Решение № 12492 от 23.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1305/2026
- Вид
- Решение № 12492
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 365, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12492 гр. София, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110101305 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 17.02.2026 г.
(на лист 51 от делото) на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, срещу ответницата В. О. П., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на дружеството 2309 € – цена на доставена до имот с адрес: (адрес) (аб. № 146501), в периода от месец май 2023 г. до месец април 2025 г. от ищеца топлинна енергия, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2026 г., до окончателното плащане; 118,92 € – обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от 15.09.2024 г. до 08.12.2025 г.; 22,70 € – цена на доставена услуга „дялово разпределение“ за посочения по-горе имот, доставена в периода от месец юли 2024 г. до месец април 2025 г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2026 г., до окончателното плащане, и 2,51 € – обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от 15.09.2024 г. до 08.12.2025 г.
Ищецът твърди, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 1
45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Далсия“ ООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – В. О. П., с който предявеният иск се признава изцяло, вкл. относно качеството на наследник в собствеността на имота. Не се оспорват размерите на задълженията. Оспорва се размерът на претенцията на ищеца за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска се уважаване на иска.
В съдебното заседание страните не изпращат представители, ищецът с писмена молба признава, че е получил първите три вноски по споразумението си за разсрочване на дълга, подписано с ответницата.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представено на лист 47 от делото Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ26-ДИ11-27(1)/28.01.2026 г. ответницата В. О. П. е дъщеря и единствен наследник към датата на образуване на делото на Р. Т. П..
Съгласно представено на лист 60 от делото от ответницата, и признато от ищеца Споразумение от 18.03.2026 г. между страните по делото, ответницата е признала дълговете по делото и се съгласила да ги погаси на 23 месечни вноски по 107 € и последна вноска с падеж на 18.02.2028 г. в размер на 128,39 €, като при това положение, и ако не оспори иска, ищецът опрощава законната лихва върху задълженията за периода до датата на последния падеж.
Съгласно представени от третото лице – помагач на лист 74 – 75 от делото изравнителни сметки, неоспорени от страните, задължението за имот с аб. № 146501 за периода от месец май 2023 г. до месец април 2024 г. е в размер на 1761,36 лева, а за периода от месец май 2024 г. до месец април 2025 г. – 2774,16 лева, или сборът е 4535,52 лева, или 2318,97 € което е малко повече от исковата претенция по делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
В хода на производството страните са сключили извънсъдебна спогодба по чл. 365, ал. 1 ЗЗД, която съдът следва да зачете, тъй като никоя от страните не възразява срещу нея и условията , а и се установява, че дългът за имота по данни на третото лице – помагач, съответства в общи линии на уговореното в спогодбата.
При това положение, доколкото спогодбата обединява целия дълг на ответницата в една сума и разсрочва плащането , като не се предвижда с коя 2 вноска по спогодбата кое от четирите задължения ответницата погасява, съдът следва да приложи правилата на чл. 76 ЗЗД за прихващане на изпълнението, тъй като ищцата също не заявява изрично кое от четирите вземания по исковата молба погасява.
Тъй като първо се прилага правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, за чиито цели всяко лихвоносно парично вземане е единно заедно с всички задължения за лихви, следва да се приеме, че по-обременително е далеч по-голямото по размер вземане за цена на топлинна енергия, което ответницата първо ще заплаща. В рамките на това „общо“ вземане се прилага правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД – погасяват се първо лихвите, после главницата. Лихвата за забава по исковата молба е 118,92 €, т.е. това задължение е напълно погасено с платените от ответницата три вноски по 107 €, или 321 €. След погасяване на 118,92 € от последната сума за покриване на цената на топлинна енергия остават 202,08 €, с които са погасени част от цената и остават непогасени към датата на откритото съдебно заседание по делото от общо 2309 € неплатени 2106,92 €. Искът за цена на топлинна енергия следва да се уважи за този размер, като се отхвърли претенцията за вече платената лихва, за разликата между платената цена на топлинна енергия и пълната претенция от 2309 €, и следва да се уважат исковете за цена на дялово разпределение и лихва за забава върху нея.
Тъй като между страните е постигнато съгласие за разсрочено плащане, съдът следва да го възпроизведе в решението си, като съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК това може да стане и служебно. Решението следва да е с разсрочено изпълнение при условията на спогодбата между страните – по 107 € на месец, на всяко 18-то число на месеца до януари 2028 г., и последна вноска от 128,39 €, платима на 18.02.2028 г.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, тъй като ответницата е дала повод за завеждане на делото и изключването на отговорността при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК не се прилага – макар и като наследник ответницата да изпада в забава съгласно чл.
84, ал. 1, изр. второ ЗЗД в едноседмичен срок от поканата (т.е. след уведомяването за делото), тя не е изплатила наследствения дълг веднага, а го е разсрочила, поради което следва да понесе разноските за юрисконсултско възнаграждение на ищеца. Съдът определя такова съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 40 €, тъй като страните са се спогодили преди откритото заседание.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, В. О. П., с ЕГН: (номер), и адрес:
(адрес), да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 2106,92 € (две хиляди сто и шест евро и 92 цента) – цена на доставена до имот с адрес:
3
(адрес) (аб. № 146501), в периода от месец май 2023 г. до месец април 2025 г. от ищеца топлинна енергия, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от 19.01.2026 г., до окончателното плащане; 22,70 € (двадесет и две евро и 70 цента) – цена на доставена услуга „дялово разпределение“ за посочения по-горе имот, доставена в периода от месец юли 2024 г. до месец април 2025 г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от 19.01.2026 г., до окончателното плащане, и 2,51 € (две евро и 51 цента) – обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от 15.09.2024 г. до 08.12.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ претенциите за цена на топлинна енергия за сума в размер на разликата между 2106,92 € и пълния предявен размер от 2309 € (две хиляди триста и девет евро), и за 118,92 € (сто и осемнадесет евро и 92 цента) – обезщетение за забава за плащане на цената за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2024 г. до 08.12.2025 г., поради плащане в хода на процеса – преди датата на откритото съдебно заседание.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на решението по трите иска по горе при условията на споразумение от 18.03.2026 г., сключено между страните – ответницата ще заплаща по 107 € (сто и седем евро) на 18-то число на всеки месец от 18.06.2026 г. до 18.01.2028 г. включително, и последна вноска с падеж на 18.02.2028 г. в размер на 128,39 € (сто двадесет и осем евро и 39 цента), като със заплащане на всички описани вноски се смята, че настоящото решение е изпълнено, ПРИ УСЛОВИЕ, че ответницата изплаща вноските в срок, а в противен случай предимството на разсрочването се губи и решението може да се изпълни веднага изцяло.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. О. П., с ЕГН: (номер), и адрес: (адрес), да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумата от 40 € (четиридесет евро) – юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца – „Далсия“ ООД, с ЕИК: 041029500.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4