Решение № 418 от 16.12.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. гр. ******, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20231620101710 по описа за 2023 година

Делото е образувано пред Районен съд ****** по депозирана исковата молба от „*********“ АД, ЕИК *********, гр. ********, ул. ********* № ***, представители – изп. директори Д.Ш. и П. Д. действащо чрез пълномощника адв. Св. З., САК, със съдебен адрес: гр.*******, ул. ********* № **, партер, срещу Н. Я. Н. ЕГН ********** , постоянен и настоящ адрес: гр.*****,ул.******* **, вх.*, ет.*, ап.**, за установяване дължимостта на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея по ЧГД 2104/2022г. по описа на РС ******.

Предявени са при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че по отношение на „*********“ АД с ЕИК ********* ответникът Н. Я. Н., ЕГН ********** дължи на „*********” АД сумата, присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК по ЧГД № 2104/2022г. по описа на РС ******, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № ******/ **.0*.20** г., възлизащо общо на 20826.54 лв., от които 17944.05 лв. главница за периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022 г., възнаградителна лихва в размер на 1418.02 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 19.08.2022 г., мораторна лихва в размер на 1464.47 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.11.2022г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 1

ГПК) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на **.**.20**г. между ищеца в качеството му на кредитор, от една страна, и Н. Я. Н., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател - от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № ******/**.0*.20**г. По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 21440 лв. за текущи нужди, срещу което последният се е задължил да върне отпуснатия кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит е подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора съгласно чл. 7, ал. 1 от него, с който страните са установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. В ИМ се твърди, че на **.**.20**г. кредитополучателят е усвои предоставения кредит в размер на 21440 лв. Сочи се, че въз основа на представените документи (Договор за потребителски кредит № ******/ **.0*.20**г., погасителен план към него и банково № ******* от **.**.20**г.) се доказват фактът, че между ********* АД и кредитополучателят е възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по което банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 21440лв., като косвено доказателство представлява молбата - искане за потребителски кредит, подписано от ответника и от представител на банката, приложено към ИМ. С тази молба се сочи, че ответникът е поискал отпускане на потребителски кредит в размер на 21440 лева за срок от 60 месеца. Твърди се, че това искане е удовлетворено от банката със сключване на процесния договор за банков кредит.

В ИМ се излагат твърдения, че трайно е било преустановено погасяването на кредита съобразно условията по договора. С оглед обстоятелството, че кредитополучателят е изпаднал в забава в плащането на вноските по кредита, като не са били погасени две последователни месечни вноски, а именно вноска № 12 с падеж 22.07.2021г. и вноска № 13 с падеж 22.08.2021г. съгласно изготвения погасителен план към договора, ищецът е инициирал изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено за връчване на ответника чрез ЧСИ С. Л., района на действие СОС, на адрес по договора, а именно: гр. *****, ул. „*******”, бл.*,вх.*. В ИМ се сочи, че на този адрес са направени три посещения от призовкар на ЧСИ като не е намерено лице, което да получи поканата. При третото посещение на адреса е залепено уведомление по чл.47 от ГПК като в указания в същото двуседмичен срок адресатът или негов представител не са се явили в кантората на ЧСИ Л., за да получат книжата. След справка в НБД Население е установено, че постоянният и настоящ адрес на Н. Я. Н. е в гр. *****, ул. ****** **, вх.*ет.*, ап. **. Предвид това уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита е изпратено за връчване по постоянен и настоящ адрес на лицето чрез нотариус Д. М., рег.№ ***, район на действие PC ******.

В рамките на един месец, сочи ищеца, са извършени четири посещения на 2 адреса като на същия не е открит адресата или друго лице, което да се съгласи да получи уведомлението, така на 05.08.2022г. на портата на двора е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. В указания в него двуседмичен срок от залепването адресатът на уведомлението или негов представител не е потърсил или получил същото. Твърди се, че е била изготвена справка за трудови договори на ответника, като последният е установено, че няма такива, действащи към момента на справката. Поради това уведомлението по реда на чл. 47 ГПК според ищеца следва да се счита за редовно връчено на дата 19.08.2022г.

С оглед на горното вземането на ********* АД по Договор за потребителски кредит № ******/ **.0*.20**г. е станало изцяло предсрочно изискуемо на дата 19.08.2022г. - след достигане до кредитополучателя на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „*********” АД.

Освен неиздължената главница в размер на 17944.05 лв., в ИМ се твърди, че ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва в размер на 1418.02 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 19.08.2022г. на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит, както и мораторна лихва в размер на 1464.47лв. за периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022г. на основание чл. 9 от процесния договор за кредит.

Твърди се, че от страна на ищеца е било подадено заявление по реда на чл.

418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. В полза на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от P C ******, с които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца горепосочените суми, както и направените в заповедното производство разноски.

В тази връзка било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М.

И., р-н на действие ОС Монтана. Документите били връчени на ответника по реда и при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК. Предвид това и в изпълнение на чл. 415 ГПК P C ****** е постановил разпореждане, с което на заявителя е указано да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжника в заповедното производство в едномесечен срок. С оглед на гореизложеното ищецът сочи, че за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск спрямо ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на назначения на ответника особен представител. В същия се сочи, че исковете са недопустими, т.к. в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2105/2022г. по описа на P C ******, а в диспозитива на исковата молба е посочено, че се претендират направените разноски по ч.гр.д. № 2104/2022г. по описа на PC ******. Изисква се и същото да се приложи като доказателство по делото. В ОИМ се твърди, че това различие в диспозитива и обстоятелствената част на исковата молба прави същата неясна: по кое точно 3 ч.гр.д. се е произнесъл PC ****** и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. В ОИМ се твърди, че исковете са и неоснователни. Оспорени са подписите, положени върху представеният Договор за потребителски кредит № ******/**.0*20**г., на който се позовава искът на ищцовата страна, като се оспорва истинността на същия. Оспорва се и претенциите на ищеца за възнаградителна лихва, както и за мораторна такава.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, постъпило е становище, че исковите претенции се поддържат и се иска да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

Ответникът се представлява от особения представител адв. П.П. от МАК, който сочи, че претенцията за такси (установена в експертизата) не следва да се уважава. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

По делото са приети писмени документи като доказателства, допусната, изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно” производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК чрез залепено уведомление на постоянния му и настоящ адрес на 22.06.2023г. С разпореждане от 09.08.2023г. заповедният съд е указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на 24.08.2023г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 13.09.2023г. чрез куриер) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца 4 срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита.

Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост.

С оглед това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и ищеца с твърдения предмет и посочените параметри съобразно сключения договор; изпълнение на договорните си задължения, включително факта на усвояване на отпуснатата сума по кредита от ответника; изискуемостта на вземането и размера на претендираните лихви. Следователно за успешното провеждане на иска, при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи факта на сключване и съдържанието на процесния договор за кредит между него и ответника; че кредитополучателят е усвоявал парични суми по отпуснатия кредит, техния размер и размерът на месечните погасителни вноски; размерът на претендираните лихви; както и изискуемостта на претенцията. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за връщане на усвоените суми по кредита в уговорения срок, включително с договорените лихви, съгласно уговореното в договора или да докаже правопрепятстващите, правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако има такива. Същото е указано на страните с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от тях.