Решение № 1703 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100101428 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Л. И. Е., с която са предявени искове срещу Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ както следва: за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан. за сумата от 25 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан.

Ищецът твърди, че е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД 3076/2018 г. по описа на СпНС, IV състав, по което ищецът е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 03.06.2021 г. На 03.07.2017 г. му е повдигнато обвинение, че в периода от 25.07.2011 г. до 23.11.2011 г. в гр. София в съучастие с други лица, умишлено улеснил извършителя Р.Р. да действа против законните интереси на представлявания Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), като организирал работата по изготвяне на анализа за определяне на стойността на предложените за продажба акции и от това последвали значителни и невъзстановими щети за държавата в лицето на АПСК в общ размер на 20 829 200 лв. Делото срещу него и 5 други подсъдими е внесено в Специализирания наказателен съд с обвинителен акт, по който е образувано НОХД 3076/2018 г. по описа на СпНС, IV състав. По делото са насрочени 46 съдебни заседания 1 между 08.11.2018 г. и 28.06.2020 г., разпитани са 66 свидетели и 13 вещи лица по 22 на брой експертизи. С присъда от 28.06.2020 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото и поддържано от прокуратурата срещу него обвинение, впоследствие присъдата е потвърдена от АСпНС. Случаят бил широко отразен в медиите. Заради наказателното обвинение в продължение на продължителен период от 4 години е уронен професионалният му авторитет, а Комисията по финансов надзор е отказала да го одобри за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Б.“ ЕАД. Притеснявал се и за сина си, на 16 години, за съпругата си и за малкото си дете. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за разходите за адвокатска защита в размер на 25 000 лв., както и законната лихва върху обезщетението от влизане в сила на присъдата - 03.06.2021 г.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да са настъпили заявените неимуществени вреди. Сочи, че деянието за което е било повдигнато обвинението, не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, по отношение на ищеца никога не е била изпълнявана найтежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а е взета най-леката възможна мярка – „подписка“, както и не са му наложени каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда, което практически не е довело до сериозни ограничения и негативни промени в обичайния начин на живот на ищеца. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между отказа на КФН да го одобри като член на съвета на директорите на инвестиционен посредник и воденото досъдебно производство. Твърди, че медийният интерес е породен от чувствителната за обществото тема, като образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията дела „с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите, като оспорва прокуратурата неправомерно да е предоставяла информация за наказателното производство.

Оспорва оплакването за прекомерна продължителност на производството, като твърди, че срокът, в който е разгледано е в рамките на разумния.

Оспорва и претендирания размер на обезщетенията, като това за неимуществени вреди счита, че не е съобразено с принципа за справедливост, а относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение – възразява за прекомерност.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:

С Постановление за привличане на обвиняем от 03.07.2017 г. по следствено дело № 115/2014 г., по описа на СГП-СО-СЗА, във връзка с пр.пр.

2

№ 8529/2013 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл.217, ал. 4, вр. ал. 2, вр.чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че в периода от 25.07.2011 г. до 23.11.2011 г. в гр. София, в съучастие с П.Й.В. като помагач и Р.Р. като извършител, умишлено е улеснил извършителя Р.Р. съзнателно да действа против законните интереси на представлявания (Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - АПСК), като организирал работата по изготвяне на анализа за определяне стойността на предложените за продажба акции и от това последвали значителни и невъзстановими щети за държавата, в лицето на АПСК в общ размер на 20 929 200 лв. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“.

Делото е изпратено по подсъдност на Специализираната прокуратура и е образувано сл. дело № 42/2018 г. по описа на СП - Следствен отдел, пр. пр.

№ 908/2017 г. по описа на СП.

Обвинението е било прецизирано с Постановление за привличане на обвиняем от 30.04.2018 г. по следствено дело № 42/2018 г. по описа на СП– Следствен отдел, пр.пр. № 908/2017 г., като на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 НК.

След приключване на досъдебното производство е внесен обвинителен акт, образувано е НОХД №4092/2017 г. по описа на СГС, което е прекратено от съда в разпоредително заседание поради допуснати съществени процесуални нарушения. Внесен е отново обвинителен акт, по който е образувано НОХД №3640/2017 г. по описа на СпНС, проведени са две съдебни заседания и производството отново е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На на 03.10.2018 г. отново е внесен обвинителен акт срещу ищеца и още 5-ма обвиняеми, по който е образувано е НОХД № 3076/2018 г. по описа на 4-ти състав, СпНС. В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу ищеца, предявен от държавата, представлявана от министъра на финансите, в размер на 7 457 553, 82 лв.

Проведени са множество съдебни заседания, като делото е насрочвано през кратки интервали от време, провеждани са по няколко заседания месечно (напр. 4 съдебни заседания през м. март 2019 г., едно през април 2019 г., три съдебни заседания през м. май и две през юни 2019 г. и т.н.). С присъда № 22 от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СпНС, 4ти състав ищецът е признат за невиновен по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение и е отхвърлен предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от Държавата, представлявана от министъра на финансите.

Срещу присъдата е подаден протест от Специализираната прокуратура и жалба от гражданския ищец и е образувано ВНОХД № 495/2020 г., по описа на IV-ти въззивен състав на Апелативния специализиран наказателен съд. С решение № 260009 от 10.04.2021 г. АСпНС е потвърдил оправдателната 3 присъда от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г.

Срещу решението на АСпНС е подадена касационна жалба от министъра на финансите, по която е образувано НОХД №469/2021 на ВКС.

Поради оттегляне на касационната жалба производството по делото е прекратено с Определение № 60072 от 03.06.2021 г. на ВКС. С прекратяване на производството на 03.06.2021 г. оправдателната присъда е влязла в сила.

Следователно, наказателното производство е продължило 3 години и 11 месеца, от привличането на ищеца като обвиняем на 03.07.2017 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 03.06.2021 г.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че с договор за възлагане на управление от 20.12.2018 г., сключен между „Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, в качеството му на възложител и Л. Е., в качеството му на изпълнител, на ищеца е възложено да осъществява управлението на „Б.“ ЕАД като член на Съвета на директорите на едноличното акционерно дружество. С решение № 525-ИП от 02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор, по подадено заявление за одобрение на ищеца по чл. 15, ал. 1 ЗПФИ за член на Съвета на директорите, е постановен отказ да одобри Л. Е. за член на управителния орган, като видно от мотивите основание за отказа е воденото срещу ищеца наказателно производство.

От представените публикации в пресата и в електронни медии се установява, че наказателното производство срещу ищеца е получило широко медийно отразяване и публично разгласяване.

Установява се от показанията на свидетеля Р.Р., колега на ищеца и същевременно подсъдим по същото наказателно производство, че поради широко медийно отразяване на наказателното производство и цитиране на имената на подсъдимите, в професионалният им кръг повдигнатите обвинения срещу тях са получили отзвук. Тъй като обвиненията са за престъпления, които са извършени във връзка с работата им, това се отразило изключително негативно на ищеца – колеги и приятели са се отдръпнали от него. Свидетелят сочи, че преди наказателното производство ищецът е бил най-позитивният човек, който познавал, спортна натура, много жизнен и оптимистично гледащ на живота. Вследствие на наказателното производство станал друг човек – станал затворен, сприхав, започнали да се карат за дреболии, загубил желание да върши каквото и да е, загубил и желанието си за работа. Контактите им в професионалната среда приключили изцяло поради обвиненията, които засягат професионалната им почтеност, тъй като в инвестиционния бизнес доверието е от огромно значение. На ищеца се наложило да търси реализация в друга сфера. По времето, по което е заведено делото, ищецът е получил предложение да влезе в борда на директорите на инвестиционен посредник, но получил отказ от регулатора –Комисията по финансов надзор, което се е отразило тежко на репутацията му. Поради тежките наказания, предвидени за престъпленията, за които е обвинен, ищецът се притеснявал и за семейството си. В този период му се било родило 4 дете, имал и по-голям син, на когото било трудно да се обясни повдигнатите обвинения. Имал притеснения как ще продължи да издържа децата си, особено с нов член в семейството. Сочи още, че ищецът не бил се сблъсквал със съдебната система по какъвто и да е повод преди и това породило сериозни притеснения за него. Съдът кредитира показанията на свидетеля – същите са непосредствено възприети, последователно изложени и логични, подкрепят се от останалите събрани по делото доказателства.

Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни правоохранителни органи, е обективна като фактическият състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ включва: обвинение в извършване на престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно, претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. При така установените факти съдът намира, че по отношение на претенциите за неимуществени вреди, се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по исковете съобразно чл. 52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.