Решение № 276 от 06.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500249 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№

89419/23.12.2022 от Т. И. И. ЕГН ********** от гр.Варна, Вилна зона, ул.“***“ ***, чрез пълномощника си адв.М. Л.Д. от АК-Сливен, с адрес за връчване : гр.Сливен, ул. „Г.С.Р." ***, срещу решението на ВРС-46с-в № 4063/20.12.2022г по гр.д.№ 13424/2022г, с което са му наложени мерки по ЗЗДН, както следва:

ЗАДЪЛЖЕН Е ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Н. Ц. ЕГН ********** и детето А. Т. И. ЕГН ********** двамата с адрес: гр.Варна ул.„М." ***, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;

ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 100м молителката Н. Н. Ц., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна ул.„М." ***, местоработата й, находяща се в гр.Варна ул.„Г.К." *** както и местата за социални контакти и развлечения на молителката, за срок от 18 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН;

ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 1

100м детето А. Т. И., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна ул.

„М." ***, училището на детето - „Св.Св.Кирил и Методий"-Варна, както и местата за социални контакти и развлечения на детето, за срок от 6 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН,

ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ПОСЕЩАВА специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие към Фондация „SOS-семейства в риск" в гр.Варна ул.„Синчец" № 21, на осн.чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН;

ОСЪДЕН Е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС ГЛОБА в размер на 1000лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и 25лв - дължимата държавна такса за водене на делото, на осн.чл.11 ал. 2 ЗЗДН;

ОСЪДЕН Е да заплати на Н. Н. Ц. сумата 800лв, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.

Счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а също и постановено при нарушение на процесуалните права.

Не е верен направеният от съда извод, че в първото съдебно заседание по делото Т. Ив.И. бил признал изложеното в молбата за защита. Въззивникът не бил правил такова изявление и не се е признавал за виновен за деянията, чието извършване му е приписано в молбата от Н. Н. Ц..

Показанията на свид.Д. не следва да бъдат ценени, тъй като е в лоши отношения с въззивника и е заинтересован от изхода на делото. Затова всички сведения, предоставени от него, не могат да бъдат приети за верни и обективни и не е редно въз основа на тях съдът да постановява решението си.

Счита, че съдът неоснователно е оставил без уважение доказателствените искания на Т. Ив.И., който представил флаш-памет със съхранени в нея видео-записи от събитията на 10.09.2022г между него и Н.

Н.Ц. в МБАЛ „Св.Анна"-Варна. От тях било видно, че Н. Ц. била в изключително добро здравословно състояние, с което се опровергавали твърденията й за осъщественото от въззивника физическо насилие. Сочените доказателствени средства били относими към предмета на делото и служели за изясняването на спора, но съдът напълно ги игнорирал. По този начин е извършено съществено процесуално нарушение, както и е нарушен 2 принципът на равенството в процеса: съдът уважил всички доказателствени искания на Н. Ц., а тези на Т. И. - не.

Оставена без уважение била молбата му да бъдат изискани записите от камерата на входа на МБАЛ„Св.Анна"-.Варна, от който е видно в какво състояние е била молителката към момента, в който била отишла да бъде освидетелствана на 10.09.2022г.

Счита за неоснователно Т. И. да бъде лишен от правото да осъществява контакт със сина си А..

На първо място, не било доказано въззивникът да е извършил актове на домашно насилие нито към Н. Ц., нито към сина си.

На второ място, забраната за лични контакти с детето била за изключително дълъг период - 6 месеца. Поради ниската възраст, раздялата с единия родител за половин година, би била пагубна за емоционалното и психично състояние на детето, което обича баща си е свикнало редовно да общува с него.

Не на последно място, Съдът неоснователно е наложил глоба на въззивника в максималния размер на 1000лв, тъй като е безработен.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение от ВРС в обжалваните му части и вместо това да постанови друго за отхвърлянето на молбата

Претендира присъждането на сторените по делото разноски, вкл. и пред въззивната инстанция.

В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 1439/9.01.2023г от молителката Н. Н. Ц. в лично качество и като майка и законен представител на детето А. Т. И., чрез адв.Д.Ч., посочена и за съдебен адрес, като оспорва основателността на подадената въззивна жалба, като се излагат следните доводи:

1/ поддържа се, че още в първото по делото с.з. на 7.11.2022г е било направено предложение за споразумение от процес.представител адв.Д. в присъствието на самия ответник Т.И., в сл.смисъл: "Предлагаме да признаем иска, заповедта да си остане и да запазим режима на виждаме с детето, но той да се осъществява само чрез бабата на детето- майката на ответника." 3

Изявлението е отразено в протокол № 5570/10.11.2022г. Това изявление на проц.представител е било възприето от съда като признание и е обективирано в съдебен акт.

2/ не отговаряло на истината, че ответникът бил в лоши отношения с разпитания свид.Д. и това не можело да се извлече от контекста на разпита му в съдебна зала,обективирано в протокол № 5570/10.11.2022г, л.7-8 : "И. го познавам от няколко години, от преди 1-2 години, като щяхме да правим бизнес с него, но това е дълга история"; "Познавам Т. от 2020г. С него преди имахме отношения. Бяхме на здравей и добър ден, а впоследствие ме заплашваше. Мисли си, че е повече от това, за което се представя, и се разделихме. Щяхме да правим бизнес, но не стана". Пак свидетелят излага, че с молит.Ц. се познавали от 1-2 месеца; запознали се на плажа, покрай този инцидент, когато тя го помолила да свидетелства впоследствие. Към датата на нападението свид.Д. не я е познавал и не били в близки отношения.

Няма как и не може да бъде доказано, че свид.Д. е заинтересован от изхода на спора.

Н.Ц. не поддържа отношения с него след разпита му в с.з. Същият сам пожелал да я подкрепи и да свидетелства по делото. И не се е изплашил да свидетелства, както се случило с другия свидетел, след като разбрал, че отв.И. бил в близки отношения с членове на водеща политическа партия, категорично отказал да бъде разпитван по делото.

3/ Що се отнасяло до представените от отв.И. доказателства с молба вх.

№ 84 339/6.12.2022, подадена между първото и второто с.з. година.

Твърди се, че възможността им за събирането била преклудирана след първото проведено с.з.на 7.11.2022г.

Отделно от това, изрично е посочено в молбата, че клиповете били направени по съвет на адвоката, което означава, че към датата на първото с.з. на проц.представител му е било известно тяхното съществуване.

На сл.място, представените записи не са от мястото на инцидента на плажа пред заведението "Ел Капан" на Крайбрежната алея, а в последствие в МБАЛ "Св.Анна"-Варна около 18ч, докато Н.Ц. била прегледана веднага в Спешен център за нанесените травми.

Интерес представлява фактът, че отв.И. не бил прегледан в Спешен 4 център непосредствено след инцидента, а се е снабдил с мед.у-е дни след случилото се на 10.09.2022г (събота), а именно - на 13.09.2022г (вторник).

4/ извършеното домашно насилие спрямо майката било доказано с всички възможни доказателствени средства: мед.у-е № 1007/ 13.09.2022г, изд. от МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД, което не е оспорено, декларация по чл.9 ал.3 вр.чл.8 ал.1 и 3 от ЗЗДН – също неоспорена, както и свид.показания.

Отв.И. в с.з. на 7.11.2022г изрично е дал обяснение пред съда, че детето било с него и не оспорвал това и това е отразено в протокола от с.з. С протоколно определение съдът е приел за безспорно установен този факт - че на процесната дата 10.09.2022г детето А. е присъствало на събитията, случили се между майката Н. и бащата Т.. Това било установено и от разпита на свид.Д..

В норма на чл.2 е посочено, че всяко насилие, извършено в присъствие на дете, е насилие и спрямо самото дете.

Наложените ограничения на отв.И. да не контактува с детето са в минимални граници-6 месеца. Необходимо било време детето да забрави случилото се.

Затова счита, че произнасянето на съда е в ползва на отв.И. -баща на А..

5/ По отношение наложената глоба счита мотивите на съда за правилни.

Насилието било извършено на публично място, изключително назидателно и унизително за Н.Ц..

По делото липсват твърдения, нито доказателства за финансовите възможности на отв.И. да не е в състояние да плати наложената му глоба.

Поради изложеното моли за потвърждаването на решението в обжалваните му части.

Моли за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

От Н. Н. Ц. е подадена и насрещна въззивна жалба вх.№ 1436/4.01.2023, лично за себе си и като майка и законен представител на детето А., срещу решението на ВРС в частта, с която е отхвърлена молбата й за налагане на максималния срок от 18 месеца ограничението бащата да приближава сина си А., като излага следните доводи:

5

1/ детето А. е станало пряк свидетел на случилото се – побоят е бил извършен пред очите му. Молителката виждала как детето плачело през цялото време; било се задавило и не можело да си поеме въздух от уплаха.

2/ в присъствието на детето заплашил молителката, че ще я залее с киселина и ще запали колата, ако повдигнела обвинения срещу него.

Пред всички обяснил, че имал познати в София и щели без проблем да му изкарат фалшиво медицинско от какъвто характер си пожелаел.

3/ започна да дърпа детето А. и да го стиска, защото искал да го вземел.

Заплашил го, че ако не тръгне с него, нямало никога повече да го потърси; че трябвало да тръгне с него иначе няма да го погледне. Детето се разплакало и отишло при молителката, която отново се обадила на 112. Докато пристигнал екипът, той ги преследвал из етажите на болницата и ги заплашвал, че ще ги избие и ще ги заличи – и всичко това пред очите на детето.

4/ разкрил тайната на осиновяването на молителката от баща й пред детето А.. Нито тя, нито детето знаели за това.