този вид се налага на основание чл. 70 ал.1 ЗУАХВ, съгласно който : „ Който не изпълни мярка по чл. 23 или чл. 24, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение от 1500 до 2000 лв.“, наложена е глоба в минимален размер.

Съдът намира, че наказателно постановление № Ю – 27 / 19.07.2023 година издадено от директора на „Областна дирекция по безопасност на храните” - С. област, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 504 / 16.05.2023 г. е законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.