Решение № 19 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд: Окръжен съд - Ловеч
Дело: Частно наказателно дело 520/2025
Вид: Решение № 19
Подписан: 21.01.2026
В сила: 29.01.2026
Състав: ИВАН ИВАНОВ

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ловеч, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. и Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20254300200520 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни от нидерландските компетентни власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице Р. М., роден на 07.01.1994 година, с последен известен адрес по делото: гр. Т., кв. ***, № 29.

От приложената справка от НБД „Население” (л. 19) се установяват пълните данни на засегнатото лице – Р. А. М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Т., кв. „***“ № 29.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на *** евро.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда същото да бъде признато.

Засегнатото лице Р. А. М., редовно/нередовно призован, явява се/не се явява.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № CA – 270905513 на Politie Limburg-Noord, TM – Кралство Нидерландия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 19.05.2025 година и е влязло в законна сила на 30.06.2025 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава , и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л.

4 – 13). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение, е в размер на *** евро за извършеното административно нарушение.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно 2 производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2.

В удостоверението е посочено: „Държане в ръка на мобилен телефон по време на шофиране; Venlo, Vleesstraat, 15-декември-2024 00:31“.

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице – Р. А. М., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение М. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, същото е постановено на 19.05.2025 година и е влязло в законна сила на 30.06.2025 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на *** евро.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС разноските направени за превод на процесното наказателно постановление в размер на 20,00 /двадесет/ евро се поемат от Република България като изпълняваща държава.

Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № CA – 270905513 на Politie Limburg-Noord, TM – Кралство Нидерландия, за прилагане на финансови санкции, в сила от 30.06.2025 г., с което по отношение на българския гражданин Р. А. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес по делото: гр. Т., кв. „***“ № 29, е наложена финансова санкция в размер на *** (***) евро.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.