Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. З., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100443 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС – установителен иск от Д. М. П., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Л.К.“ № *, срещу ОБЩИНА Н., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик, на основание на давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. „Л.К.“, вид територия –Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 726 кв. м.; стар номер – 85; квартал – 23; парцел- III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***;***;

***.

Ищцата сочи, че е собственик на основание на давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. „Л.К.“, вид територия Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 726 кв. м.; стар номер – 85; квартал – 23; парцел - III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***;***;

***.

1

Твърди, че ищцата владее явно и необезпокояван от никого процесният имот от 1980 г., който получила от родителите си, като от тогава е установила самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да го свои като свой имот.

Преди това имотът е владян явно и необезпокоявано от никого от родителите на ищцата, които от 1950 г. до момента да даряването на ищцата през 1980 са го владели явно и необезпокоявани от никого като техен. Към владението, което е осъществено от ищцата следва да се присъедини и това на неговите праводатели, които са владели имота от 1950 г., като през 1980 г. го дават на нея.

Процесният имот е в непосредствена близост до къщата на ищцата и винаги е бил обработваема градина, нива която ежегодно се е засаждала и продължава да се засажда с различни селскостопански култури, като нейните праводатели са тези които са облагородили имота.

Имотът има трайни материализирани граници от към съседните нему имоти чрез ограда.

Ищцата предприела процедура за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение.

В тази връзка ищцата установила, от представители на Община Н. че за процесния имот има съставен АЧОС № 35, том I, рег. № 47 дело 33 от 14.02.2011 г., вписан в Служба по вписвания и имота е общински.

Община Н., не е придобила процесният имот на годно правно основание, като за него никога не е била провеждана процедура по отчуждаване, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н..

Пълномощникът сочи, че в АЧОС е посочено, че имотът е общински и същият е съставен на основание Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., по силата на която областния управител е предал имоти на ответната община.

Посоченото основание в АЧОС не е могло да породи вещни права в полза на общината.

Актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие, а само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост (чл. 5 от Закона за общинската собственост). За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда 2 материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и 2 местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината-така решение № 87/01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. на ВКС, I г.о. В съставения акт за общинска собственост е посочена единствено като правно основание разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост и Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С.. Разпоредбата сочи за общинска собственост, имотите и вещите, предоставени в собственост на общините със закон и е бланкетна, което изисква в акта за частна общинска собственост да е налице посочване на законова разпоредба от конкретния закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание на Община Н.. В представения АЧОС липсва позоваване на конкретна законова разпоредба, нито пък са посочени правопораждащите собствеността факти, т.е. същият не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от ответника-община.

В акта за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23/12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост.

Същата Заповед № РД-23/12.01.1987 г., на ОНС касае одобряването на плана на град Н..

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последствие въз основа на него имотът е предаден в собственост съгласно Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н., като ответната община оспорва правото на собственост на ищцата, въпреки че тя е собственик на процесния имот по давностно владение.

Няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.

По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата обаче не може да 3 легитимира праводателя на община Н., а именно държавата като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие.

Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

3

В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

Отделно от гореизложеното община Н., като и праводателя и в лицето на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.

В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което неможе да бъде основание за 4 придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация, в който смисъл е Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка 4 с § 1 от ДР ЗС в горния смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г., г. к. Първо г. о. на ВКС.

Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност (цитира съдебна практика - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г. Първо г.о.).

С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.

След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както и за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по 5 делото, то не може да се приеме че е била налице забраната за придобиване по давност на имот- държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за актуване на имота.

Навежда, че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото го има от 1980 процесния имот и от тогава е владян от нея явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали че счита същия имот за неин, като преди това имота е владян от праводателя й от 1950 г., като това владение следва да се присъедини към владението на ищцата. Още от 1980 г. до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години ищцата е упражнявала фактическата власт по отношение на процесния имот, като същият е с ясно очертани граници от съседните нему имоти.

Горните действия са манифестирани пред всички.

Сочи, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да установи със сила на присъдено нещо правото си на собственост срещу община Н., която й го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот и да се осуети занапред възникването на нов 5 спор за материалното право на същото основание.

Моли, съдът да ги призове на съд и след като се убеди в гореизложеното, да постанови съдебен акт, с които на основание чл. 124 ГПК признае за установено по отношение на ответната община, че тя ищцата Д. М.

П. е собственик по давностно владение на процесния имот, при посочената площ и грани.