Определение № 431 от 12.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500365 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С. С. В., чрез процесуалния му представител адв.Д.М., против определение №497/27.05.2026г., постановено по в.гр.д.№836/25г. по описа на ДО С , в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх.№8390/30.04.2025г. по описа на ДРС/именувана частна жалба/, подадена от С. С. В. против решение №303/15.04.2025г. по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС, с което е допълнено първоначалното решение по делото №1031/12.12.2024г., като „Кредито“ООД е осъдено да заплати на С. С. В. сума от 0, 06 лв. - законна лихва върху главницата от 5 лв. по иска по чл.55 от ЗЗД за периода 28.02.2024г.-30.03.2024г., и е прекратено производството по в.гр.д.

№836/25г. по описа на ДОС по отношение на посочената въззивна жалба.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната въззивна жалба.

Въззиваемата страна „Кредито“ООД, гр.София в депозирания писмен отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Р.Таков, поддържа становище за нейната неоснователност и моли определението на ДОС да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№836/25г. по описа на ДОС е образувано по подадените: 1/ въззивна жалба вх.№10346/29.05.2025г. от „Кредито“ООД против решение №303/15.04.2025г., постановено по гр.д.№704/24г. по описа на 1

ДРС, с което на основание чл.250 от ГПК е допълнено решение №1031/12.12.2024г., постановено по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС, като „Кредито“ООД е осъдено да заплати на С. С. В. сумата от 0, 06 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 5 лв. за периода от 28.02.2024г. до

30.03.2024г.;

2/ въззивна жалба вх.

№8390/30.04.2025г./именувана частна жалба/, подадена от С. С. В. против същото решение №303/15.04.2025г., постановено по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС, с което според жалбоподателя е била оставена без уважение молбата му за допълване на първоначалното решение по делото чрез присъждане на лихва върху сума от 622, 35 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба на 28.02.2024г. до датата на получаване на плащането 30.03.2024г.; 3/ частна жалба вх.№10442/30.05.2025г./присъединена за съвместно разглеждане с определение по в.ч.гр.д.№837/25г. по описа на ДОС/, подадена от „Кредито“ООД срещу част от определение №1018/16.04.2025г., постановено по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС; 4/ частна жалба вх.

№7625/22.04.2025г./също присъединена за съвместно разглеждане с посоченото определение/, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, срещу част от определение №1018/16.04.2025г., постановено по гр.д.

№704/24г. по описа на ДРС.

С решение №1031/12.12.2024г., постановено по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС, са уважени предявени от С. С. В. против „Кредито“ООД искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на клаузи от сключен между страните договор за потребителски кредит и е отхвърлен/поради погасяване на задължението от ответника чрез връщане на ищеца на сумата от 627, 35лв./ предявен от С. С. В. против „Кредито“ООД иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв., частично от общо 1 308, 37лв., получена от ответника без основание.Решението не е обжалвано от страните.На 05.11.2024г., преди първото по делото о.с.з., е била депозирана молба от ищеца с пр.осн. чл.214 от ГПК за изменение на иска с пр.осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД чрез увеличаване размера му до 627, 35лв., представляващ и вече пълния размер на вземането, по която ДРС не се е произнесъл.

На 20.01.2025г. ищецът С.В. е депозирал молба за допълване на постановеното на 12.12.2024г. решение с произнасяне на съда по предявеното от него искане за присъждане на законна лихва върху сумата от 627, 35лв. за периода от датата на депозиране на исковата молба-28.02.2024г. до датата на получаване на плащането-30.03.2024г.С решение №303/15.04.2025г. съдът е допълнил на осн. чл.250 от ГПК постановеното решение №1031/12.12.2024г. по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС, като е осъдил „Кредито“ООД да заплати на С. С. В. сумата от 0, 06 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 5 лв., за периода от 28.02.2024г. до 30.03.2024г.Приел е в мотивната част, че искът с пр.осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД е останал с размер 5лв., доколкото съдът не се е произнесъл по искането на ищеца с пр.осн.чл.214 от ГПК.

2

На 22.04.2025г. ищецът С.В. е депозирал молба за допълване на решение №303/15.04.2025г. с постановяване на изричен диспозитив по искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 622, 35лв. за периода от датата на депозиране на исковата молба на 28.02.2024г. до датата на получаване на плащането 30.03.2024г.Молбата е уточнена с молба от 07.08.2025г.С решение №941/28.10.2025г., постановено по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС, е допълнено на осн. чл.250 от ГПК решение №1031/12.12.2024г. по гр.д.

№704/24г. по описа на ДРС, допълнено с решение №303/15.04.2025г. по гр.д.

№704/24г. по описа на ДРС, като е отхвърлено искането на С. С. В. за осъждане на „Кредито“ООД да му заплати сумата от 7, 63 лв., представляваща разлика над 0, 06 лв. - законна лихва върху частично предявения размер на главницата от 5лв., за периода от 28.02.2024г. до 30.03.2024г., до пълния претендиран размер от 7, 69 лв.- законна лихва върху изменения размер на главницата от 627, 35 лв., за периода от 28.02.2024г. до 30.03.2024г.Решението не е обжалвано от страните.

На 30.04.2025г. е подадена въззивна жалба вх.№8390/30.04.2025г.

/именувана частна жалба/ от С. С. В., чрез процесуалния му представител, против решение №303/15.04.2025г. по гр.д.№704/24г. по описа на ДРС, с посочване, че решението се обжалва в частта му, с която е била оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на първоначалното решение по делото чрез присъждане на лихва върху сума от 622, 35 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба на 28.02.2024г. до датата на получаване на плащането на 30.03.2024г.

Така подадената на 30.04.2025г. въззивна жалба е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване на посоченото решение за ищеца.Постановеното на 15.04.2025г. решение по чл.250 от ГПК за допълване на първоначалното решение е изцяло позитивно за него - ответникът е осъден да му заплати сумата от 0, 06 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 5 лв., за периода от 28.02.2024г. до 30.03.2024г.Решението няма отхвърлителен диспозитив, вкл. твърдения такъв във въззивната жалба за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на първоначалното решение чрез присъждане на лихва върху сума от 622, 35 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба на 28.02.2024г. до датата на получаване на плащането 30.03.2024г.При липсата на подобен диспозитив за ищеца няма правен интерес от обжалване на решението.Именно и поради липсата на произнасяне по цялото искане за допълване и на 22.04.2025г. ищецът е отправил последващото си искане, като едва с второто решение по чл.250 от ГПК - решение №941/28.10.2025г. е налице произнасяне по искането за допълване чрез осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща разлика над 0, 06 лв./законна лихва върху частично предявения размер на главницата от 5лв., за периода от 28.02.2024г. до 30.03.2024г., присъдена с решение №303/15.04.2025г./, до пълния претендиран размер от 7, 69 лв./законна лихва върху размер на главница от 627, 35 лв., за периода от 28.02.2024г. до 30.03.2024г./.Обстоятелството, че по молбата от 3

22.04.2025г. ДРС е допълнил с решение №941/28.10.2025г. не решение №303/15.04.2025г., каквото е било искането, а решение №1031/12.12.2024г., е ирелевантно за настоящото производство, доколкото негов предмет е само допустимостта на въззивната жалба, подадена на 30.04.2025г.Същата, както се посочи, е недопустима, доколкото решението от 15.04.2025г. е изцяло позитивно за жалбоподателя/няма нито част, която да отхвърля негово искане, нито такава, която да оставя без разглеждане негово искане/, предвид което образуваното по нея въззивно производство е подлежало на прекратяване.Определението на ДОС в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №497/27.05.2026г., постановено по в.гр.д.

№836/25г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх.№8390/30.04.2025г. по описа на ДРС/именувана частна жалба/, подадена от С. С. В. против решение №303/15.04.2025г. по гр.д.

№704/24г. по описа на ДРС, с което е допълнено първоначалното решение по делото №1031/12.12.2024г., като „Кредито“ООД е осъдено да заплати на С. С.

В. сума от 0, 06 лв. - законна лихва върху главницата от 5 лв. по иска по чл.55 от ЗЗД за периода 28.02.2024г.-30.03.2024г., и е прекратено производството по в.гр.д.№836/25г. по описа на ДОС по отношение на горната въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4