Решение № 882 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20221100901537 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД вр.чл.160 ЗУТ и чл.86 от ЗЗД от „АБ“ АД ЕИК ******* срещу А.П. И. БУЛСТАТ *******

ИЩЕЦЪТ твърди, че е имал сключен договор с ответната страна от 29.11.2019г./Договор РД – 38-12/29.11.2019г./ за изпълнение на обществена поръчка – извършване на поддържане на републиканските пътища по обособени позиции на територията на ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН, стопанисвани от АПИ, обособена позиция № 5 – ОПУ Хасково. Твърди изпълнение на договора и неизпълнение задължението на ответната страна да заплати част от цената за извършената и приета със съответните 12 сертификати работа по 12 фактури, подробно посочени в исковата молба.

Осем от фактурите са със дата 30.11.2021г., а последните четири са издадени през май,юни,юли 2022г. Твърди плащане на половината цена по всяка от тях възлизаща в общ размер от 10 708 847.25 лева и оставащи задължения за плащане по всяка от тях на 50 % или общо дължима сума от 10 708 847.25 лв.

Претендира по всяка фактура по 10 000 лв., от неизплатената част от цената или общо сумата от 120 000 лв. Твърди и, че ответника е изпаднал в забава да изпълни това свое задължение, считано от изтичане на 30 дневен срок от издаване на всяка фактура, поради което претендира неустойка в размер на законната лихва в общ размер на 5 700.02 лв., както и законната лихва върху сумите по главницата от предявяване на иска до окончателното им заплащане. Претендира разноски.

ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковата молба. Твърди, че не е извършил плащанията предвид взето Решение от НС на Р България, с което изрично е предвидено да се извърши разплащане само на 50 процента от 1 задълженията на АПИ по тези договори. Изрично сочи , че преди и след предявяване на исковата молба е погасил задълженията си по всички процесни фактури. Намира, че не е бил в забава при плащанията именно поради Решението на НС и не дължи обезщетение за забава. Моли исковете да се отхвърлят изцяло.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :

По делото няма спор относно сключения между страните договор за поддръжка на пътища в Южен централен район , сключен след проведена обществена поръчка. Същия и условията по него се установяват от представеното по делото заверено копие на договора от 29.11.2019г. Не се спори, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и работата е била приета със съответните сертификати. Спорът въведен с исковата молба е относно неразплатената част от цената по 12 фактури, с частично предявени претенции и дължимото обезщетение за забава върху частичните претенции.

Няма спор между страните и това се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и представени от ответника писмени доказателства, че ответника се е издължил изцяло относно главниците по дванадесетте фактури преди и след завеждане на исковата молба.

Плащанията са извършени на следните дати : - 01.06.2022г., 27.05.2022г., 30.11.2022г., 23.12.2022г., 14.02.2023г. .

Доколкото исковата молба относно частичните претенции досежно главниците не е оттеглена, а ответника е погасил сумите, то исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни поради плащане в хода на процеса.

Основния оставащ спор е относно дължимото обезщетение за забава.

Ищецът го е наименовал неустойка, като съдът намира, че след като е посочил , че я претендира като обезщетение в размер на законната лихва за забава, под неустойка ищецът е имал в предвид обезщетение за забава, тъй като липсва договорно уговорена неустойка, като липсва и законово предвидена неустойка в тази хипотеза. Предвид на това съдът намира,че правното основание е чл.86 от ЗЗД и следва да преценява изпаднал ли е ответника в забава за заплащане на цената по всяка от фактурите и дължи ли обезщетение за това в размер на законната лихва.

По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като обективна и компетентна и която дава размера на лихвата в няколко варианта. Осем от процесните фактури са издадени с дата 30.11.2021г. . / № 20..2307, № 20..2310, №20..2308, №20..2315, №20..2312, № 20..2313, № 20..2316, №20..2317/, като окончателното плащане по тези вещото лице сочи, че е направено на 14.02.23г., като лихвата при частичните претенции по тях вещото лице е изчислило за периода 31.12.21г.

2 до 13.02.23г. , като лихва върху всяка от главниците от по 10 000 лв. частична претенция е в размер на 1156.25 лв., като общата сума на лихвата за осемте фактури е в размер на 9 250 лв.. В договора е предвиден 30 дневен срок след издаването им за извършване на плащане. По останалите четири фактури погашенията са както следва : ф.№ 40..2038 издадена на 30.05.2022г., погасена на 14.02.23г. с лихва 708.33 лв. ф.№ 20..2454 издадена на 15.06.22г., и Ф.№ 20..2455 издадена на 15.06.2022г. и лихви за периода 16.07.22г. до 22.12.22г., когато е издължено или 444.44 лв. или 888.88 лв. и ф.№10..4319 издадена на 06.07.2022г. с период на лихвата 07.08.22г. и 27.09.22г.-144.44 лв.

Общия размер на лихвата от момента на изискуемостта до момента на издължаването възлиза в размер на 10 991.65 лв.

В договора – чл.6,ал.3 е предвиден 30 дневен срок след издаването им за извършване на плащане, като съдът приема за относим този период и начин на изчисление на вещото лице. Същият е относим и с оглед извършените погашения в хода на процеса.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Между страните се установи по безспорен начин наличие на договорно правоотношение по договор за поддръжка на пътна И.. Безспорно се установи погасяване на задълженията на ответната страна – А.П. И., но със закъснение малко преди и след предявяване на исковите претенции. Доколкото искът за главниците се явява погасен чрез плащане същият следва да бъде отхвърлен.

Остават спорни акцесорните претенции за обезщетение за забава плащането по 12-те фактури. Ответника прави възражение, че не е налице забава, тъй като е бил в обективна невъзможност да заплати предвид наличие на Решение на НС от 20.04.2022г., с което е било позволено да се заплати само половината от сумите, представляващи цената по поддръжката. Съдът намира това възражение за частично основателно. Народното събрание е в правото си, дадено му от Конституцията на НС да регулира обществените отношения чрез приемане на закони и решения. Решенията, както и законите, след приемането им и публикуване в ДВк са задължителни за техните адресати. С конкретното Решение е указано изплащане само на половината от цената за извършената работа като изграждане и ремонти по пътната И..

АПИ, като бюджетно учреждение е обвързано от това Решение и е длъжно да го спазва от момента на влизането му в сила. Същото обаче има действие от датата на публикуването му в ДВк. По първите осем фактури издадени на 30.11.21г. ответника е изпаднал в забава да изпълни задължението си за плащане считано от 1.12.2021г.,. Към този момент не е било прието решението на НС за спиране на част от плащанията и ответника изпада в забава на общо основание. Същия е могъл и е следвало да плати многократно 3 до въвеждане на ограниченията за плащане, поради което съдът намира, че за плащанията по тези фактури ответника е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва или размера установен от заключението и посочен по-горе от 9 250 лв.. Тази сума включва, както мораторната лихва от момента на забавата 1.12.21г. до предявяване на исковата молба , така й законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане 30.02.2023г. Последната следва да се присъди в установения от експертизата размер, доколкото издължаването е станало в хода на процеса.

По отношение плащанията на останалите четири фактури съдът намира, че ответника не е в забава. Вземанията по същите стават изискуеми през м.юни, юли, август 2022г., когато с Решението на НС от 20.04.2022г. е въведено ограничение за плащанията извършвани от страна на АПИ.

Решението е обявено за противоконституционно с Решение № 15 на КС на Р България от 28.11.2022г. ,публикувано в ДВ бр.97 от 6.12.2022г.. Макар и невалидно от датата на приемането му, съгласно Решение № 3 от 28.04.20г. по КД № 5 от 2019г., настоящия състав намира, че това Решение на Народното събрание на Р България е задължително за своите адресати на осн.чл.86, ал.2 от Конституцията на РБългария и до момента на публикуване на Решението № 15 на Конституцията на Р България. Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Р България акта обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд което става 3 дни след публикуване в ДВк, което публикуване е станало на 6.12.2022г.. Следователно Решението на НС следва да се прилага до 9.12.22г. и считано от 10.12.22г. то е неприложимо. Следователно по фактурите издадени след решението на НС от 20.04.22г. задължението за плащане на част от цената за АПИ, което е бюджетно учреждение, е отпаднало, и е възстановено за напред, считано от 10.12.2022г., от когато започва да тече 30 дневния срок, в който АПИ е извършил и плащането по тези фактури. След като АПИ, директен адресат на решението на НС, въз основа на него няма задължение да извърши плащанията, то ответникът не би могло да изпадне в забава по отношение на тези плащания. Следва извода, че сумата от 1033.32 лв. мораторна и закона лихва не се дължат за забава плащанията по тези 4 – ри процесни фактури, тъй като периода на забава влиза в рамките на действие на решението на НС т.е. не е налице забава от страна на ответника.

Последиците от по-късното плащане спрямо ищеца, следва да се уредят от субекта издал противоконституционното решение – Народното събрание.

Искът за обезщетение за забава в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на разноските – доколкото исковите претенции са погасени в хода на процеса и ответника се явява причина завеждане на исковете, то на ищеца се следват разноските съобразно уважените претенции за главница и лихви, а на ответната страна се следват съобразно отхвърлената част от претенциите. Разноските на ищеца са в размер на 15 506 лв., като от тях се следва 98 % , или 15 196 лв.. На ответника разноските са 1100 лв./ 800 4 лв. възнаграждение вещо лице и 300 лв. юр-възнаграждение / и от тях му се следва 0.2 % или сумата от 22 лв.. След прихващане на насрещните вземания за разноски ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски за настоящото съдебно производство в размер на 15 174 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „АБ“ АД ЕИК ******* , гр. Хасково, бул.******* срещу А.П. И. ЕИК по БУЛСТАТ ******* , гр.София, бул.******* за заплащане на сумата общо от 120 000 лв. или по 10 000 лв. по 12 фактури - № 20..2307, № 20..2310, №20..2308, №20..2315, №20..2312, № 20..2313, № 20..2316, №20..2317, всички издадени на 30.11.2021г. , ф.№ 40..2038 издадена на 30.05.2022г., ф.№ 20..2454 издадена на 15.06.22г., и Ф.№ 20..2455 издадена на 15.06.2022г. и ф.

№10..4319 издадена на 06.07.2022г., като погасени чрез плащане в хода на съдебния процес.

ОСЪЖДА А.П. И. ЕИК по БУЛСТАТ ******* , гр.София, бул.******* да заплати на „АБ“ АД ЕИК ******* , гр. Хасково, бул.******* сумата от 9 250 лева / девет хиляди двеста и петдесет лева / обезщетение за забава за периода 1.12.2021г. – 13.02.2023г. върху заплащане на частичните главници от 80 000 лв. по фактури № 20..2307, № 20..2310, №20..2308, №20..2315, №20..2312, № 20..2313, № 20..2316, №20..2317, всички издадени на 30.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер или за сумата от 1033.32лв. обезщетение за забава върху ф.№ 40..2038 от 30.05.2022г., ф.№ 20..2454 от 15.06.22г., и Ф.№ 20..2455 от 15.06.2022г. и ф.