Определение № 276 от 22.12.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Кирил Гр. Стоянов като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600269 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК. Образувано е по частна жалба от адвокат С. Ч. от АК-Стара Загора, упълномощен защитник на подсъдимия Г. Х. А., против определение от 20.11.2023 год., постановено в разпоредително заседание по НОХД №345/2023 год. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

Оспорвайки правилността на постановеното определение, защитата поддържа твърдение, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК за съдържание, водещо до невъзможност за подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен. Изтъква се, че в акта на прокурора се съдържат твърдения, които провокират неяснота на обвинителната теза, както и такива, които са взаимно изключващи се. Твърди се липса на яснота и последователност на описаните факти, засягащи конкретно допуснатите от подсъдимия нарушения на нормативни актове, последица от които е и настъпилата смърт на пострадалото лице. Сочи се, че обвинителният акт не е съобразен с указанията, дадени в т.6 на Постановление №2/27.09.1979г. на Пленума на ВС, в частност, в обстоятелствената част на същия са изброени конкретни текстове от 1 нормативни актове, за които се твърди, че са нарушени от подсъдимия, като за нито едно от цитираните нарушения не е обоснована причинната връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Дефицитът на аргументация в горната насока, се сочи, че препятства подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен. Поддържа се също, че в акта на прокурора липсва необходимия минимум от релевантна фактология, отнасяща се до времето, мястото и начина на извършване на деянието от подсъдимия, не е отразено в какво точно се изразява действието, съответно бездействието на последния, нарушените от него норми, уреждащи конкретната правно регламентирана дейност и причинната връзка между нарушенията и настъпилия резултат.

Визираните дефицити се изтъква, че засягат правото на справедлив процес на подсъдимия. Дефинирайки по-нататък какво следва да бъде съдържанието на внесения в съда обвинителен акт съгласно изискването на чл. 246, ал.2 от НПК, защитникът моли атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. Констатирайки, че макар и непрецизен в своята обстоятелствена част при описанието на съставомерните признаци на деянието, в извършването на което е обвинен подсъдимия, съдържанието на обвинителният акт отговаря на минималните стандарти, изискуеми по силата на чл. 246, ал.2 от НПК, прокурорът намира за правилна позицията на съда, изразена в отказа му да уважи претенцията на защитата за връщане на делото в предходната досъдебна фаза на процеса. Предлага се атакуваният акт на ОСЯмбол като правилен, да бъде потвърден.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна – упълномощен от подсъдимия защитник, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура 2 Ямбол против Г. Х. А., с обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

В проведеното на 20.11.2023 год. разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, защитникът на подсъдимия А. е направил възражение за допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното производство, изразяващо се в нередовност на внесения в съда обвинителен акт – несъответствие на същия с изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК. Изтъквайки съществуващи в обвинителния акт неясноти и противоречия, засягащи релевантните за процеса факти, както и пропуск в същия да се изследва наличието на причинна връзка между нарушенията на цитираните правила и норми от съответните законови и подзаконови нормативни актове и настъпилия противоправен резултат, защитникът е ангажирал позиция за нарушено право на защита на подсъдимия. Направил е искане делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване нередовността на внесения обвинителен акт.

След изслушване становищата на страните по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Приел е, че съдържанието на обвинителния акт не стои в противоречие с изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като пълно и ясно отразява съставомерните признаци на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Посочил е, че една част от доводите на защитата, насочени към оспорване процесуалната годност на сезиращия съда обвинителен акт по естеството си касаят съществото на делото, поради което и тяхното обсъждане е допустимо едва при постановяване на крайния съдебен акт.

Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя съображенията, изложени в атакуваното определение, на основата на които ОС-Ямбол е отхвърлил възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.

Обвинителният акт е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което последното трябва да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на 3 деянието и участието на подсъдимия в него. В процесния случай, подс.А. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Диспозицията на нормата на чл. 123, ал.1 от НК е бланкетна, което изисква съставът и да се запълни от конкретни нарушения на разпоредби в нормативни или поднормативни актове, които конкретизират дължимото поведение на дееца и съдържанието на признаците на престъпния състав. За да се счете обаче, че горното изискване е изпълнено, не е достатъчно само формалното отразяване на правните предписания, в разрез с които е действал подсъдимият, а е необходимо да се посочи в какво се изразява конкретното негово „действие” или „бездействие” и причинната връзка между това поведение и престъпния резултат. Принципно причинната връзка е елемент от обективната страна на деянието, тъй като протичането на каузалния процес е обективен факт от действителността. В него могат да се включват различни фактори, които да произтичат както от действия/бездействия на дееца, така и да стоят извън неговото поведение. Ето защо и при отразяване на правно релевантните факти прокурорът следва ясно да формулира конкретните задължения на дееца, произтичащи от съответната за длъжността му функция в дружеството, които е бил длъжен да изпълни, и да посочи в какво се изразяват пропуските на последния, съответно причинната връзка между нарушенията на предписанията и престъпния резултат. Подобно фактическо описание въззивният съд не установи да е налице в настоящия обвинителен акт. От съдържанието на същия е видно, че на подс. А. са вменени множество нарушения по различни правни актове, без да се проследи и обоснове както адресатът на всяко от предписанията, така и причинната връзка между нарушенията и настъпилия вредоносен резултат. Посочвайки на л.2 от обвинителния акт правната регулация на дейността, представляваща източник на повишена опасност – монтаж на токови трансформатори в разпределителна уредба ниско напрежение, прокурорът се е задоволил с единствената констатация, че цитираните норми от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /възпроизведени на л.4-6 от обв.акт/, не са били спазени от подсъдимия. Следващото фактическо 4 описание на деятелността на подс. А. е сведено до лаконичната констатация, че „с неиздаване, непосочване, неуведомяване, че се работи в ТП… обвиняемият е създал опасност за живота и здравето на извършващите монтажа работници“/л.8 от обв.акт/. Извън цитираните по-горе фактически обстоятелства, други такива, даващи ясна характеристика на поведението на подс.А. в аспекта на предявеното му обвинение да е причинил смърт вследствие на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не се съдържат в обвинителния акт.

Налице е също и противоречие в тезата на обвинението по отношение на конкретно реализираното изпълнително деяние от дееца. Излагайки на л.6 от обвинителния акт твърдение, че подс.А. не е изпълнил „нито едно от цитираните нормативно вменени му задължения“, доразвито с механично изброяване на множество пропуски в дейността му като ръководещ оперативно обслужване в електрически уредби и мрежи, по надолу във фактическото си изложение прокурорът е посочил, че „действията“ на последния са довели до „липсата на определени конкретни технически мерки за безопасност и лице, което да отговаря за тяхното приложение при работа с пълно или частично изключване на напрежението, които в случая би следвало да бъдат – изключване на напрежението, поставяне на знаци, табели и ограждения на работното място, проверка за отсъствие на напрежение, включване на стационарни или присъединяване на преносими заземители“.

Следва да се посочи, че претендираните от прокурора "нарушения" от страна на подсъдимия на цитираните в обвинителния акт многобройни правни норми могат да бъдат осъществени, както с действия, така и с бездействия или и в съчетание от двете. Отделен е въпросът, че една значима част от тези норми не съдържат правила за поведение, както и нямат за адресат ръководителя на организационната структура, извършваща работи в електрическите уредби и мрежи. Следователно за редовността на обвинителния акт прокурорът е длъжен да обоснове ясно обвинителната теза, като посочи какви конкретни фактически действия и/или бездействия включва във фактическата рамка на обвинението. Това е важно не само като гаранция за правото на защита на подсъдимия, но и за да се осигури реална възможност съдът правилно да определи предмета на доказване по чл. 102 от НПК.

Липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно 5 и прецизно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на деянието - предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на базата събрания доказателствен материал, дали обвинението е доказано. С други думи, когато не са посочени факти относно поведението на подсъдимото лице, било то действия, бездействия или съчетание от двете и не е обоснована ясно причинната връзка между тях и съставомерния резултат, доказването изначално е лишено от предмет, защото не е ясно съдебното разследване към действия и/или бездействия на подсъдимия да се насочи. Това прави обвинението нередовно и мотивира въззивният съд да приеме, че Ямболският окръжен съд неправилно е отказал да уважи искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.