Решение № 597 от 03.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000502671 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение №1456 от 24.02.2020г., постановено по гр.д. №3194/2016г.

С Г С , I ГО, 1 състав, е признал за установено по исковете на „Първа инвестиционна банка“ АД, предявени по реда на чл.422 ГПК, че Й. ИВ. А. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД солидарно с кредитополучателя Л. П. Л. сумата 243.13 евро, на основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., отнасяща се за вноски с настъпил падеж за периода 20.03.2015г. 21.08.2015г.; 5028.84 евро - възнаградителна лихва за периода 20.03.2015г. 20.08.2015г.; 32.56 евро - наказателна лихва за периода 20.03.2015г. 20.08.2015г. и 192 лв. - разноски за нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2015г. до изплащането, като е отхвърлил исковете по чл.422 ГПК за главница за разликата до пълния предявен размер 839.08 евро; за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер 11 646.98 евро; за лихви за забава за разликата до пълния предявен размер 60.89 евро и иска за такса за управление от 930.78 евро. С решението СГС, I ГО, 1 състав, на основание чл.130 ГПК, е прекратил производството по делото в частта по исковете на „Първа инвестиционна банка“ АД, предявени против Л. П. Л., по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за установяване вземанията за сумата 839.08 евро-главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., представляваща месечни вноски с настъпил 1 падеж към 21.08.2015г.; 11 646.98 евро-договорна лихва за периода 30.12.2013г.- 20.08.2015г.; 60.89 евро-лихва за забава за периода 20.01.2015г.20.08.2015г.; 930.78 евро-такси и/или комисионни и 192лв. - разноски за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2015г. до изплащането, предмет на заповед за изпълнение по чл.417 по гр.д. № 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав. С решението СГС, I ГО, 1 състав е осъдил Л. П. Л. и Й. ИВ. А. да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД сумата от 92 238.49 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 15.03.2016г. до изплащането. С цитираното решение СГС, I ГО, 1 състав е осъдил Й. ИВ. А. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД - разноски в производството по иска по чл.422 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК от 349.86лв. и разноски в заповедното производство от 390.84лв. С цитираното решение СГС, I ГО, 1 състав е осъдил Й. ИВ. А. и Л. П. Л. да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД разноски в производството по осъдителния иск на основание чл.78, ал.1 ГПК от 4351лв.

С решението СГС, I ГО, 1 състав е осъдил Л. П. Л. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД - разноски в производството по осъдителния иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.47, ал.6 ГПК, за особен представител от 3368лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника – Й. ИВ. А., чрез процесуалния му представител, с възражения за неправилност. В жалбата се излага, че неправилно първостепенният съд е изчислил срока за погасяване на поръчителството, без да се съобрази с договореното между страните. В жалбата се поддържа, че от значение за началото на срока по чл.

147 ал. 1 ЗЗД е фактът на настъпване на предвиденото в договора условие, а именно изтичане на 150 дни от неизпълнение на паричното задължение по договора, като, считано от 151 ден тече шестмесечния срок, в който не е била ангажирана отговорността на поръчителя, поради което кредиторът губи възможността си да иска от поръчителя изпълнение по договора. На следващо място, се твърди, че страните сами са договорили настъпването на автоматична предсрочна изискуемост, като по силата на поетите права и задължения в договора са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при наличието на забава, продължила повече от 150 дни от датата на падежа. Поради което се прави извод, че с изтичането на този срок, независимо от волята на страните, предсрочната изискуемост е настъпила и не следва да е налице каквото и да било уведомяване на страните, тъй като то не зависи от тяхната воля и писмено уведомяване на страните в този случай би било ненужно. В жалбата се сочи, че ако съдът приеме, че срокът по чл.

147 ал. 1 ЗЗД, тече от датата на връчване на изявлението на банката, че обявява предсрочна изискуемост на кредита, то следва да се извърши правилна преценка на обстоятелствата по връчване на нотариалната покана, като се поддържа, че, за да се залепи съобщение следва да бъдат изпълнени 2 предвидените от законодателя предпоставки, а именно няколко посещения на адреса, едно от които да е в неприсъствен ден, като едва след това може да се остави съобщение, като за това се състави и съответния протокол, удостоверяващ извършените действия и тяхната последователност, поради това се прави извод, че решаващият състав неправилно е приел, че е налице редовно връчено изявление, че кредитът е предсрочно изискуем. В жалбата се релевира възражение, че по отношение на жалбоподателя не е налице валидна заповед за изпълнение, тъй като същата е обезсилена. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият – „Първа инвестиционна банка“ АД в срока по чл. 263 ГПК, чрез своя процесуален представител, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата, поддържа изразеното в отговора на исковата молба, като противопоставя възражения срещу наведените във въззивната жалба твърдения. Прави искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.

С оглед подадената въззивна жалба, предмет на въззивна проверка е решението на СГС в следните части: в частта, в която са предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД против Й. ИВ. А. установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ и в частта, в която е предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД против Й. ИВ. А. осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, както и в частта за разноските.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която Л. П. Л. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД сумата от 92 238.49 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 15.03.2016г. до изплащането, както и в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по отношение на исковете на „Първа инвестиционна банка“ АД, предявени против Л. П. Л. с правно основание чл. 422 ГПК, както и в отхвърлителната част на предявените искове по чл. 422 ГПК.

Поради обстоятелството, че главният длъжник и поръчителят не са необходими другари както в исковото, така и в заповедното производство, то предпоставките за влизане в сила на заповедта по отношение на тях се преценяват поотделно, респ. за влизане в сила на решението. След като главният длъжник - Л. П. Л. не е подал въззивна жалба, то спрямо него решението е влязло в сила и той във въззивното производство не следва да участва.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да 3 се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е специален положителен установителен иск. С този иск разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство, е оспорено от длъжника.

Правният интерес от заявяването му в съда е наличието на възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника. Искът по чл. 422, ал.1 ГПК има за цел стабилизиране на заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал ищецът в настоящото производство. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че спрямо него заповедта за изпълнение е била обезсилена. Видно от приложеното определение от 23.03.2016г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, постановено по ч.гр.д. 50215/2015г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение от 31.08.2015г. спрямо Й. ИВ. А., но само в частите, в които е разпоредено да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата, представляваща разликата над 839.08 евро до 93.077.57 евро-предсрочно изискуема главница, както и за разликата над 60.89 евро до 433.80 евро просрочена наказателна лихва за периода от 20.01.2015г. до 20.08.2015.

Именно, поради обезсилването на заповедта в посочената част, предмет на исковото производство по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК са тези претенции до размер на сумата от 839.08 евро – предсрочно изискуема главница и сумата от 60.89 евро - просрочена наказателна лихва, както и възнаградителна лихва. Следователно част от вземанията са предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав, и за тях кредиторът е упражнил правото да предяви установителен иск по чл.422 ГПК в законовия едномесечен срок, а за останалата част е предявил осъдителен иск, което обективно кумулативно съединяване е допустимо /арг. от т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС/.

По делото не се спори относно сключването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит по чл.430 ТЗ, по който ищецът е 4 изправна страна. Страните не спорят, че предоставената сума от 94 000 евро е изцяло усвоена от кредитополучателя с възникнало в негова тежест задължение да я върне при уговорените условия. Не е спорно и обезпечаване на кредита чрез поръчителство от Й. ИВ. А., приел да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по кредита. От събраните доказателства се установява, че главният длъжник е в неизпълнение на договора, като е преустановил плащанията на вноски, считано от 20.01.2014г. Не се спори, че плащания не са били правени и от поръчителя, като солидарен длъжник.

Първият спорен между страните въпрос е дали банката надлежно е упражнила правото си да обяви процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Следва да се посочи, че практиката на ВКС е непротиворечива, че волеизявление на кредитора е необходимо независимо от това дали е било уговорено изискуемостта да настъпва автоматично при неизпълнение на някое от задълженията. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че при уговорена между страните автоматична предсрочна изискуемост не е необходимо изричното им уведомяване, е неоснователно. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.