Решение № 1330 от 11.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1330

***, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430102090 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. А. Н., чрез ***, против ***, с която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала длъжността ***. Твърди се, че поради придобито право на пенсия за навършена възраст и трудов стаж, въз основа на *** трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 17.07.2023г. Твърди се, че с приемане на *** е било предвидено увеличение на учителските заплати със задна дата- считано от 01.01.2023г. Твърди се, че на 10.08.2023г. е подписан и *** предвиждащ увеличение на заплатите на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал- съобразно с увеличението на МРЗ. Посочва се, че в чл. 27, ал.1 и ал.2 на Анекса изрично е записано, че страните по Колективния трудов договор се договарят увеличението на заплатите да бъде със задна дата, считано от 01.01.2023г.

Твърди се, че за периода 01.01.2023г.- 16.07.2023г., ищцата е работела на *** и е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ. Твърди се, че по силата на чл. 57 КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора. Посочва, че увеличението на заплатите се прави на основание поименно щатно разписание към 01.01.2023г, в което е фигурирала и тя, поради което, повишението от 15% на основната заплата би следвало да 1 важи и за нея. Твърди се, че ищцата е изпратила до ответника писмо от 26.09.2023г., с искане за изплащане, след преизчисляване, на обезщетения чл.224, ал.1 от КТ и по чл. 222, ал.3 от КТ, в съответствие с влезлия в сила Анекс №Д01-192/10.08.203г„ подписан към отрасловия КТД. Твърди се, че от страна на ответника има плащане на начислените обезщетения по издадената заповед за прекратяване на ТД по *** и *** Твърди се, че на ищцата не е изплатено дължимото увеличение на основната работна заплата, за периода от 01.01.2023г. до 17,07.2023г, в размера на от ***, за периода м. януари - м.юни, и в размер на *** за м. юли.2023г. Твърди се, че в полза на ищцата не е заплатено дължимото й увеличение в обезщетението по *** и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на ***. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимото трудово възнаграждение в увеличения му размер, както и на увеличението на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ, поради което дължи и обезщетение за забава, изчислено от 1-во число на месеца, следващ месеца на обнародване на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ, бр.75/01,09.2023г. 01.10.2023г, до датата на предявяване на ИМ- 15.04.2024, като дължимата лихва за забава върху всяко едно падежирало вземане е, както следва: върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.01.2023г. обезщетението за забава, в размер на 24,04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.02. 2023г.- обезщетението за забава в размер на 24,04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.03.2023г.- обезщетението за забава в размер на 24,04лв.; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.04 2023гобезщетението за забава в размер на 24,04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.05.2023г.- обезщетението за забава, в размер на 24,04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.06.2023г.- обезщетението за забава в размер на 24,21лв.; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.07.2023г.- обезщетението за забава в размер на 11,52лв; върху дължимото увеличение на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ- обезщетението за забава в размер 108,30лв.; върху дължимото увеличение на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетението за в размер на 266,33лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, както следва: 1. На основание чл.128, т.2, вр. чл. 59 2 от КТ, осъди ответника, да заплати на ищцата сумата от 2103,62лв, представляваща разликата между изплатеното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 17.07.2023г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ и трудовото възнаграждение за същия период, дължимо след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г., прието с *** за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023г., и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за забава, в размер на 155,93лв, за периода 01.10.2023г15.04.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. 2.

На основание чл.224, ал.1, вр. чл. 59 от КТ , да заплати сумата от 1460,87лв.обезщетение за неизползвани 81 дни платен годишен отпуск, представляваща разликата между изплатената сума, начислена в Заповед №РД-15569/14.07.2023г. за прекратяване на ТД и дължимата сума след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г. и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД , лихва за забава, в размер 108,30лв, за периода 01.10.2023г- 15.04.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. 3. На основание чл.222, ал.3, вр. чл. 59 от КТ, да заплати сумата от 3592,60лв.- обезщетение, представляваща разликата между реално изплатената сума, начислена в Заповед № РД-15569/14.07.2023г., в размер на 11 брутни заплати и дължимата сума, след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г., и на основание чл. 245, ал.2 от КТ, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, лихва за забава, в размер 266,33лв, за периода 01.10.2023- 15.04.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. 4. На основание чл.86 от ЗЗД, да заплати обезщетение за забава в плащането на обезщетения, както следва: -сума в размер на 202.41лв.- представляваща лихва за забава върху изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, в размер на 7212,73 лева, за периода от 31.08.2023г. /последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено/, до 15.11.2023г. вкл.

/денят предхождащ плащането/; -сума в размер на 702,58лв, представляваща лихва за забава върху изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 24715,46 лева, за периода от 31.08.2023г до 16.11.2023г. вкл. /денят 3 предхождащ плащането/.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ***, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че липсва законово основание за заплащане на претендираните от ищцата суми, като при прекратяване на трудовото правоотношение всички дължими и свързани с него суми са изплатени на ищцата в цялост. Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от ищцата искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 11.09.2024г, по реда на чл.214 от ГПК, е прието направеното изменение на размера на предявените искове, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава, както следва:

Предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 2103,62лв., предмет на иска с правно основание 128, т.2, вр. чл. 59 от КТ, е приет за разглеждане за сумата от 156,11лв., за периода 01.10.2023г. 15.04.2024г. включително. Предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 1460,87лв.- предмет на иска с правно основание чл. 224, ал.1, вр. чл. 59 от КТ, за 81 дни неизползван платен годишен отпуск, е приет за разглеждане за сумата от 108,79 лв., за периода 01.10.15.05.2024г.

Предявения иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 3592,60лв.- предмет на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ, е приет за разглеждане за сумата от 267,71лв., за периода 01.10.2023г.- 15.04.2024г. включително. Предявения иск за заплащане на лихва за забава върху изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 7212,73 лв., е приет за разглеждане за сумата от 202,52лв., за периода 31.08.2023-15.11.2023г.

Предявеният иск за заплащане на лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 24 715,46лв., по чл. 222, ал. 3 от КТ, е приет за разглеждане за сумата от 702,71лв., за периода от 31.08.2023г. - 16.11.2023г. Със същото протоколно определение, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на предявения иск, с правно основание чл. 224, ал. 1, вр. чл. 59 от КТ -за заплащане на обезщетение за неизползвани 81 дни платен годишен отпуск, представляваща разликата между изплатената сума, начислена в Заповед №РД-15-569/14.07.2023г. за прекратяване на ТД и дължимата сума, 4 след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г, като е приет за разглеждане, за сумата от 1460,19лв.

По делото няма спор между страните, а и се установява от представените доказателства, че ищцата М. А. Н. е заемала ***, въз основа на *** Безспорно е по делото също, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, въз основа на ***, на основание чл. 325, ал.1, т.10 от КТ- поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.07.2023г. Видно от съдържанието на представената Заповед, е разпоредено, в полза на ищцата да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224 от КТ, за 81 дни неизползван платен годишен отпуск, в размер на 8014,14лв. и по чл. 222, ал.3 от КТ- 11 БРЗ, в размер на 24715,46лв. Няма спор по делото, че тези обезщетения са изплатени в полза на ищцата.

По делото се установява също, видно от представената служебна бележка, издадена от ***, че ищцата М. Н., е била член на ***, в периода 01.07.2019-31.07.2023г.

По делото се установява също и факта на сключване на ***, на основание чл. 51б от КТ, между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в РБ, Сдружени е на директорите в средното образование в РБ, от една страна- като работодател и от друга ***, с***, като синдикати, от друга. Установява се също факта на сключване на *** към ***, въз основа на който е изменен чл. 27 от КТД, като се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г.; за старши учител и старши възпитател е посочена сума от 1763лв. Посочено е също- чл. 1, ал.3, т.2, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите МРЗ или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.

По делото се установява също, а след извършена служебна проверка от съда, че въз основа на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, oбн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в § 2 са приети изменения в Приложение №3, касаещо минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, дадени в табличен 5 вид. В заключителната разпорежда на Наредбата за изменение и допълнение изрично е посочено, че §2 от същата влиза в сила, считано от 01.01.2023г.

Установява се също, че Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г., е обнародван ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г.

По делото се установява също, че от страна на ищцата е изпратено заявление до ответника, връчено на 26.09.2023г. /входирано на 27.09.2023г/, с искане за преизчисление на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, в съответствие със сключеният Анекс към КТД. По делото се установява също, че до ищцата е изпратен отговор от страна на ответникаизх.№ РД-23-44/13.10.2023г, в който се отказва изплащането на сумите, като се посочва, че липсва юридическо основание за това.