Решение № 2178 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2178 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110115514 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, срещу: „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *********, представлявано от ********** и "***********" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в *********, представлявано от ************.

Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на евентуалност установителни искове както следва: на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ***** от **** г. между „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***********; в условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, евентуално чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № ***** т **** г. между „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********;

1 установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, в евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от ****г., сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********.

Предявени са следните обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ********* да заплати на Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*********** сумата в размер на 1965 лева, платена без основание по нищожен Договор за паричен заем № ***** от **** г., сключен между „********“ АД, с ЕИК ***** и Е. О. С., ЕГН ********** и нищожен Договор за предоставяне на гаранция от ****г., сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН ********** ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.12.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума. в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ********* да заплати на Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** сумата в размер на 1611,48 лева, платена без основание по нищожен Договор за предоставяне на гаранция от ****г., сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.12.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

В искова молба са изложени следните твърдения:

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните е сключен Договор за паричен заем № *****. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 1 800 лева. Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с дружеството "***********" ЕООД, с цел да бъде обезпечен кредитът. Такъв 2 договор е сключен между страните на същия ден. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за гаранция е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 1566,48 лева.

По Договор за паричен заем № ***** ищецът е платил сума за погасяване на кредита в размер на 3765 лева в полза на „********“ АД.

Счита, че Договора за паричен заем с „********“ АД е нищожен и че Договор за предоставяне на гаранция, сключен с "***********" ЕООД е нищожен.

Договорът за заем бил нищожен поради неспазване на условията предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като възнаграждението на поръчителя не било включено при формиране на ГПР. Твърди, че не било ясно какви компоненти са включени в ГПР и взетите допускания при изчисляването му.

При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поради гореизложеното договорът за заем бил нищожен а даденото по него над отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като дадено без основание.

В евентуалност твърди, че клаузата на чл.4от Договора е нищожна, тъй като сключването на договора за гаранция е въведено като условие за отпускането на кредита. Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на престациите.

Клаузата на чл.4 от договора за кредит била нищожна, доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за гаранция, чието възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия кредит. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора за заем, противоречи на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на 3 договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .

На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за кредит била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 от Договор за заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за гаранция е нищожен.

Твърди, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението.

Предявяват се искове на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърди, че на основание чл.23 от ЗПК при нищожен договор за кредит се дължи връщане само на чистата стойност по кредита без лихви и разноски. Твърди, че предвид нищожността на договора за заем ответникът „********“ АД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сума в размер на 1965 лева. В евентуалност, в случай, че съдът приеме, че само разпоредбата на чл.4 от договора е нищожна се претендира сума в размер на 1566,48 лева.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът „********“ АД

Прави възражение по редовността на исковата молба.

В него заявява, че предявените установителни искове за недопустими поради липса на правен интерес и превратно упражняване на права.

В евентуалност твърди неоснователност на предявените искове.

4

Твърди, че нищожността на дадена клауза от договора не влече след себе си нищожността на целия договор. Такъв бил смисълът и на разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Сочи решение по дело С-453/10 СЕС и С-42/15 на СЕС.

Заявява, че процесният договор за заем бил действителен и не страдал от пороците сочени в исковата молба. Липсвало противоречие на договора с чл.11, т.10 от ЗПК.

В процесния договор били посочени годишния процент на разходите (63.07 %), общата сума, дължима от потребителя (2153,52 лв.) и взетите предвид допускания (чл.2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“).

Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, бил изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр.

Заемодателят нямал задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора. ГПР бил изчислен и посочен към момента на сключване на договора и включвал самолихвата и главницата. ГПР не бил 5 пъти по-висок размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

Не било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Възнаграждението за гаранция не следвало да се включва при изчисляване на ГПР.

Предоставянето на обезпечението не било условие за сключване на 5 договора за кредит, както и сключването на договор за гаранция.

Клаузата на чл.4 от договора била действителна. Допустимо било изискването за представяне на обезпечение по кредита. Единственото изискване за кредитора било да посочи тези обезпечения в СЕФ, което било сторено.

Претенцията по чл.55 от ЗЗД била неоснователна поради липса на нищожност на договора. Дори и да се приемело, че договорът е нищожен общо дължимата сума по него била 2153,52 лева при главница 1800 лева т.е. искът бил основателен за сума в размер на 353,52 лева.

Претендират се разноски.

В срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от „***********“ ЕООД

В него се излага становище по редовността на исковата молба. По допустимостта на установителните искове, които ответникът счита за недопустими поради липса на правен интерес и превратно упражняване на права.

В евентуалност заявява, че предявените искове са неоснователни.

Заявява, че договорът за предоставяне на гаранция бил действителен.

Действителността на този договор не зависела от действителността на договора за кредит. Свързаността между двете ответни дружества не било основание за включване на възнаграждението по него в ГПР по договора за заем. Възнаграждението по този договор не бил компонент на ГПР и било неясно при сключване на договора за заем.

Договорът за гаранция бил сключен само поради желанието на ищеца и той е можел да избере и друго обезпечение. Ищецът бил информиран за условията по договора преди сключването му.

Не била налице нееквивалентност на престациите, нито нарушаване на принципа на добросъвестността.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца или негов представител не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените разноски по делото включително и адвокатско възнаграждение.

6

Представител на ответниците не се явява в насроченото съдебно заседание в писмена молба молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски. Молят в случай на уважаване на исковете на ищеца да се присъди справедливо адвокатско възнаграждение.