Решение № 142 от 23.04.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Карлово, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101029 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищецът – И. А. К. твърди, че работел от 22.01.2020г. в ответното дружество, с място на работа - *** цех, ******, с. И., на длъжност „******“.

На 31.01.2023г. около 15.20ч. по време на работа в цех ***, ******, с.И., при изпълнение на служебните си задължения превозвал палети с помощта на палетна количка, която придвижвал на заден ход към рампата за транспортиране. Регламентираното му работно време за този ден било от 08.10ч. до 12.15ч. и от 13.00ч. до 15.55ч. Дърпал количката с две ръце. Бил обут с негови обувки, а не служебни, защото такива са му давани при постъпването му на работа в ответното дружество и оттогава въпреки, че били скъса и е искал да му дадат нови, това не се е случило. В един момент при движението си се подхлъзнал, предполага на наветия сняг или останал лед на рампата и политайки назад издърпал по-рязко количката, при което палецът на лявата му ръка внезапно бил притиснат между дръжката на количката и намиращата се там желязна колона на рампата. Изпитал силна болка в областта на дланта и му прилошало. Колеги наоколо му помогнали да се съвземе и го подкрепили, докато дойде бърза помощ. Бил транспортиран от 1 екип на бърза помощ до УМБАЛ „******“ ЕАД гр. П. за преглед и лечение.

Там установили какво е нараняването му, обработили раната, зашили я и го настанили за лечение. Поставената му диагноза била: „Травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан“. След три дни лечение бил изписан от болничното заведение, след което следвало да спазва предписаното лечение в домашни условия, като приемал болкоуспокоителни и сменял през определен период превръзката, както и да се явявал два пъти месечно на контролен преглед. След явяване на контролни прегледи на 06.03.2023г. му свалили конците на раната. Възстановяването на същата ставало бавно и към момента все още не било възстановено нормалното състояние на ръката му и едва ли ще се възстанови в нормално такова. След злополуката бил в болничен, като и към настоящия момент продължавал да ползвал болнични, поради временната му неработоспособност от трудовата злополука. След злополуката трудно се обслужвал сам, дори за елементарни нужди, защото това била ръката, с която извършвал основните действия и се налагало родителите му да му помагат. Раната видимо заздравявала, въпреки, че изпитвал болка, както при опит да движи пръста си, така и ако се наложи да хвана нещо. Изпитвал болка като излизал навън, когато било студено.

Ходел няколко пъти в болницата в П. на контролен преглед, както и за да му свалят конците. Обяснили му как да си движи дланта и пръстите, за да ги раздвижва. Но движението на палеца си останало частично ограничено и то значително. Въпреки, че минали четири месеца, възстановяването на нормалните функции на палеца не се получило и предполага, че вероятно ще си остана инвалид с него. Това го приемал много тежко и като си помислел, че няма да може да използва тази ръка пълноценно, а бил все още на 26 години, често си плачел и се разстройвал. След изтичането срока на последния болничен му казали, че ще премине преглед и ще преценят дали и колко още болничен ще се наложи да ползва. За тези повече от 4 месеца отпуск по болест получавал по 200.00 лв. по малко парична сума ежемесечно от колкото получавал, когато осъществявал трудовата си дейност. Т.е. с 800лв. е реализирал по-малко доход, поради трудовата злополука. За него тази разлика се явява вреда (пропусната полза) между получаваното от него трудово възнаграждение преди трудовата злополука и полученото обезщетение (болнични) за временна неработоспособност. Не е получавал по повод на трудовата злополука никакво застрахователно обезщетение. Нито 2 работодателя му е изплатил каквото и да е обезщетение или някаква парична сума след злополуката и във връзка с нея. Трудовата злополука била декларирана от работодателя пред ТП на НОИ П., с Декларация изх. № 000900/06.02.2023г. и входирана в ТП на НОИ П. с вх.№ 5101-1524/08.02.2023г. От ТП на НОИ П. имало издадено Разпореждане №5104-1528/10.02.2023г. за приемане на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, което не било обжалвано и е влязло в сила. В следствие на злополуката се променил начина му на живот, преживял тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт, дори и към настоящия момент имал затруднения и болки при движение на ръка в областта на дланта и палеца. Същия не можел да използва пълноценно, стоял изправен, не можел да направи хубав захват и все още чувствителността в палеца му била намалена. Трудно се обслужвал с тази ръка и изпитвал проблем във всяко едно отношение. Чувствал на моменти болки в областта на раната, при промяна на метеорологичните услови. Върху ръката му ще остане значителен белег, което за него също било притеснително и смущаващо да има такъв козметичен дефект и това му създавало дискомфорт. Притеснявал се, дали ще може да продължи да изпълнява служебните си задължения на тази работа. От друга страна през целия оздравителен процес работодателя не се е интересувал по никакъв начин от лечението му и не му е заплатил никаква парична сума. Поради изложеното, счита че е налице трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО, тъй като изпълнявайки служебните си задължения по време на работа претърпял травма на лявата ръка на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан, довело до временна неработоспособност, което нараняване било във връзка с упражняваната от него дейност по трудово правоотношение. По силата на чл.200 ал.1 вр. с ал.2 от КТ, работодателят му дължал обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Поради обстоятелството, че в следствие на трудовата злополука и временна неработоспособност бил лишен от възможността пълноценно да упражнява труд, който да му бъде адекватно заплащан и от причинените му болки и страдания в следствие на нараняване на лявата ръка на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан счита, че ответника следва да носи отговорност и да му заплати на основание чл.200 от КТ, парична сума в размер на общо 21477.78лв. от който: 20 000лв. сума за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания 3 от трудовата злополука и 677.78лв. лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука 31.01.2023г. до завеждане на исковата молба; сумата от 800лв. - имуществени вреди, представляваща разликата от реално получаваното от него трудово възнаграждение преди злополуката и намаления размер на получаваното от него обезщетение (болничен) или за всеки един от четирите месеца болнични по 200лв. по-малко месечно.

Съобразно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но като се отчетат и всички релевантни по делото обстоятелства относими към увреждането ми и по най-пълен начин да му бъдат обезщетени претърпените от него болки страдания и в този смисъл то да се яви като техен паричен еквивалент.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл.200 от КТ, вр. с чл.52 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 21 477.78 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както следва - за неимуществени вреди за претърпени от болки и страдания от настъпила трудова злополука на 31.01.2023г. около 15.20ч. по време на работа в цех ***, ******, с. И. при „***“ ЕАД С., в следствие на което получил травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан на лява ръка, сума в размер на 20 000.00 лева, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането 31.01.2023г. до предявяване на исковата молба в размер на 677.78 лева, както ведно и лихвата за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; за имуществени вреди, сумата в размер на 800.00 лева, представляваща разликата от реално получаваното преди злополуката трудово възнаграждение и получаваното в продължение на почти 4 месеца обезщетение за временна неработоспособност (болничен), т.е. с по 200лв. помалко ежемесечно, която сума е като пропуснати ползи за периода от 01.02.2023г. до 04.06.2023г. включително, ведно с лихвата до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноските.

Ответното дружество - „***“ ЕАД гр. С. счита предявения иск за допустим, но оспорва същият по основание и размер. Твърди, че е безспорен фактът, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „******“, в *** цех за ******, находящ се на територията на *** ЕАД, в площадка с. И..

На 31.01.2023г., около 15:20 часа, в *** цех, възникнала трудова злополука, 4 която довела до нараняване на палеца на лявата ръка на ищеца, вследствие на притискане на количката. Оспорва твърдението, че ищецът е карал количката с двете си ръце. Напротив, той е карал количката само с едната си ръка, и видно от записаното в исковата молба, пострадалото лице е карало количката на заден ход, което било в противоречие с всички правила за безопасност на извършваната от него дейност. Изпълнявайки своите задължения, работодателят е транспортирал лицето до лечебно заведение. Съставен бил протокол за трудова злополука изх. №1 от 06.02.2023г. В протокола, в т. 9 ясно било отбелязано, че лицето не е спазило правилата за безопасна работа при превозване на материали с транспортна количка и несъобразяване с габаритите на рампата, като допусналия нарушение бил пострадалия. За горното своевременно било уведомено ТП на НОИ - П.. То извършвало разследване на злополуката, за което е уведомено пострадалото лице, като резултатите били отразени в Разпореждане №5104-15-28 от 10.02.2023г., с което злополуката била призната за трудова. Към момента на възникване на трудовата злополука лицето било инструктирано за възможните рискове, преминал е обучение от 19.01.2023-26.01.2023г. за длъжност носач- товарач, стоки, положил е изпит успешно, запознат е с длъжностната си характеристика, както е видно от подписаното от него допълнително споразумение на длъжността. Счита, че е в процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 201 от КТ, тъй като ако ищецът не е карал количката на заден ход, което е в противоречие с всички нормативни изисквания за пренасяне на товари, нямало да претъпи травма и съответно нямало да изпитва болки и страдания. Именно факта, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата изключвала отговорността на работодателя за компенсиране. Счита, че е налице грубата небрежност тъй като работникът не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил; тя е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа. Счита, че изцяло е налице основание за изключване на отговорността на работодателя за обезщетение по реда на чл. 200 от КТ, поради несъмнен принос на работника за настъпване на трудовата злополука поради неговата груба небрежност.

Противно на всичко изложено в исковата молба, от представените материали било видно, че пострадалият е извършвал своята работа дейност, против всички правила. Също така, по повод законовите задължения на дружеството, 5

*** ЕАД имало сключена задължителна застраховка „Трудова злополука“ с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, по силата на която при трудова злополука се изплащала застрахователна сума, съгласно условията на застрахователната полица. В тази връзка, счита че обезщетението по нея следва да бъде прието за достатъчно, като на това основание бъде отхвърлен искът на И. К. за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че били налице достатъчно доказателства да се направи обоснован извод, че ако ищецът е спазил нормативните изисквания за дейността си и е дърпал количката с двете си ръце, а не с едната, както и да не бе проявил небрежност към извършваната от него дейност, нямало да претърпи злополука. Поради това, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в случай че същият бъде уважен, да бъде намален размерът на исканото обезщетение и приложени разпоредбите на чл. 201 от КТ. Претендира за направените по делото разноски, включително и възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт в размери, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.