Решение № 2096 от 11.12.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Русе, 11.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-и състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа гражданско дело № 143/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис. 4 срещу В.Д.К., ЕГН **********,***, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД, за съществуването на следните вземания, които ищецът твърди, че са му прехвърлени по силата на Договор за цесия от 01.01.2018 г.: 1/ за сумата от 750 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за предоставяне на паричен заем № 3048693, сключен на 29.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 72,51 лв. – договорна лихва за периода от 16.10.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 02.04.2018 г. /падеж на последна вноска/; 3/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 339,04 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.10.2017 г. до 02.04.2018 г.; 4/ вземане по чл. 78 ЗЗД за сумата от 18 лв. – такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането;

5/ вземане по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 25,98 лв. за периода от 17.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението - 31.05. 2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. - датата на завеждането на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3670/2018 г. на Русенски районен съд до изплащане на вземането. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначения му особен представител адв. Д.П., като счита, че липсва активна легитимация на ищеца, поради ненадлежно съобщаване за цесията, съгл. чл. 99 ЗЗД. Оспорва клаузите в договора за потребителски кредит като нищожни в противоречие със закона и добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и неравноправни по см. на чл. 145, т. 5 и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като кредиторът не предоставил на потребителя предварително цялата информация по подписване на договора. Счита, че неустойката излиза извън присъщите й функции и цели неоснователно обогатяване. Поддържа, че с таксата разходи се прикрива една неустойка за забава, оспорва и претендираното юрисконсултско възнаграждение, като прекомерно.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска:

От приложеното по настоящото производство ч.гр.д.

№ 3670/2018 г. на Русенски районен съд, г.о., VII-и състав, се установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за следните вземания: 1/ за сумата от 750 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за предоставяне на паричен заем № 3048693, сключен на 29.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника;

2/ вземане по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 72,51 лв. – договорна лихва за периода от 16.10.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 02.04.2018 г. /падеж на последна вноска/; 3/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 339,04 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.10.2017 г. до 02.04.2018 г.; 4/ вземане по чл. 78 ЗЗД за сумата от 18 лв. – такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането; 5/ вземане по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 25,98 лв. за периода от 17.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението - 30.05.2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. датата на завеждането на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 3670/2018 г. на Русенски районен съд до изплащане на вземането. На основание чл. 415 ГПК след дадени указания на съда, ищецът предявява иск за установяване на своите вземания. Исковата молба е подадена в срок, поради което настоящото производство се явява допустимо.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Наведеният в отговора на исковата молба довод за липса на активна легитимация на ищеца, поради ненадлежно съобщаване за цесията, съгл. чл. 99 ЗЗД, съдът намира за неоснователен. Съгласно разпоредбите на чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД задължението да бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, тежи върху предишния кредитор /цедент/. До момента на уведомяването за извършеното прехвърляне на вземанията за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. От представените копия от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., индивидуален договор от 29.09.2017 г. и приложение 1 към последния е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД вземанията си към В.Д.К., произтичащи от договора за паричен заем № 3048693/29.09.2017 г. Като приложение към исковата молба са представени копие от пълномощно, от което е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да уведоми ответника В.Д.К. за извършеното прехвърляне на вземания, както и копие от потвърждение на цесията от страна на цедента. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е уведомен за цесията преди подаването на заявлението по чл.

410 ГПК и съответно преди образуването на настоящото производство. Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение на исковата молба на уведомително писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на назначения на В.Д.К. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д.П.. Следва да се посочи, че връчването на книжата по делото на ответника чрез особения му представител е надлежно и поражда свързаните с него правни последици – в този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС. С оглед на горното, съдът намира, че длъжникът е уведомен за цедирането на задълженията му и съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът за цесия е породил действие спрямо него.

Ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.

I. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за предоставяне на паричен заем № 3048693, сключен на 29.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника.

За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е необходимо наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 29.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Д.К. е сключен Договор за предоставяне на паричен заем № 3048693.

Съгласно чл. 3 от Договора, последният има силата на разписка. Като надлежно подписан от ответника, Договорът удостоверява предаването, съответно получаването на заемната цена от 750 лв. от заемодателя на заемателя.

От чл. 2, т. 5 от Договора се установява, че падежът за връщане на последната вноска по главницата е на 02.04.2018 г., който срок е изтекъл, съответно падежът е настъпил преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 31.05.2018 г.

Съгласно приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза, остатъкът от задължението на ответника по Договор за паричен заем № 3048693, сключен на 29.09.2017 г. между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.05.2018 г., възлиза на 750 лв.

На 16.07.2018 г. ответникът извършва превод по сметка на заемодателя за сумата от 130 лв., без посочване на конкретното парично задължение, което погасява с нея. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Доколкото страните не са уговорили помежду си реда за погасяване на задълженията и с оглед на обстоятелството, че длъжникът заемател не е конкретизирал кое задължение погасява с извършеното плащане, то следва да се приеме, че релевантна с оглед на настоящия случай е нормата на чл.

76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която погасява се най-напред най-обременителното задължение. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според която при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

По изложените съображения най-обременително измежду всички задължения на ответника заемател се явява това за сумата от 750 лв. – главница, представляваща вземане по чл.

79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за предоставяне на паричен заем. Последната, след извършеното на 16.07.2018 г. плащане от страна на ответника, в размер на 130 лв., възлиза на 620 лв. До този размер искът по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК следва да се уважи, като за разликата от 620 лв. до пълния претендиран размер от 750 лв. искът подлежи на отхвърляне.

Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 &nbsp ЗЗД за главницата в размер на 620 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.05.2018 г., до окончателното й изплащане.

Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1372aaf-4c34-4ae7-813c-b4b10e1f07a4