Решение № 18526 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18526 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110153456 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „*********************** срещу Л. И. Р., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********************** с абон. № 139959, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49204/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 992.21 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане; 245.99 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г.; 12.64 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане; 3.19 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена. Излага, че ответницата е изпаднала в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от *********************** ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата *********************** чрез особения представител адв. В. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по 1 основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия при твърдения, че не е нито собственик, нито ползвател на имота през исковия период. Намира за недоказано количеството на реално доставената топлинна енергия в имота. Оспорва извършването на реалното й отчитане от топлинния счетоводител.

Поради неоснователност на главните претенции оспорва и претенциите за лихви. Твърди, че не е получавала покана за доброволно плащане. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца *********************** ООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49204/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая ищецът обосновава наличието на договорно правоотношение с ответницата при твърдение, че тя е била собственик на процесния имот през исковия период. Това твърдение обаче е останало недоказано по делото, защото въпреки уважаването от съда на направените с исковата молба искания за задължаване на трето лице да представи документ за собственост на имота такъв в крайна сметка липсва по делото, а направеното едва във 2 второто открито заседание ново доказателствено искане е отхвърлено като преклудирано, защото е целяло събирането на писмено доказателство, нямащо характера на ново доказателство, което ищецът да не е могъл да узнае, посочи и представи своевременно.

За пълнота следва да се посочи, че в случая не се установява и сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот. От представения от ищеца и неоспорен от ответницата Списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда на *********************** се установява единствено, че към 1986 г. Р. е имала качеството на живущ в процесния имот. Липсват доказателства тя да е живяла в имота и през исковия период, но дори и да имаше такива, те не биха били достатъчни за обосноваване на извод, че тя се е намирала в облигационно отношение с „***********************, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия. Така е, защото собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна енергия, но такава законова презумпция не е предвидена по отношение на държателя на имота. Ето защо за доказване наличието на договорно правоотношение между страните в случаи като настоящия, когато липсват доказателства ответницата да е собственик или вещен ползвател на имота, следва да се докаже сключване между нея и доставчика на изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, включително чрез откриване на партида при доставчика по нейно искане. Такива доказателства обаче в случая не са представени.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената тежест, разпределена с доклада на делото, и наличието на договорна връзка между страните е останало недоказано. Това обуславя неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с който стойността на доставената топлинна енергия се претендира на договорно основание, респ. неоснователни са и искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, искът за стойността на услугата дялово разпределение и искът за мораторна лихва върху нея.

При този изход на спора ищецът няма право на разноски за производството.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „***********************, ЕИК ***********************, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************, срещу Л. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

*********************** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********************** с абон. № 139959, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.

3 д. № 49204/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 992.21 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане; 245.99 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г.; 12.64 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане; 3.19 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца *********************** ООД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4