Определение № 451 от 06.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. София, 02.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20231800500303 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. П. С., срещу определение № 177 от 31.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1171/2021 г. по описа на РС – гр.

Самоков, с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено постановеното по делото прекратително определение от 16.08.2023г., като жалбоподателят е бил осъден да заплати на насрещната страна М. С. В. разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнагарждение.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно. Описва хронологията на отношенията между страните по делото. Сочи, че е упражнил своето право на иск, тъй като единствено по този начин е можел да защити правата си, а към онзи момент не е съществувал и не е бил възможен друг ред и друг вид защита. Изразява принципно становище, че, след прекратяването на производството поради предприето от него оттегляне на иска, безспорно ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК. От друга страна, обаче, поддържа, че, когато оттеглянето е породено от факти, настъпили след предявяването на иска, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, а на последния не се дължат разноски от страна на ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. Според жалбоподателя, в тези случаи съдът трябва да изследва, дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска, и да приложи по аналогия разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПK. Счита, че в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ответника, който е станал причина за предявяване на иска.

По отношение на конкретния казус, жалбоподателят твърди, че именно с поведението си ответницата е станала причина за образуване на делото, а оттеглянето на иска е породено от факти, настъпили след предявяването на същия – изтичане на срока на договора за наем, което само по себе си води до безпредметност на делото. Оттук прави извод, че тези обстоятелства обуславят поведение на ответницата, което е довело до оттеглянето на иска, но тя е станала причина за предявяването му, поради което ищецът не следва да й дължи разноски.

1

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала такъв, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение.

Подчертава, че жалбоподателят е бил ищец по делото, а насрещната страна е получила препис от исковата молба и е ангажирала адвокат, който е представил отговор с приложени доказателства за извършените разноски. Така ангажираният процесуален представител участвал в открито съдебно заседание на 12.07.2022г., в което е поддържал подадения отговор. Впоследствие ищецът оттеглил иска си и поискал прекратяване на производството. При тези данни, ответницата по жалба счита, че казусът следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, като при прекратяване на производството разноските са в тежест на ищеца. Счита за ирелевантно, дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. Намира, че тези разноски винаги се дължат, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор, като достатъчно условие за това е, разходите да са направени след получаване на препис от исковата молба с указание по чл. 131 от ГПК и подаване на отговор преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото. Моли съда да остави частната жалба без уважение. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1171/2021г. на Самоковския районен съд е било образувано в резултат от отделяне в самостоятелно производство на предявения от Г. С. срещу М. В. насрещен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, вр. чл. 229, ал. 3 от ЗЗД.

На 25.01.2022г. съдът е постановил разпореждане по чл. 131 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответницата навежда доводи за недопустимост на иска и отправя искане до съда, да не допусне до разглеждане на насрещния иск, както и да й присъди разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание по делото, проведено на 12.07.2022г., съдът не е дал ход на делото, а е оставил исковата молба без движение на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности.

С молба, депозирана в последния ден от предоставения от съда срок, ищецът е заявил, че оттегля иска си и моли съда да прекрати производството по делото.

С Определение № 321/16.08.2023г. Самоковският районен съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска.

Впоследствие, с обжалваното в настоящото производство Определение № 177/31.03.2023г., съдът е допълнил горното определение, като е осъдил ищеца Г.

С. да заплати на ответницата М. В. разноски в производството в размер на 500 лв.

– адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването й в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Освен факта на прекратяването, законодателят не е предвидил допълнителни условия за възникване на това право. (Изменението на 2 разпоредбата, предвиждащо специфично разрешение в хипотеза на постигнато между страните споразумение, е в сила от 01.07.2024г., поради което е неприложимо към настоящия казус.) Достатъчно е, ответникът да е направил разноски, чието присъждане надлежно е поискал. Поради това съдът намира, че, във всички случаи на прекратяване на делото след като ответникът е направил разноски по него, има основание за присъждането им в полза на последния и в тежест на ищеца – независимо от основанията за прекратяване и от специфичните особености в отношенията между страните.

Неоснователно жалбоподателят счита, че в случая следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради следните съображения:

Основание за правоприлагане по аналогия има в случай на законодателна празнота. Такава не е налице по настоящия казус, с оглед съществуването на изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК, цитирана по- горе.

За може една нормативна разпоредба, предвидена за регулиране на определен кръг обществени отношения, да се приложи по аналогия към друг кръг обществени отношения, е необходимо, двете групи обществени отношения да са достатъчно сходни по съществените си признаци. В случая такова сходство не е налице. С разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се въвежда изключение от разпределяне на отговорността за разноски по ал. 1 при положителен изход на делото за ищеца. В случай на прекратяване на производството, обаче, е дефинитивно невъзможно да се стигне до положителен изход на делото за ищеца, което означава, че между двете хипотези не съществува необходимата степен на близост, която би позволила прилагане на нормативното регулиране на едната от тях по аналогия за другата.

Съгласно точната формулировка на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за прилагане на диспозицията на тази правна норма е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните две предпоставки: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая ищецът (жалбоподател в настоящото производство) претендира за прилагане на последиците от тази разпоредба по аналогия в друга хипотеза, но въз основа само на първата от горните предпоставки (и то - по аргумент от противното), което според настоящия съдебен състав е недостатъчно за постигане на целения с него правен резултат.

На последно място, дори наистина ответницата да е дала повод за завеждане на делото, самият ищец твърди, че предприетото от него оттегляне на иска е провокирано не от последващи нейни действия (които евентуално биха обосновали отговорността й за разноски), а от обективен факт – изтичане на срока 3 на оспорвания договор, което е обусловило неговата собствена преценка за безпредметност на делото. Поради това няма основание за възлагане на разноските в тежест на ответницата.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба на Г. С. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направено съответно искане, в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените от нея разноски в настоящото производство, каквито се установяват в размер на 250 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 12 от делото.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177 от 31.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1171/2021 г. по описа на РС – гр. Самоков.

ОСЪЖДА Г. П. С. с ЕГН ********** да заплати на М. С. В. с ЕГН ********** сумата 250 лв. – разноски в производството.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4