Определение № 7514 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7514 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330108730 по описа за 2025 година

С определение рег. № 1121/ 15.04.2025 г., постановено в закрито заседание по гр. дело № 1035/ 2025 г., Окръжен съд- Пловдив, II състав, е прекратил производството пред себе си и изпратил делото на Районен съд- Пловдив.

По искане на ищеца е изискано предходно производство със същия предмет, по който е било образувано по гр. дело № 6611/ 2022 г. на Окръжен съд- Пловдив, XXII състав.

След постъпване на предходното дело обаче, съдът намира следното:

Настоящият състав на Районен съд- Пловдив не споделя формирания краен извод относно некомпетентността на изпращащия съд, който е бил сезиран с исковата молба, поради следните съображения:

Предявен е иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на движими вещи, чието предаване се иска, а в случай, че те са погинали- да се присъди тяхната равностойност. Посочва се, че тези вещи се намирали в отдаден под наем на ответника обект (*******************) по силата на сключен между страните договор за наем, който вече бил прекратен, но вещите останали вътре и ищецът нямал достъп до обекта, а ответникът ги държал без правно основание.

Предвид този петитум и с оглед обстоятелствената част на исковата молба, следва, че не е налице хипотеза на обективно съединяване на искове за ревандикация на движими вещи, доколкото ищецът претендира установяване правото на собственост и връщане на тези вещи не по отделно, а като съвкупност- част от ресторантско оборудване. По този начин и те са обособени и групирани в исковата молба- по видове, а не са описани всяка вещ самостоятелно. Също така, в наемния договор, с който те са били използвани, изрично е посочено, че обектът се предава с опис на цялото движимо имущество в него, т.е. тези вещи са разположени в търговския обект, който е бил предмет на наемното правоотношение, предназначението им е да го обслужват за целите, за които се ползва и се намират там, като те са част от оборудването на имота. Именно в тази връзка предмет на делото е да се установи, че въпросните вещи, формиращи оборудването на наетия обект, са собственост на ищеца и те подлежат като съвкупност на връщане на ищеца. В този смисъл не се касае за множество отделни претенции, а за общ правопораждащ юридически факт, от който 1 произтича основанието на иска- връщане на наето оборудване след прекратен договор.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск по делото е с обща цена от 86 406, 61 лева, както е посочено в исковата молба, а съгласно разпоредбата на чл. 104 т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лева.

Отделно, ако се приеме становището на състава на ПОС, изпратил делото по подсъдност, че цената на иска се определя от пазарната стойност на всяка една вещ, то това би означавало, че по същия начин ще трябва да се определя и държавната такса- не за вещи на обща стойност от 86 406, 61 лева, а за всяка една от тези вещи поотделно, поради което държавната такса, която ще дължи ищецът, би била в значително по- висок размер, ако същата се определя на база общата стойност на всички вещи, включени в оборудването.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че дело с идентичен предмет вече е било образувано пред ПОС- гр. дело № 6611/ 2022 г., след изпращането му по подсъдност от страна на друг състав на Районен съд- Пловдив, като нито е било обжалвано определението на районния съд за прекратяване на производството, нито пък окръжният съд като първа инстанция е приел, че не е компетентен да разгледа спора. При това положение, макар и в крайна сметка предходното дело да е прекратено поради неотстранена нередовност на исковата молба, въпросът за подсъдността на производството не е бил спорен.

Съгласно разпоредбата на чл. 118 ал. 1 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се повдига и служебно от съда- чл. 119 ал. 1 от ГПК. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно във всеки един момент от производството, като с оглед изложеното, в случая следва да се повдигне препирня за подсъдност за разглеждане на предявените искове.

Предвид горното и с оглед наличния спор за подсъдност по делото между Окръжен съд- Пловдив и Районен съд- Пловдив, същият следва да се разреши от общия им по- горен по степен съд- Апелативен съд- Пловдив, по правилата на чл. 122, изречение първо от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност с Окръжен съд- Пловдив пред Апелативен съдПловдив, за определяне на родово компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе относно предявените „В и В Инвестмънт“ ООД, ЕИК: 206020249, против „Мони МГ“ ООД, ЕИК: 115780125, искове, по които е образувано производството по гр. дело № 8730 по описа за 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в.

Делото да се изпрати по компетентност на Апелативен съд- Пловдив, за разрешаване на спора по подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

2

3