Решение № 20929 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20929 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20241110143067 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против Ф. А. П. и С. А. Ч. (поставена под пълно запрещение с решение № 8813/21.12.2015г. по гр.д. № 15338/2013г. по описа на СГС, с определен настойник – Ф. А. П.) положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно - при равни квоти от по 1/2 част, следните вземания: сумата от 1834.99лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 65, находящ се в гр.С*, аб.№ *, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 219.47лв. за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., сумата от 36.58лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6.98лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до 03.04.2024 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 29.04.2024 г. по ч.гр.д. № 22912/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, претендирани.

1

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за топлоснабден имот – ап. 65, находящ се в гр.С*, аб.

№ *, като за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителите, остойностена в размер на 1834.99лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 219.47лв. за периода от 15.09.2018 г. до 03.04.2024 г., както и била осъществена услугата дялово разпределение в периода 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., остойностена в размер на 36.58лв.главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 6.98лв. за периода 16.10.2021 г. до 03.04.2024 г. Твърди, че ответниците са собственици на процесния имот. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 17.04.2024 г., на 29.04.2024 г. по ч.гр.д. № 22912/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от ответниците са претендирани процесните суми при равни квоти.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ф. А. П. и С. А. Ч., представлявана от настойника Ф. А. П., в който оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Твърдят, че за част от процесния период настоящото производство е недопустимо, тъй като е налице постановено съдебно решение № 13921/15.07.2024г. по описа на СРС, 90 състав, с което е призната за недължима сумата от 2573.65лв. за периода м.02.2021 г. до м.12.2023г., поради което считат, че производството следва да бъде прекратено за вземания за периода от м.02.2021 г. до м.04.2023 г., при евентуалност, че е налице основание за спиране на делото. Оспорват исковете с възражение за липса на облигационно отношение между страните. Оспорват да са собственици на процесния имот и да имат качеството на клиенти на топлинна енергия, както и че да използвали доставяна топлинна енергия в имота. Оспорват размера на начислената топлинна енергия за процесния период след отразяване на изравнителни сметки, както и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за периода. Оспорват също и доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи, респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства относно начина на изчисляване на потребената топлинна енергия в имота, както и надлежното им поставяне в забава за главните вземания. Намират, че от 2 доказателствата по делото не се установявало сключване на договор от страна на ответниците и фирма за дялово разпределение. Като самостоятелно основание за недопустимост и едновременно за това за неоснователност на претенцията за цената на услугата дялово разпределение сочат обстоятелството, че вземането за нея е възникнало в патримониума на дружеството- топлинен счетоводител, като не са налице данни за прехвърлянето му в полза на топлофикационното дружество. Оспорват доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи, респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства. Правят евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност.

По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца – Техем сървисис ЕООД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 22912/2024г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е образувано по заявление от 17.04.2024г., въз основа на което е издадена заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 22912/2024г., по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено Ф. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *, и длъжникът С. А. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *, да заплатят разделно (при равни квоти от 1/2) на заявител ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите, както следва: 1834.99лв., главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.Со*, аб.№*, ведно със законна лихва за периода от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2024г. в размер на 219.47лв., както и главница за дялово разпределение в размер на 36.58лв. за периода от м.08.2021г. до м.04.2023г. (в заповедта е допусната ОФГ, доколкото в заявлението претенцията за дялово разпределение е описана за периода до 3 м.04.2023г., а в издадената заповед е до м.04.2024г.) г., ведно със законна лихва за периода от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.98лв. за периода от 16.10.2021г. до 03.04.2024г., както и държавна такса в размер на 41.96лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В срока по чл.414 ГПК са подадени възражения, поради което съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които е предявен настоящият иск.

Приет по делото е н.а. за прехвърляне на н.и. срещу гледане и издръжка от 23.11.1975г., съгласно който процесният недвижим имот е прехвърлен в полза на В* – П.а, която съгласно удостоверение за наследници от 12.12.2008г. се установява, че е починала на 26.11.2008г. и е оставила за наследници – ответниците Ф. А. П. (син) и С. А. П.а (дъщеря).

С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., приложени и към исковата молба.

По делото е приет договор от 26.08.2002г. между ЕС и ТЛП за извършване услугата топлинна счетоводство, протокол от ОС на ЕС за сключване на договор за извършване услугата топлинна счетоводство, както и Договор от 03.06.2020г. между ищеца и ТЛП за извършване услугата дялово разпределение. Приети са документи от ТЛП за дялово разпределение за процесния период, както и протоколи за неосигурен достъп.

По делото е прието и оспорено от ответниците заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот, остойностена на сумата от 2790,30лв. с ДДС след изравняване, като оспорването е с оглед установеното от вещото лице, че проверката на СТИ за 2020г. е направена със закъснение от 11м, което е нормативно нарушение, така и проверката за 2023г. е направена с 3м и 20дни закъснение, като вещото лице дава заключение, че с оглед последващите тестове на СТИ, за което е издадено заключение, че „съответства“, действащия през процесния период ОТ е бил годно СТИ.

Прието по делото е решение № 13921/15.07.2024г. по гр.д. № 8105/2024г.

4 по описа на СРС, 90 състав, влязло в сила на 27.08.2024г., с което е признато за установено по отрицателен установителен иск от Ф. А. П. срещу Топлофикация София ЕАД, че същият не дължи на Топлофикация София ЕАД следните суми – 2573.65лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.02.2021г. до м.12.2023г. за топлоснабдено жилище в гр.София, ж.к. Х*, кл.№ *.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Гр.д. № 8105/2024г. е образувано по искова молба с вх.№ 46741 / 13.02.2024, по което е поставено влязло в сила решение № 13921/15.07.2024г., с което е признато, че Ф. А. П. не дължи на Топлофикация София ЕАД следните суми – 2573.65лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.02.2021г. до м.12.2023г. за топлоснабдено жилище в гр.София, ж.к. Х*, кл.№ *. Предметът на процесното дело е главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за същия топлоснабден имот, ведно със законна лихва за периода от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2024г. в размер на 219.47лв., както и главница за дялово разпределение в размер на 36.58лв. за периода от м.08.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.98лв. за периода от 16.10.2021г. до 03.04.2024г. Следователно настоящото производство е недопустимо за главницата за топлинна енергия от м.02.2021г. до 30.04.2023г. в която част исковата молба следва да се върне по чл.130 ГПК, 5 съответно заповедта се обезсили в тази част спрямо Ф. А. П., като производството е допустимо за периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г.

По основателността на исковете:

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и в имота да е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на ответниците (в качеството на собственици), доставено количество топлинна енергия, поставяне в забава на ответника за претендираните задължения, както и по възражението за погасяване на сумите по давност.

От приетите по делото писмени доказателства (договор прехвърляне на н.и. срещу издръжка и гледане и удостоверение за наследници) съдът приема за доказано качеството потребител на топлинна енергия на ответниците при равни квоти. Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата и без да ги е приела изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 от Общите условя е прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня 6 на забавата.