Решение № 237 от 24.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Плевен, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря А. Д. И. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254400600390 по описа за 2025 година С присъда №30 / 09.04.2025 по НЧХД №599/2024г., Районен съд–Плевен признал И. С. Б. ЕГН: **********, за виновен в извършване на две престъпления:

За това, че на ***г. в гр.П., на ул.“В. Л.“ пред магазин №*, казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. А. Б. от гр.П. - в нейно присъствие, като употребил израза „Ще ти еба майката! Ще те убия“!, поради което на основание чл.146, ал.1 от НК вр.чл.54 от НК му наложил наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лЕ..

На основание чл.45 ЗЗД осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати на частния тъжител Е. А. Б. от гр.П., ЕГН:********** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лЕ., представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - *** година до окончателното й изплащане, като за разликата до 3000 лЕ. отхвърлил предявения гражданския иск като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60 лЕ., по сметка на РС-Плевен.

За това, че на ***г. в гр.П., на ул.“В. Л.“ пред магазин №*, причинил на Е. А. Б. от гр.П. лека телесна повреда, изразяваща се в оток в областта на ъгъла на долната челюст, довели до болка и страдание, без разстройство на 1 здравето, поради което на основание чл.130, ал.1 от НК вр.чл.54 от НК му наложил наказание три месеца лишаване от свобода, което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок.

На основание чл.45 ЗЗД осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати на частния тъжител Е. А. Б. от гр.П., ЕГН:********** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лЕ., представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - *** година до окончателното й изплащане, като за разликата до 3000 лЕ. отхвърлил предявения гражданския иск като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60 лЕ., по сметка на РС-Плевен.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил едно общо най-тежко наказание на И. С. Б. измежду наложените с присъдата наказания, а именно наказание три месеца лишаване от свобода, което отложил с три години изпитателен срок..

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати на частния тъжител Е. А. Б. от гр.П., ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: за адв. В. П. в размер на 1200 лв. и за адв. Л.Г. в размер на 600лв.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати на частния тъжител Е. А. Б. от гр.П., ЕГН:********** направените от частния тъжител разноски за изготвяне на експертизи в размер на 850,00 лЕ..

На основание чл. 189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати направените по делото разноски за докладване и явяване на вещи лица в размер на 260,00 лв по сметка на Районен съд-Плевен.

Недоволен от присъдата подсъдимия И. Б., лично и чрез защитника си адв. И. Д. я обжалва. В постъпилата на 23.04.2025 година жалба от подсъдимия се прави оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С тази жалба се иска да бъде оправдан, като му се присъдят направените по делото разноски. В жалбата от 24.04.2025 година се правят същите оплаквания. В постъпили писмени бележки от подсъдимия чрез служебния защитник адвокат И. Д. се твърди, че съдът се е произнесъл неправилно, като е анализирал само част от доказателствата, а друга част е елиминирана, без мотиви. Твърди, се че това са доказателства с личността на тъжителката и нейния начин на поведение и мислене в обществото, както и на нейните свидетели-роднини и подчинени.

Излагат се доводи, че няма регистрирани удари по отношение на пострадалата Е. Б.. В подкрепа на твърдение в нарушение на процесуални правила се сочи, че са назначени ненужни експертизи бавещи процеса и натоварили производството с допълнителни разходи. Цитират се мотивите на съда, където на лист 12, като явно се изразява несъгласие, че по един категоричен начин са били доказани вреди за тъжителката. Сочи се, че в записите от камерата няма записан удар в тялото на тъжителката. Отправя се упрек към съда, че не взел 2 предвид личността на тъжителката, предишни отношения между нея и подсъдимия, както и предишни осъждания описани в молба от 02.07.2024 година, съответно приложени в 14 /четиринадесет/ документа. Навеждат се доводи за несъответствие-различия в твърденията на тъжителката и свидетелката, за които обаче е дадена вяра от съда на едно материално заинтересовано лице. Твърди се, че е налице само хващане на ръката, което не е било предмет на производството по делото. Твърди се също, че на 18.06.2022 година пострадалата, дъщеря й, и една от магазинерите са били бити от лице на име „ К. С.“, който бил признат за виновен и осъден за това престъпление. Цитира се в тази връзка съдебен протокол 19.02.2024 година по НОХД №2181/2013 година, като се коментира съдържанието му за сочената дата 18.06.2022 година. Във връзка с така изложеното и в тези писмени бележки отново се изразява становище, че обвинението на частния тъжител не е доказано, поради което следва да се установи оправдателна присъда и съответно присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, пред въззивния съд оплакванията в жалбата се поддържат. Защитникът счита, че присъдата е абсурд. Няма логично мислене.

Счита се, че свидетелите са били зависими. Прави се анализ на показанията на частната тъжителка Е. Б.. Прави се анализ на свидетелка Л. Б., която е дъщеря на частната тъжителка, като се счита, че тя не може да бъде свидетел, защото преразказва казаното от нейната майка. По отношение на свидетел с име Н. се твърди, че тя също е зависима, като други свидетели, по други дела, които Е.

Б. и дъщеря й са водили срещу други подсъдими. По същество се излагат доводи да не се приемат показанията на тези свидетели за достоверни. Твърди се, че медицинското свидетелство е издадено на другия ден в поликлиника, и че няма доказателства за прясно увреждане на Е. Б.. Счита се, че мотивите несъответстват на събраните по делото доказателства и няма доказателства за вина на клиента й – подсъдимия. По отношение на гражданската част, се счита, че следва да бъде отхвърлена, тъй като няма доказателства за виновност на подсъдимия. Твърди се, че няма увреждания на частната тъжителка Е. Б. и не следва да й се присъжда обезщетение. По отношение на обидата, се счита, че е налице реторсия, тъй като частната тъжителка е нарекла подсъдимия „клошар“. Моли да се отмени постановената присъда, с което да се удовлетворят исканията в жалбата, тъй като присъдата е обжалвана и от частната тъжителка, то тази жалба се счита за неоснователна.

Въззивният жалбоподател – И. С. Б. поддържа казаното от защитника си.

Иска да се отмени присъдата, защото няма истина в това.

Недоволна от присъдата, частната тъжителка Е. А. Б., чрез повереника си адвокат В. П.-АК-Плевен, също обжалва постановената присъда. Изразява несъгласие с постановеното от първоинстанционния съд. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да се увеличат размерите на наложените наказания – „Лишаване от свобода“ и „Глоба“, както и да се уважат предявените граждански искове в пълния посочен размер. Направено е искане да се заплатят разноските на частната тъжителка пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се поддържа, както от повереника адвокат В. П., така и от другия повереник на частната 3 тъжителка, адвокат Л. Г. - АК-Плевен. Адвокат В. П. излага доводи във връзка с установената фактическа обстановка на инкриминираната дата- *** година.

Твърди се, че подсъдимия И. Б. е имал възможност да осъществи по отношение на частната тъжителка Е. Б., действия като употребата на обидни думи и причиняване на телесното увреждане. За телесното увреждане се позовава на медицинската документация-удостоверение от съдебна медицина, съответно съдебно-медицинската експертиза, която е установила механизма на причиняване и степента на телесното увреждане. По отношение на наказанието се счита, че глобата в размер на 2000 лЕ., следва да бъде изтърпяна отделно от наказанието „Условно осъждане“. В тази част се пледира и да се увеличи и наказанието, в размер по-висок от три месеца „ Лишаване от свобода“. По отношение на гражданско осъдителната част на първоинстанционната присъда се предлага на въззивния съд да бъде уважен максималния предявен размер, при съобразяване поведението на подсъдимия, неговите осъждания и недоброто му процесуално поведение. По отношение на жалбата на подсъдимия адвокат В. П. счита, че съдържанието са голословни твърдения и не почиват на събрания доказателствен материал.

Счита се че, присъдата е аргументирана, макар и в по-занижен размер, но не е неправилна и необоснована или немотивирана. Акцентира се на показанията на свидетелката Н. Б. и на изготвената видео-техническа експертиза, от която се виждало как подсъдимия пристъпва към частната тъжителка Е. Б., вижда се как тя залита и пада. Иска се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Другия повереник на частната тъжителка-адвокат Г., моли да се уважи жалбата по посочените в нея основания и да се измени присъдата. Счита се, че така определеното наказание „Лишаване от свобода“ и съответния изпитателен срок, за престъплението по чл. 130 от НК няма да способства за целите на генералната и специална превенция. Счита, че подсъдимия следва да бъде изолиран от обществото за един минимален срок от 1 /една година/, за да бъдат преустановени неговите действия и да не притеснява пострадалата.

Пледира се за ефективно наказания по отношение на жалбата на подсъдимия, същата се счита за неоснователна.

Въззивната жалбоподателка – частен обвинител Е. Б. поддържа изцяло становището на поверениците си. Твърди, че подсъдимия не спира с действията си.

Въззивният съд като взе предвид доказателствата по делото, изложеното в жалбите и писмените бележки, становището на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК намира следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 и ал.4 НПК, отговарят на изискванията на чл.320 НПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:

На *** година около *** часа тръгвайки си от работа частната тъжителка Б. находяща се в гр.П.,ул.”В. Л.” №* се отправила към паркирания от нея лек автомобил , находящ се на паркинга в двора на автомивка „***”. Тъжителката 4 отивайки към паркирания си автомобил видяла подсъдимия И. С. Б. ,който излизал от магазина собственост на К.а С.а, находящ се на ул.”В. Л.” №* и седнал на перваза на витрината на магазина.Като наближила магазина пред който бил седнал под.Б.,тъй като пътя за да стигне до паркирания си автомобил минавала оттам, минавайки покрай подсъдимият той се обърнал към нея с думите: „Ще ти еба майката”. В този момент тъжителката Е.Б. се обърнала към подсъдимия и го попитала дали това се отнася за нея и в този момент подсъдимият Б. станал от перваза и тръгнал заплашително към нея ,ударил я в дясната част на лицето при което тя загубила равновесие, той започнал да я блъска в гърдите. Тъжителката споделя в тъжбата ,че се опитала да се измъкне, станало и лошо ,притеснила се , изпитала страх и приседнала .