Решение № 1042 от 01.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500701 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе превид следното:

С решение № 6402 от 21.11.2024г.,постановено по гр.д.№ 693/2024г. по описа на СГС Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. И. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 14000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда от 09.06.2022г. по НОХД №5921/2021г. по описа на Софийски районен съд, 93 състав, влязла в сила на 25.06.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2022г. до окончателното й изплащане.

Претенцията е отхвърлена до пълния й предявен размер от 100 000лв.

На ищеца са присъдени и разноски съобразно уважената част от иска.

Против така постановеното решение са подадени жалби от страните по делото.

Ищецът в първоинстанционното производство обжалва решението в отхвърлителната му част, като моли същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи предявеният иск изцяло.

Излага доводи за необоснованост на съдебния акт в атакуваната му части за допуснати нарушения на материалния закон.

Счита за неправилни мотивите на съда, че част от продължителността на производството се дължи на невъзможността да бъде открит подсъдимият М. Д. и на 1 исканията на самия ищец за разпит на многобройни свидетели, като подчертава, че именно посочените доказателства са способствали за това А. да бъде оправдан. Подържа, че именно Прокуратурата е отговорна за нарушаване на разумния срок на наказателното производство.

На следващо място се правят оплаквания, че съдът неправилно е възприел осъждането от 11.07.2011г. като факт, който допринася за по-нисък интензитет на търпените от И. А. вреди във връзка с това наказателно производство, както и че оправдателните присъди на СРС са допринесли за по-нисък интензитет на страданията. Изразява се несъгласие и с приетото от съда, че показанията на свидетеля не са годни да установят влошаване на здравословното му състояние и нежеланието му да участва в обществения живот, да помага на семейството си и отчуждаването от близките му.

Счита, че опреденото от СГС обезщетение за нарушение на изискването за разумен срок е силно занижено- 4000лв., както и това за незаконно повдигнато обвинение.

Съдът не е взел предвид установените от разпитаните по делото свидетели обстоятелства, а именно – настъпилата промяна в негативна посока в живота на ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение и воденето на наказателно производство по отношение на него, продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на тази жалба.

Ответната в производството страна обжалва решението в осъдителната му част.

В жалбата се поддържа, че решението е порочно в частта относно несправедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Страната счита, че пред първоинстанционният съд не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това били основни елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд отбелязал какви фактически положения са установени, но не ги свързал с направените правни изводи. Не били обсъдени поотделно и конкретно обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Излагат се доводи по отношение на всяко едно от тези обстоятелства като е изразено становището на страната, че установеното в производството не предполага такъв размер на обезщетението, а многократно по-нисък.

Позовава се на разясненията , дадени с ТР №1 /27.11.2023г. по т.д.№1/2022г. на ОСГК на ВКС съгласно което, за да се приеме, че с иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл.6,§1 от ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ като следва да посочи и каква част от обезщетението е за неразумния срок на производството. В същото време, не било съобразено, че обезщетение за неразумен срок на производството може да се присъди само ако е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по Глава трета „а“ от 2

ЗСВ,по която няма постигнато споразумение.

Поддържа се също, че е нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД.

Ищецът е подал отговор на депозираната от Прокуратурата на Република България въззивна жалба, с който я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 , пр.първо от ЗОДОВ като се иска да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и воденето против него на наказателен процес.

Сочи се, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.128,ал.1, т.7, вр. чл.20, ал.2 от НК. По пр.пр. № 2795/2009 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 193/2009 г., по описа на 09 РУ- СДВР, му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, след което била изменена в „парична гаранция“.

На 30.10.2009г. било издадено прокурорско постановление, с което частично е прекратил наказателното производство по досъдебното производство в частта му срещу ищеца. Частичното прекратяване било обжалвано от пострадалия С. Б.. В резултат на обжалването постановлението било отменено и делото - върнато за събиране на още доказателства.

След извършване на нови процесуално-следствени действия в продължилото досъдебно производство, на основание чл. 46, ал. 1, вр. чл. 246, ал. 1 НПК, СРП е внесла срещу ищеца обвинителен акт, по който е образувано НОХД №15595 / 2011г., по описа на СРС, 23 състав. С разпореждане на съдията-докладчик делото е върнато за отстраняване на съществени нарушения от СРП. След изпълнение на тези указания било образувано ново НОХД №8874/2012 г. по описа на СРС, 23 състав. С присъда от 21.05.2018 г. съдът признал И. А. за невиновен по повдигнатото обвинение. На 22.05.2018 г. СРП е внесла протест срещу присъдата, като по него е било образувано ВНОХД № 3264/2020 г., по описа на СГС, XVIIти въззивен състав. С Решение от 30.03.2021 г. СГС е отменил изцяло оправдателната присъда, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Образувано е ново НОХД №5921/2021 г., по описа на СРС, 93 състав, по което е постановена присъда на 09.06.2022 г., влязла в сила на 25.06.2022 г., с която И. А. отново е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Ищецът поддържа, че в резултат на тези действия на правозащитните органи е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда за деяние, което не е извършил, изгубил вяра в обществото от несправедлИ. повдигнатото срещу него обвинение. Опасявал се от възможното му 3 признаване за виновен и постановяване спрямо него на високо по размер ефективно наказание „лишаване от свобода” и наказание „глоба”. Твърди, че е бил силно обезпокоен от трудностите, които съпругата му и децата му биха могли да изпитат вследствие на осъждането му. Търпял вреди от продължилото много дълго време „задържане под стража“ и последващата мярка за неотклонение „парична гаранция“. Заради незаконното задържане бил принуден да съжителства с лица и при условия, които са му причинили психически травми. Преживял силен стрес, който продължавал и към момента на подаване на исковата молба. Имал смущения в съня, чувствал се нервен и отчаян, станал обект на отчуждение и презрение от познатите си, затворил се в себе си, станал тъжен и умислен, изпитвал вътрешно напрежение, срам. Пострадали доброто му име и авторитетът му.

Поддържа се също, че дългият период, в който е продължило наказателното производство, протИ.речи на изискването за разглеждане на производство в разумен срок, съобразно чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 22 НПК.

Прокуратурата на Република България е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата.

Изразява се становище, че липсват доказателства за твърдените неимуществени вреди, техният размер и връзката им с повдигнатото обвинение.

Оспорва се и твърдението, че наказателното производство е надхвърлило разумния срок за бърз и справедлив процес. При извършването на преценката дали тези твърдения отговарят на истината съдът следвало да вземе предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители и др.

При условията на евентуалност претенцията за неимуществени вреди е оспорена по размер.

Към настоящото производство е приложено НОХД № 5921/2021г. по описа на СРС, НО 93 състав. От съдържащите се в него документи се установява, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на 20.01.2009г., като същата е заменена с „парична гаранция“ на 23.03.2009г., т.е. А. е бил задържан за период от 2 месеца и 2 дни във връзка с това производство.

В същото време от приложената към отговора на исковата молба справка за съдимост на И. А. се установява, че той е бил осъждан, както следва:

С решение от 08.11.2006г., постановено по НАХД № 12104/2006г. на СРС, за престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК, във вр. с чл.78А, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „глоба“.

С определение, в сила от 18.04.2008 г. по НОХД №И-1248/2008г. на СРС, на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, и на основание чл. 339, ал. 1, пред. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, на основание чл. 144, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, от НК, и на основание чл. 23, ал. 1 от НК, му е наложено едно общо най-тежко наказание „пробация“, което включва „задължителна регистрация по 4 настоящ адрес“ за срок от 2 години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно за период от 1 година, като е реабилитиран от 28.12.2023 г.

С Решение № 248/11.07.2011 г., в сила от 11.07.2011 г., постановена по НД № 1097/20011 г., на ВКС, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

Установява се, че по това производство на подсъдимия е била взета мярка „задържане под стража“, считано от 14.10.2010г. до влизане в сила на присъдата, т.е 11.07.2011г. В последствие, с определение на СГС, влязло в сила на 08.06.2012г. А. е условно предсрочно освободен за 1 година, 1 месец и 15 дни.

Реабилитиран е от 28.12.2023 г.

Във връзка с наказателното производство, от което се претендират вреди е необходимо да се отбележи,че обстоятелствата относно правните квалификации на обвиненията, повдигането на същите, обстоятелството, че е бил задържан под стража за посочения в исковата молба период, както и развитието на самото наказателно производство по отношение на ищеца не са спорни между страните в настоящото въззивно производство.

Поради това не се налага настоящата инстанция да обсъжда всички доказателства, които се съдържат в посоченото по-горе НОХД, приложено към настоящото производство.

Спорно е какви неимуществени вреди е претърпял ищеца и причинната връзка между тях и повдигнатото незаконно обвинение, дали производството е приключило в разумен срок, както и какъв е справедливият размер на обезщетението, което адекватно ще репарира неимуществените вреди.

Разпечатката съдържа 49 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1339c0b-56b8-417c-80e2-86aba6328901